|
1-ва танкова дивизия на SS „Лайбщандарте Адолф Хитлер”
Много преди NSDAP да дойде на власт през 1933 г., през годините си на развитие, елитът на партията създава специални части, чиито основни задачи са да охраняват и да защитават ръководството. Първите запазени писмени данни за съществуването на подобни части са от ранните дни на партията, когато 19-та гранична минохвъргачна рота, под командването на Ернст Рьом, действа като лична охрана на при първите демонстрации и речи на Хитлер и на други членове на партията пред обществото. Тази първа група по-късно се превръща в Sturmabteilung или SA, която започва да се разраства с голяма скорост.
Освен от щурмовите отряди на СА, които охраняват мероприятията на партията и са нейните политически войници на улицата, е необходима и една организация, която е предназначена да охранява Фюрера и партийното ръководство. Адолф Хитлер нарежда създаването на тази нова организация от най-лоялните му последователи. Новата организация е сформирана, командването се възлага на Юлиус Шрек и на Йозеф Берхтолд и е наречена Stabswache. Въпреки че, новосформираната единица е единствена по рода си и е напълно самостоятелно обособена, тя все пак е под номиналния контрол на SA, въпреки че първоначалната идея винаги е била Stabswache да е отделена от SA. С тази цел са проектирани отделни униформи и емблеми специално за мъжете от организацията, от тогава са и първите Totenkopf - черепите върху фуражките, както и много други специфични емблеми, създадени изключително и само за Stabswache. Скоро след създаването си Stabswache е преименувана на Stosstrupp Adolf Hitler. На 9 ноември 1923 г. Stosstrupp Adolf Hitler, заедно със SA и други NSDAP-формирования вземат участие в опита за преврат срещу ваймарските предатели. Пучът се проваля и Фюрерът заедно с други членове е хвърлен в затвора, а NSDAP е забранена. Stosstrupp Adolf Hitler и други формации на NSDAP официално са разпуснати. SA, обаче продължава да съществува, въпреки официалната забрана - този път под друго име - Frontbahn - пак под ръководството на Ернст Рьом, докато повечето националсоциалистически лидери са в затвора. Ернст Рьом успява значително да разшири организацията, като под неговото ръководство от около 2 000 членове, преди опита за преврат през ноември 1923 г., членският състав се увеличава на около 30 000 души.
Скоро, след като Адолф Хитлер е освободен през 1924 г. по същата линия като Stabswache и Stosstrupp Adolf Hitler е създадена нова организация, която е наречена отново Stabswache, този път обаче е под прякото командване на SA, въпреки че е самостоятелно обособена. Новата Stabswache трябвало да бъде съставена само от изключително предани последователи, на които е можело да се разчита по всяко време и при всяка необходимост - да защитават ръководството на NSDAP и най-вече самият Хитлер. Скоро след създаването си новата Stabswache е преименувана в Schutzstaffel.
Със създаването на Schuzstaffel през 1925 г. в структурите на NSDAP реално съществуват две отделни политически и полувоенни формации - SA и SS. Ето от тук, реално започва историята на Leibstandarte.
След формирането на SS през 1925 г. тя претърпява скоростно развитие. Причините за увеличаването мощта на SS е много сложен и подробен въпрос и за това има много причини, но тази тема не е в основата на разглежданото от нас създаване и развитие на Leibstandarte. За основното изследване на първите части, създадени с цел да охраняват и предпазват в периода до 1925 г., който приключва със създаването на SS, с подробното разглеждане на разлики между SS и SA, сме готови да навлезем по-дълбоко в изследването на историята, причините за успешното развитие и растеж на SS частите в Leibstandarte.
През 1933 г., осем години след създаването на SS, тя се е разширила до 50 000 членове. От този момент започва историята на Лайбщандарте, която през пролетта на 1933 г., е създадена като елитно движение сред редиците на елитната SS. Този елит в елита трябвало да бъде специално обучена лична охрана, подбрана от най-добрите сред SS, която всъщност става личната охрана на Хитлер и е подвластна на всички негови желания. Името на тази нова част е SS-Stabswache Berlin, а малко по-късно през същата 1933 г. е преименувана в SS-Sonderkommando Berlin. През лятото на 1933 г. са създадени две нови SS-Sonderkommando части - SS-Sonderkommando Zossen и SS-Sonderkommando Juterbog, където са обучавани новите кадри за SS, както и допълнителен състав за полицейските команди, но тази функция малко по-късно им е отнета. И двете части малко по-късно са слети в the SS-Sonderkommando Berlin и функциите им са променени в това да отговарят за Adolf Hitler-Standart.
