Социалната политика на Германия

 

 

1. Впечатления от зимната взаимопомощна акция

 

В един позив до германския народ от 19 декември 1933 год., покойният държавен президент, генерал фон Хинденбург, бе казал следните думи:

 

„Помощната зимна акция на германския народ е предпазила в досегашната си дейност милиони страдащи германци от глад и студ. Обаче, зимата още не е преминала. Акцията за помощ трябва да се продължи и по-нататък. В духа на любов към ближния, в духа на националното чувство на солидарност всеки трябва да подпомогне, според своите сили, нуждаещите се съграждани. Както през тежките години на Световната война Германия стоя единна за отбраната на отечеството, така също и днес ние искаме да се сдружим в борбата срещу несгодите, да се сдружим като една фамилия с твърдото желание: ние ще помагаме и занапред”.

 

Този позив, както и следващия такъв на правителството, извикаха действително един всеобщ отзвук всред германския народ. Изглежда, че с тези възвания се е засилило съзнанието у отделния германец, какво неговото лично благо зависи в края на краищата от благото на целия народ и че ако той дава и взема нещо, прави това за доброто на народната общност.

 

Позивът на германското правителство за зимната помощна акция през 1935/36 год. имаше следното съдържание:

 

„Задружната борба против лишенията и несгодите през изтеклите години доказа пред света, че националсоциалистическа Германия се застъпва за бедните си и изнемогващи граждани със същата енергия, с която тя гради новото устройство на държавата.

 

Единната воля възвърна на германския народ неговата чест и свобода. Съединените сили на нацията донесоха работа и хляб за 5 милиона граждани. Другарството на германския народ дава предпоставките за превъзмогване на останалите от миналото нужди и облекчава много горчиви грижи.

 

Германското правителство призовава целокупния германски народ, без разлика, за обща борба срещу глад и студ в момента на започнатата зимна взаимопомощна акция и за 1935/36 год. Националсоциалистическата държава, национал-социалистическото движение, правителството и единният германски народ считат зимната акция като техен най-висш дълг. Нека всеки изпълни това, което е длъжен да стори!

 

Берлин, 18 октомври 1935 год.

От правителството.”

 

Който хвърли един поглед върху същността на зимната взаимопомощна акция и върху нейните уредби, ще се удиви не само на образцовата организация, която проличава особено силно по отношение на грандиозните размери на това дело, но преди, всичко ще забележи едно силно чувство на национална солидарност.

 

Така, събраните през зимата на първите 3 години от поемането на властта от Хитлер суми, съставляващи лептата на гражданството за бедните и изнемогващите възлизат на 1 милиард и 82 милиона райхсмарки. А само в един ден, на 5 декември 1936 год. (ден на национална солидарност), когато и първите хора на управлението застават на улици и площади с касичка в ръка да приемат лептата от гражданството, германският народ даде 5 361 000 райхсмарки, т.е. с 30% повече в сравнение с 1935 год.

 

Тази уредба представлява един типичен пример на германския национален социализъм и на готовността за жертви от един, в полза на друг. Тя може да служи същевременно като пояснение на националсоциалистическото понятие за народна общност.

 

 

2. Германският фронт на труда

 

За безпристрастния наблюдател е много трудно да вникне в същността на германския бит с цел да извади едно правилно заключение за станалите преобразования и за днешните условия на живота на германския народ в областта на социалната политика, където не само законодателни и външни технически подбуди градят нейното устройство, но където до голяма степен и психологически причини, често подценявани, играят една извънредно важна роля. Следователно, нужно е да се хвърли поглед и в близкото минало, за да се разберат правилно мотивите на мероприятията по работническия въпрос.

 

Тази област беше най-трудна за германското правителство в политиката му на социални и стопански преобразования. То срещна в пътя си главно два вида трудности. Първо, още от по-рано се бъше създала известна враждебност между ония слоеве на народа, които разполагаха само със своя труд, за чието приложение имаха да се грижат, и на тези, които наемаха техния труд, т. е. тези, които представляваха капитала. Работникът мислеше, че той е бил използувания обект в производствения процес, което той често пъти с право можеше да изтъкне като упрек срещу капитала, понеже предприемачът не се грижеше достатъчно за въдворяване на по-близки отношения в работата и на една другарска общност. Самото производство свързва, по начало, работника и предприемача и им готви една и съща участ, като с времето даже ги прави зависими един от друг. Каквито и да бъдат основанията за една стачка или един локаут, на края страдат винаги и двете страни. Тези средства за борба от миналото съставят втората трудност за социалната политика на германското правителство.

