Същност и устройство на германския печат

 

 Вестници и списания

 

В Германия така нареченият „свободен” печат се роди през революционната 1848 год. През това време тук започнаха с успех да си пробиват път франкмасонските идеали на Великата френска революция от 1789 год. Така изникна онзи журнализъм, който изглеждаше, че представя свободното обществено мнение на народите. Намираха се, може би, през първите няколко десетилетия тогава идеалисти, които искрено верваха в истинността на горното обстоятелство. Всъщност вестниците представляваха предимно мненията на отделни личности или кръгове. В края на столетието първите вестници в Германия бяха напълно в ръцете на големи вестникарски дружества (Улщайн, Мосе и др.). Те застъпваха единствено благата и улесняваха сделките на своите „парични благодетели, които зад тяхното прикритие влияеха решително на общественото мнение.

 

Плутократическият журналист беше станал вече, колкото печална, толкова и несъмнена действителност.

 

Когато през 1933 г. националсоциализмът дойде на власт, се започна с голяма грижливост и внимателност коренно преустройство на германския печат и осведомителна служба. Бяха установени с нарочни закономерки правата и задълженията на журналиста, беше издигната личната му и обществена чест, и идеята за общност стана същност и цел на неговата дейност. Така днес журналистът, в съзнание за политическото си предназначение, стана достоен за своя народ и схвана много по-правилно, отколкото неговите предшественици от времето на либерализма, истинския смисъл на своето дело. Върху непоклатимите основи на Редакторския закон израства строежът на германския печат.

 

Когато се разглежда германския печат, требва да се прави разлика между вестник и списание. Ваятел, както на вестника така и на списанието е редакторът. Издателят, в писмен договор с него, определя основните насоки и поведение на изданието. Отговорен за съдържанието е само редакторът. Най-добре и кратко бихме могли да изразим неговите задачи със следните думи от закона: „...упражняваното сътрудничество чрез слово, съобщение или картина, при създаване духовния облик на издаваните в областта на Райха вестници и политически списания, е обществена задача, при установени от държавата чрез тоя закон задължения и права. По-нататък се казва: редакторите са особено длъжни, да не допускат във вестниците всичко онова: 1. което смесва по заблуждаващ обществото начин користолюбиви с общополезни цели, 2. което е в състояние да отслаби външната или вътрешна сила на Германския Райх, единната воля на германския народ, неговата отбрана, култура и стопанство, или пък да нарани религиозните чувства на другите, 3. което оскърбява честта и достойнството на германеца, 4. което наранява противозаконно честта и благото на другия, уврежда неговото име и го прави за смях или презрение и 5. което, въз основа на редица други съображения, е противонравствено.

 

По такъв начин печатното законодателство във Великия Германски Райх не сковава ония, които създават печата, а им обезпечава само чиста работа, свободна от всякакви връзки с неполезни за общността прояви, за да ги подчини едновременно на закона за отговорността пред собствената съвест. Това се вижда най-добре в ония случаи, когато държавни служби влизат в пряк допир с редактора. Правило тук е позоваването на собствената съвест и отговорност, а не заповедта, на която трябва да се подчиниш. В духа на тая вътрешна дисциплинираност на германския редактор, както и на няколко външни постановления, е устроен печатът в Райха.

 

Всички германски редактори са обединени в Съюза на германския печат. Този съюз застъпва техните служебни, стопански и обществени права. Издателите са обединени в Съюза на германските вестникарски издатели или в Съюза на германските периодични издатели. Всички тези съюзи принадлежат от своя страна към Германската печатна камара, която (като отдел от културната камара на Райха, всеобща организация на всички германски творци) е подчинена на Министерството за народна просвета и пропаганда.

 

Два отдела от службата по печата при правителството на Райха, Германски печат и Периодичен печат, надзирават работата на журналистите. Всекидневните съвещания на печата и ежеседмичните културно-печатни съвещания осведомяват редакторите по всички забележителни събития. С тях се цели да се предотвратят грешки и недоразумения и да се помага по тоя начин на целия печат.

 

Редакторът е посветен и в работата на големите телеграфни агенции. На 5 декември 1933. г. съществуващите тогава големи германски телеграфни агенции бяха съединени в „Deutsches Nachrichtenbüro” (DNB). Така се създаде единна германска осведомителна политика. Съобщения от странство се получават било чрез собствени дописници, било в сътрудничество със сключените в международен кръг агенции.

 

Преди днешната война „DNB” поддържаше в чужбина 50 собствени представители и бюра, с над 100 постоянни и още много стотици случайни дописници. Вътрешните и външни новини се проверяват и подбират твърде естествено в Берлинската централа.

 

Докато през 1937 г. в Германия се наброяваха кръгло 2 500 всекидневници, с общ брой на изданията кръгло 19 милиона къса, броят на списанията възлиза на около 10 000, с 250 милиона къса. И така броят на списанията надвишава с около четири пъти брой на вестниците, числото на издадените броеве от първите е, пък 13 пъти по-голямо от това на другите. Не трябва при това да се забравя, че от тия списания 1 700 бяха от чисто научно естество (лекарски, химически, без техническо-научните). От големия брой на германските списания не трябва да се заключава, че разпокъсаността на читателската публика е твърде голяма, а това обстоятелство само доказва преголямата жажда за здрави знания и просвета, като се има предвид общото единство, което съществува, между населението в Райха в политическото, културно и стопанско устройство. Защото, наистина, германецът предпочита да познава една област основно, отколкото много, но повърхностно.

 

Та, именно, германските медицински списания са незаменимо помощно средство за лекарите по цял свят. Нека припомним тук само за старите медицински училища в Берлин или Виена. Не по-малко, необходими са германските списания от областта на естествените науки, а да не говорим за навред познатите и предпочитани германски технически списания.

 

Разбира се, в тази или онази област войната наложи известни ограничения, които твърде естествено веднага ще изчезнат, щом тя завърши. В някои, пък области войната се яви, пък като учител и откри нови възможности.