На 8 и 9 ноември 1933 г., 10 години след неуспешния опит за преврат, целият Adolf Hitler-Standarte се събира пред Фелдхернхале в Мюнхен, където се полага обща клетва в памет на загиналите представители на националсоциалистическото движение от 1923 г.. Всеки член на Adolf Hitler-Standarte се заклева да отдаде живота си за Фюрера. Името на организацията също е променена на това военно събрание - Leibstandarte Adolf Hitler. По заповед на Химлер, инициалите „SS” са добавени към името на Leibstandarte и така то става Leibstandarte SS Adolf Hitler. Следва първото сериозно действие на новата Leibstandarte SS Adolf Hitler в края на месец юни 1934 г. по време на т. нар. „Нощ на дългите ножове”.
С идеята да бъде потушена заплахата идваща от размирната част от ръководството на SA, под командването на Ото Райх и на Юрген Вагнер са създадени две формации на LSSAH. Те са прехвърлени от казармата в Берлин в провинцията и на 30 юни са изпратени в Мюнхен. От Мюнхен малка група от двете части е изпратена в затвора Щаделхайм, където взема участие в екзекуцията на предателите, осъдени по обвинения в заговор и участие в подготовката на преврат срещу държавата. Заповедите са изпълнени без въпроси. Всъщност по-голяма част от LSSAH остават в казармата в Берлин. Само две малки групи са изпратени в Мюнхен. Малко по-късно друга малка група, подбрана от останалите в казармата мъже, взема активно участие в екзекуциите на много други обвинени. След края на „Аферата Рьом”, която приключва на 13 юли 1934 г., са убити около 177 души, а SS се превръща в независима организация, която вече не е под прекия контрол на SA. Лидерът на SA - Ернст Рьом, също е екзекутиран.
На 26 февруари 1935 г. малка група от LSSAH войници е изпратена в Заарската област и малко след това - на 28 февруари 5./I.Btl, 6./I.Btl, 7./II.Btl и 8./II.Btl, заедно с батальонните щабове всички взимат участие в празничните чествания на скорошното завръщане на Заарската област в територията на Германия. На 1 март към тях се присъединява и цялата останала част на LSSAH.
LSSAH взема участие в аншлуса на Австрия като част от XVI-ти армейски корпус под командването на генерал Хайнц Гудериан и по-късно в присъединяването на протекторат Бохемия и Моравия (бивша Чехия). Прикрепена е към група армии „Юг” по време на инвазията в Полша, а след това е върната обратно в Германия за почивка и попълване. След това LSSAH взима активно участие в Западната кампания срещу Франция и Холандия. Първоначално Leibstandarte е в армейските резерви, докато един от моторизираните й батальони не е прикрепен към парашутните войски, които скачат над Ротердам. След кратко затишие за LAH, тя взима участие в боевете срещу стопяващите се предмостия на изтеглящата се британска армия в Дюнкерк, но силите й са достатъчни да спрат атаките само срещу тяхната линия. По време на втората фаза от инвазията във Франция, LAH още веднъж е организиран в самостоятелен полк, този път под командването на моторизирания 14-ти армейски корпус. Първоначално 14-ти армейски корпус атакува южно от предмостието в Амиен, но настъплението му е прекъснато от яростна френска съпротива.
След малките успехи на водените сражения 14-ти армейски корпус е изтеглен и изпратен 75 мили на изток. Там сраженията са успешни и корпусът напредва значително, прекосявайки река Сена и насочвайки се към Лоара, където са се изтеглили френските части. След като е подписано примирието, което слага край на западната кампания, 14-ти армейски корпус продължава надолу по френското крайбрежие към границата с Испания, за да обезопаси останалата част от окупираната френска територия. След края на Френската кампания LAH се дислоцира за кратко там - почива и се превъоръжава. През август 1940 г. получава статут на бригада, докато се обучава на амфибии и се подготвя за планираният предстоящ десант в Англия. За него LSSAH научава, че ще вземе главно участие. (Unternehmen Seelöwe - операция „Морски лъв”).
Инвазията в Англия е отменена и през март 1941 г. LAH е изпратена в Румъния, откъдето трябва да вземе участие в кампаниите срещу Югославия и Гърция. Сега като част от 40-ти армейски корпус Leibstandarte първо разбива Югославия, където среща оттеглящите се италиански части, (германска армия е изпратена там да ги спасява), а след това се насочва към Гърция. Следват много флангови маневри, които LAH предприема, за да изтика англичаните към Южна Гърция и с тези действия те буквално са прогонени от там само за 18 дни. В желанието си да преследва британските части LAH прекосява Коринтския залив с риболовни лодки, където среща оттеглящите се към Пелопонес съюзнически сили. До края на април британските войски изпадат в подобна на Дюнкерк ситуация, този път обаче в Каламата и едва успяват да се изтеглят към Крит.