 

„Работническият въпрос се смята от национал-социалистите като един нравствен въпрос, ето защо правителството на Хитлер провежда мероприятията относно този въпрос по пътя на водаческия принцип, като се стреми да дава преднина на общото пред частното благо.

 

Осигуряването на ред и спокойствие в областта на трудовите отношения се смята за първа задача от националсоциалистическото работническо схващане, тъй като според него едно пълно развитие и оползотворяване на продуктивните народни сили било възможно само по този начин. Ако присъствате, например, на едно от събранията, които фронтът на труда устройва за работничеството при всяко предприятие начесто през годината, то бихте получили в първия момент впечатление, че тези професионални сбирки имат някакъв принудителен характер, тъй като начинът, по който те се устройват, дава вид на диктаторски мерки. Всъщност те представляват един преглед, какъвто се прави от всеки редовен човек, който след завършване на своята работа през деня си дава отчет върху извършеното и си предначертава план за предстоящата му на другия ден работа. Така, външните белези на въпросните сбирки се състоят в един, граничещ с милитаризъм, строг ред и шумна тържественост.

 

Имах случай да участвувам на едно такова събрание в „Алгемайне Електрицитетс-Гезелшафт, A.E.G.” - и добих впечатление, че тази уредба крие в себе си известно възпитателно значение, особено за по-младото работничество. След прочитане на разни съобщения върху хода на работите в това предприятие, върху постигнатите нови успехи в производството и т. н., бяха повикани и наградени ония работници, които са се отличили с особено усърдие и успехи в работата. Наградите се състоеха от подбрани книги за прочит. В една популярна сказка бяха изнесени някои от основните начала на социалното строителство в днешна Германия; не бе пропуснато да се изтъкне, че само чрез едно по-близко и по-задружно взаимоотношение между работодатели и работници може да се осигури трайна база за препитанието на народа и да се намери пътя за засилване производителността на труда.

 

Зачитането на труда на работника подкрепя неговото съзнание дотолкова, щото той започва да търси в увеличението на производителността на своя труд, не само своето лично благоденствие, но привиква да вижда в него и издигането на благосъстоянието и могъществото на своя народ. Просто удивително е, с каква педагогическа точност и планомерност се втълпява в съзнанието на трудещите се идеята за народна общност. Управляващите в Германия се стремят да събудят у отделния човек желанието да търси себе си в общността. Така, на един плакат на германския фронт на труда личеше следният текст: „Народната общност израз на целокупно единство и на расова чистота на един народ. От общността по съдба, води един прав път до народната общност. Из недрата на народната общност се образува трудовото единство. Оформяването на това творчество остава като една висока задача на всички трудещи се”. Ако се извлече една преценка върху етиката на работническия въпрос в днешна Германия единствено по характера на мирогледа, то би се дошло лесно до заключението, като-чели тук имаме работа с мистично явление, което няма нищо общо с действителността, а се движи само в рамките на идейния свят. Обаче, на практическата страна на проповядваните идеи, в същност, се отдава по-голямо значение, отколкото това изглежда външно. Иначе, човек би могъл с право да твърди, че в националсоциалистическа Германия, в ред области на живота, където може да се наблюдава подобно явление, се влива една обилна струя на фанатично обнадеждаване без реално съдържание. Но мистицизмът се явява до известна степен едва ли не необходим, както видехме, поради психологически причини. Биха се появили опасности за стопанския живот, ако не се полагаха грижи за съблюдаване и засилване на същинските стопански изисквания. Ето защо, управниците на съвременна Германия знаят, от каква голяма важност е производителността на труда за борба със стопанските трудности, при които те се намират и вземат съответни мерки да повишат същата.