След успешните действия в Югославия и Гърция LAH се превъоръжава и получава дивизионен статут, само по име, защото по-късно е прикачена към 54-ти армейски корпус при похода срещу болшевизма. LAH е част от армейска група „Юг”, но не влиза в сражение, докато не идва ред на щурма срещу Татарския изкоп, където LAH блокира пътя към Крим. По-късно е преместена към Танкова група 1, с които вземат участие в мащабното обкръжаване на Киевския чувал. Все още под опеката на Танкова група 1 LAH участва в битките при Ростов. Ростов е превзет, но под натиска на съветски контраатаки, немците са изтласкани назад към река Миус, където заемат отбранителни позиции. През лятото на 1942 г., заради нанесените сериозни поражения, LAH е върната обратно в Париж за превъоръжаване и получава статут на Panzer-Grenadier дивизия, въпреки че по това време тя е достатъчно развита, за да бъде произведена в пълнокръвна танкова дивизия. През 1943 г. LSSAH е върната обратно на Източния фронт, където участва в мащабните сражения при Харков и взема сериозно участие в най-голямата позната досега в историята танкова битка - битката при Курската дъга. Съветското числено превъзходство при битката за Курск спира настъплението и LAH е изтеглена в Италия, където участват в потушаването на шумкарски нападения. Превъоръжена и обновена, променена в пълна Panzerdivision (танкова дивизия), LAH е изпратена да облекчи тежката ситуация на Източния фронт. През зимата, при една нова мащабна руска офанзива, съветските сили успяват да обкръжат LAH и единствено бързата контраатака на II. SS-Panzer-Korps, успява да ги спаси от сигурно унищожение. Още веднъж LAH се завръща във Франция за подновяване и превъоръжаване.
След D-Day - инвазията на съюзническите сили по крайбрежието на Нормандия, започнала на 6 юни 1944 г. през август LAH е изпратена да води сражения при Кан, Фалез и Аржентан. Постоянното отблъскване връща LAH обратно при линията „Зигфрид” в Германия. Част от LAH взима участие в битката при Аахен. През декември 1944 г. LSSAH е прикрепена към I-ви SS танков корпус, за да помага в последната голяма офанзива на запад - операция „Wacht am Rhein” в Ардените, във Франция. Изключително успешна атака води част от LAH, а именно, Kampfgruppe Pеiper (под командването на Йохен Пайпер). Бойната група пробива отново през почти целия път до река Мозел, спирана на места заради взривени мостове, липса на провизии или заради въздушните нападения на съюзническите сили. След провалените опити да се пробие навътре към Ардените LAH е върната за последен път на Източния фронт. Този път в Унгария. В опитите си да спаси обкръжените войски край Будапеща, LAH взима участие в последната германска офанзива през войната. Опитите не са успешни и затова дивизията е изтеглена обратно в Австрия, за да се противопостави на поредната съветска офанзива. Скоро след това LAH е преместена в Австрия, където се предава на американците.
Командири:
Носителите на Рицарски кръст от 1-ва SS Panzerdivision „Leibstandarte Adolf Hitler”
A SS-Obersturmführer Йозеф Амбергер (31.10.1944)
Б
SS-Obersturmführer Вилхелм Бек (28.03.1943)
В
SS-Obersturmführer Херман Вайзер (28.03.1943)
Г
SS-Panzergrenadier Д-р Ерих Гьостл (31.10.1944)
Д
З
SS-Oberscharführer Курт Замерайтер (31.07.1943)
К
SS-Obersturmführer Георг Карк (3.08.1943)
Л SS-Obersturmbannführer Рудолф Леман (23.02.1944)
М
SS-Obersturmführer Ханс Малкомес (31.10.1944)
Н SS-Untersturmführer Хайнц Новотник (14.05.1944)
П
SS-Sturmbannführer Йохен Пайпер (9.03.1943) (Дъбови
листа 27.01.1944) (Мечове 11.01.1945)
Р
SS-Oberscharführer Ханс Раймлинг (28.02.1943)
Ф SS-Sturmbannführer Алберт Фрай (3.03.1943) (Дъбови листа 20.12.1943)
Х
SS-Sturmbannführer Maкс Хансен (28.03.1943) (Дъбови
Листа 28.03.1945)
Ш SS-Rottenführer Алфред Шнайдерайт (20.12.1943)
SS-Hauptsturmführer Хайнрих Шпрингер (12.01.1942)
Щ SS-Unterscharführer Франц Щаудегер (10.07.1943) |