 

Имах случай да разговарям с отделни майстори в споменатото предприятие и да констатирам, колко те проследяват основно резултатите на по-младите работници и с каква точност ги записват и вадят заключение върху възможностите за най-правилно и целесъобразно приложение на труда на съответните работници, както и с какво усърдие издирват най-способните, за да ги предложат за най-подходящите за тях места.

Наред с обучението, което младите работници получават в техническите училища по тяхната специалност, също им се преподава и общо държавно учение. Техническите училища, както и допълнителни курсове към някои от по-големите предприятия се намират под надзора на фронта на труда. Понеже националсоциализмът претендира да повери професионалното образование на германския трудов фронт, а не както бъше до сега, под обсега на търговско-индустриалните камари, на индустриалните съюзи, на занаятчийските организации и т. н., трябваше също и промишленото стопанство да се присъедини към фронта на труда, което стана с министерско постановление на 21 март 1935 год. Разбира се, че чрез това централизиране се цели уеднаквяването на професионалното образование в духа на националсоциалистическите идеи, особено по отношение на общите предмети, като държавно учение и др. Но това обобщаване на социал-политическите задачи в ръцете на държавни организации не изключва едно сътрудничество и с частното стопанство, поне дотолкова, доколкото нуждите на частното стопанство по отношение на професионалното образование изискват едно съответно подготвяне на младите работнически сили.

 

Според едно изложение на водача на фронта на труда, д-р Лай, в неговата книга: „Пролом на социалната чест” („Durchbruch der Sozialen Ehre”), понятието Германски фронт на труда следва да се разбира по начин, щото то да не обхваща само работниците, но и служителите и предприемачите. Неговата първа задача се състои в отстранение на всичко, което внася смущение в отношенията на производствения процес. Провеждането на тази цел, за което д-р Лай определя един срок от много години, изисква единението на народа. Иначе, тя не би могла да се осъществи. Той очертава контурите на фронта на труда като такава организация, която трябва да групира широките народни маси, за да даде на всеки германец възможност да вземе участие в социалния, стопанския и културния живот на страната.

 

По това ведомство са издадени множество закони, наредби и постановления, толкова много, че на пръв поглед те представляват за отделния човек една почти непревзимаема крепост, ако той би пожелал да си послужи с тях. Наистина, тази изобилна законодателна дейност на днешното германско правителство се е явила по силата на обстоятелствата необходима за прокарване на неговите мероприятия. Удивително е търпението на немците, с което те се отнасят спрямо законите; те трябва да ги проучват дълго и основно, да следят и подреждат отделните наредби, които по-специално ги интересуват, да ги съхраняват и при често излизащите допълнителни разпоредби да ги проследяват отново със същото търпение.

 

Д-р Лай пише в споменатата си книга, че всички закони нямаха да имат стойност, ако не би се успяло да се поясни на народа, защо и доколко тъкмо така, а не иначе, трябва да се постъпи с изковаването на закони, която задача не била така лесна, както изглежда отстрани. Популяризирането на законите на правителството на Хитлер се явява, според д-р Лай, като една необходимост, за която цел се грижи същевременно и фронтът на труда.

 

Понятно е, че хората трябва да разберат и да се справят с основните начала и формата на известна организация, за да може тя да просъществува. Например, д-р Лай казва, че най-доброто подреждане на членовете в огромната организация на фронта на труда е това, при което отделният човек и неговата работоспособност могат да бъдат поощрени. Затова е избрано едно подреждане с оглед на професиите, на специалността, а не на класите, както е било по-рано, тъй като работници и работодатели сега се числят към една и съща категория съобразно със съответната дейност, в която и двете страни боравят.

 

Германският фронт на труда преследва също така и задачата да повдигне значението на ръчния труд и да го приравни с умствения в нравствено отношение. Цели се да се сведе понятието за труда въобще към един общ знаменател, понеже всеки вид работа има като предпоставка известна сума от порядки и дисциплина. Фронтът на труда си е поставил по този начин още една висока, но същевременно много трудна задача.

 

Стремлението към постигане на едно взаимно другарско зачитане е обект на едно методично възпитателно изкуство, което ще има да се справи с необходимите преобразования в областта на социалната мисъл и социал-политическите уредби.

 

Уреждането на правата и задълженията на работничеството в Германия става по въведения на 20. януари 1934 год. закон за регламентиране на националния труд (Gesetz zur Ordnung der nationalen Arbeit) и по издадените към него 10 наредби за изпълнение. Ръководният мотив за този закон произлиза из идеите на Хитлер, изложени в неговата книга: „Моята борба”, а именно из следната негова мисъл, която е цитирана в самия закон:

 

„Националсоциалистическият работник трябва да знае, че процъфтяването на националното стопанство означава и неговото собствено материално добруване.

 

Националсоциалистическият работник и национал-социалистическият работодател са, и двамата, пълномощници и деятели на целокупната народна общност.

 

Според този закон предприемачите се считат като „водачи” на предприятието, а работниците и чиновниците като съучастници в общата им дейност, следователно те всички образуват едно неделимо цяло. Едно доста голямо разграничение на правата и задълженията проличава още от обстоятелството, че на ръководителя на предприятието е възложена грижата за по-добри условия на работниците, докато пък тези са задължени нему в подчинение и вярност, в рамките на съвместните им отношения. Като съветници и посредници между тях стоят почетните доверени лица (Ehrenamtliche Vertrauensmänner), които произхождат от средите на предприятието и трябва да отговарят на съдържащите се в параграф 8 на гореказания закон условия. Като най-близка по-висока инстанция за спорни въпроси или несоциално държание от едната или другата страна служат държавните инспектори по труда (Treuhänder der arbeit), които могат да бъдат призовани по един определен път за разрешение на открити спорни въпроси. Въобще законодателят налага на индивида определени задължения, които обхващат всички явления на трудовите отношения, ето защо, човек би могъл при едно бегло разглеждане на тези въпроси, да дойде до заключението, че законодателят не оставя никакво място за свободна инициатива у индивида, както и, че му отнема всякаква лична отговорност. Също така би могло да се дойде и до заключението, като-чели законодателното уреждане на взаимоотношенията означава един стегнат обръч около него и като-чели, от друга страна, неговото държание и действие претърпяват едно освобождаване, поради категоричното очертаване на пътя, по който той е длъжен да върви. Но в действителност, новите закони в Германия по трудовите въпроси не ограничават движението на отделния човек от само себе си, но по-скоро поставят на първо място претенцията за изключителност, с оглед на интересите на народната общност, поради която причина се явяват тъй строго очертани ония граници, в рамките на които има да се движи отделният гражданин. Суровият дух на настоящата епоха, в която германският народ живее, изисква, разбира се, и една съответно твърда воля у отделния човек за превъзмогване на мъчнотиите в неговия трудов живот. Борбата за съществувание се явява толкова по-тежка, - колкото по-голям размер вземат държавните уредби за облекчение на условията на труда и на живота въобще, тъй като прокарването на тези уредби и помощни акции може да стане, най-сетне, само чрез жертви от страна на целия народ. В началото тези жертви, изглежда, че лежат в тежест на отделни съсловия, но с течение на времето те падат в тежест и на останалата част от народа.

 

Германското правителство полага, както е известно, неимоверни усилия за настаняване на работа на всички работоспособни германци. А колко е тежка тази задача, може да се види от обстоятелството, че в началото на 1936 год. имаше все още чувствителна безработица в Германия, която, сравнително погледнато, беше вече сведена от 6 милиона (през зимата на 1932-1933 г.) на 2,4 милиона. Производственият процес до тогава още не е могъл, да погълне останалата част безработни, което се вижда от цифрата върху безработицата, напр. за м. септември 1935 год., възлизаща на 1,7 милиона.

 

Германският трудов фронт отпуща на своите членове помощи в случай на безработица, на инвалидност, при смъртни случаи и т. н., както и дава подкрепата си в случай на нужда от адвокатска помощ. Грандиозните размери на тази организация, изпъкват ясно, когато се хвърли поглед върху нейните годишни отчети, от които се вижда, че влизащите в нея членове възлизаха в началото на 1936 год. на 23 милиона души, а през настоящата 1937 год. надвишават вече 30 милиона, докато през 1932 год. всички трудещи се в Германия са били организирани в различни съюзи и то в толкова многобройни организми, че при един случай 5 милиона работници са били групирани в 169 съюзи.

 

Дейността на фронта на труда се простира върху най-разнородни области на живота, като например, при строежа на типови едносемейни жилища, при въвеждането на здравни и санитарни подобрения, за разхубавяване на работните помещения, посредством специалната уредба, наречена „Красота на работата” („Schönheit der Arbeit”), за насърчение и улеснение посещаването на театрални и спортни представления,, концертни забави, музеи, научни институти, сказки, изложби и д-р.

 

Най-голям интерес в чужбина буди числящата се към фронта на труда организация „Сила чрез радост”. Нейната главна задача произлиза от желанието на Хитлер, всеки трудещ се германец да получава редовно платен отпуск и да има възможност да го използува целесъобразно и радостно, както и от желанието му, всеки германец да опознае по-отблизо родината си и своите сънародници.

 

 

3. Една равносметка на „радостта”

 

В нивото на живота на германския народ от четири години насам се забелязва известно подобрение, което проличава по-силно, когато се разглежда от становището на широките народни маси, а по-слабо, когато се разглежда от становището на отделния човек. Днес трудещият се в Германия може в ред отношения да си набави повече блага със своите едва увеличени приходи, в сравнение с миналото.

 

Това явление в съвременна Германия, смятано в чужбина често като едно „чудо”, има за свой източник споменатата вече организация „Сила чрез радост” („Kraft durch Freude”), въведена със закон на 27 ноември 1933 год., чието ръководство е възложено на д-р Лай.

 

Наистина, удивително е да се създават тъй евтини пътешествия за широките работнически кръгове, да се устройват при крайно ниски цени театрални представления и всевъзможни други развлечения, които при едно обикновено пресмятане изглеждат просто невероятни. Човек би помислил, че тези баснословно евтини културни постижения се градят от желание за престиж, обаче ако се хвърли поглед върху финансирането им, ще се установи, че стопанският принцип на рентабилност тук не е съвсем занемарен. Също тъй човек би се запитал, дали не би настъпило известно разглезване на широките народни маси и дали не биха се появили опасности от социално естество в момента, когато провеждането на тези организационни програми не би могло да се приложи по-нататък. А това би се случило, ако се постъпваше само от никакви властнически подбуждения. Че това в действителност, не е така с разглежданите германски мероприятия, се вижда от следния пример: ако една обиколка от Берлин до Южна Бавария (до Берхтесгаден или Гармиш-Партенкирхен) и обратно, за една седмица, включително пътни разноски, квартира и храна, струва около 36 райхсмарки - докато едно обикновено пътуване от Берлин до Берхтесгаден, в трета класа, струва приблизително същата сума не е никакво чудо, а една умело организирана комбинация на възможните най-ниски рентабилни цени. Двигателната сила на тези мероприятия лежи, следователно, в една решителна и силна воля за подобрение на общите социални условия в кръга на дадените стопански възможности. Според едно изложение на управлението на германските железници, необикновено ниските цени на устройваните пътувания чрез „Сила чрез радост” се основават върху тъй наречената диференцирана тарифна политика, която привлича и такива пътници, които не биха дали приходи за железниците, ако не се създаваха въпросните евтини обиколки, сиреч, това се дължи на допълнителния, на извън-редовния трафик. Ясно е, че инвентарът на железниците, макар и да не носи печалба при горната така ниска тарифа, не намалява рентабилността на железниците, когато се поставят в движение неизползувани в дадения момент части, стига да се намира необходимият за целта персонал, не напълно ангажиран в нормалното движение.

 

Понятно е, че не е достатъчно само намалението по тарифите на железниците за осъществяване груповите пътувания на „Сила чрез радост”, а са нужни и съответни намаления в цените на квартирите и на храната. Тук още по-мъчно може да се изключи принципът на рентабилността, защото частното стопанство играе тук по-голяма роля, отколкото в първия случай. Съдържателите на хотели, вили и гостилници дават действително прием на участвуващите в екскурзиите на „Сила чрез радост” при извънредно ниски цени, защото те знаят, че в такъв случай техните заведения ще донесат една сигурна, макар и не висока, печалба.

 

В един рапорт на ръководството на „Сила чрез радост” се казва, че тази организация урежда обиколки по най-ниски цени в света и че въпреки това, тя проектира да намали цените с още около една трета посредством основаване на собствени предприятия.

 

От значение е да се спомене, че в пътешествията на „Сила чрез радост” могат да вземат участие само тези работници, служащи и техни близки, чиито доходи не са достатъчно високи, за да им позволят да предприемат желаното пътуване при нормалните железопътни тарифи. Ако, например, ръководителят на едно предприятие или някой по-добре платен служащ поиска да се възползува от горните уредби, той е длъжен да поеме разноските, наред със своите, и за още един участвуващ. Това става, за да не се създават причини за несправедливост и за да не се отнемат, от друга страна, редовните приходи на съобщителните средства, ако и такива пътници, които и без това биха пътували, се допускат да вземат участие в евтините обиколки.

 

Не по-малко внимание заслужават морските екскурзии на „Сила чрез радост”. Според официални данни, до средата на 1936 год. около 250 000 германски работници са пътували до Англия, до красивите фиорди на Норвегия, на север и до Мадейра, на юг. През 1936 год. са пътували около 10 хиляди работници само до Мадейра, докато през 1935 год. техният брой е възлизал едва на 3 000 души. Осем морски параходи стоят на разположение за тази цел. Но управлението на „Сила чрез радост” иска да си създаде своя собствена флота, като е дало вече поръчка за три специални пътнически парахода, с най-модерни удобства, с места по за 1 500 души.

 

Звучи просто невероятно, че „Сила чрез радост” строи вече и свои собствени морски бани, започвайки с остров Рюген, където ще могат да бъдат настанени 20 000 летовници. Това е един проект на самия Водач-канцлер, който иска по този начин да избегне затрудненията при настаняването на предприемащите пътувания работници-отпускари.

 

До средата на 1936 год. са пътували всичко около 5 милиона души с устройваните от „Сила чрез радост” екскурзии. Мнозина от тях през целия си живот не са правили тъй дълги излети. Тези резултати за един сравнително кратък период са действително удивителни.

 

Пътуването и упражняването на разни спортни развлечения бяха по-рано почти недостъпни за широките народни маси. Тази „привилегия” на имотните среди в миналото отстъпи място в днешна Германия на едно по-широко, на едно всенародно оползотворяване на народното имущество. Днес може да се отива на езда срещу една марка, да се учи и играе тенис срещу две марки и 40 пфенига (6 спортни купона по 40 пфенига), да се играе на голф и т. н.; тази рязка промяна в спортуването представлява един типичен израз на социалната воля за разнообразяване на живота на широките маси.

 

Така, през 1934 год. около 658 000 души са взели участие в разните спортни курсове на „Сила чрез радост”, през 1935 год. техният брой се е увеличил на 3 500 000, а през 1936 год. - на близо 6 000 000!

 

Устроените от „Сила чрез радост” различни културни развлечения през 1935 год. са били посетени от кръгло 25 милиона души, а тези през 1936 год. – от около 28 милиона! Театрални и филмови представления се дават и в най-отдалечените кътове на страната, посредством пътуващи трупи и кина. Германското родно изкуство се застъпва чрез уреждане на сезонни изложби, в повечето случаи от страна на други институти, които изложби, обаче, се посещават масово при крайно евтин вход чрез инициативата на същата организация. Устройват се специални вечери в села и по-малки градове с цел за поддържане на народните обичаи и народните игри и танци.

 

Под парола „Радост от труда” („Freude von der Arbeit”), организацията „Красота на работата”, числяща се към фронта на труда, показва също интересни постижения. Човек би помислил на пръв поглед, че тук се върши излишен лукс, като вижда органите на последната да предприемат разхубавяване на фабрики, работилници и канцеларии и непрестанно да се грижат за създаване на приветлива, приятна и хигиенична обстановка, въобще за повече естетика в полза на трудещите се, ако работодателите не проявяваха често сами желание да се възползуват от услугите на въпросната организация и ако те не поставяха нужните за целта суми на разположение. А те знаят много добре, че по този начин техните работници ще изпитват по-голямо задоволство, което ще допринесе за повдигане производителността на труда.