Десет години националсоциалистически режим в Германия

 

 

На 30. януари 1933 г. националсоциалистическата партия на Адолф Хитлер пое властта в Гер­мания. Оттогава се изминаха десет години, за които днес с пълно право може да се каже, че бяха години на съдбоносни борби и решения не само за Германия, но и за целия свят.

 

В какво положение се намираше тогава Гер­мания? Броят на безработните възлизаше на близо 7 милиона души или една трета от всичко 21 милиона работници и чиновници, които тогава броеше цялото германско стопанство. Към тези седем милиона напълно безработни се прибавяха, обаче, още 3 милиона души със съкратено работно време. Държавата и общините напразно се опит­ваха да отделят от своите бюджети средства за една оскъдна издръжка на безработните. За тази цел се изразходваха годишно 3 милиарда райхсмарки. Индустриалното производство на Германия беше спаднало от 7 милиарда райхсмарки месечно през 1928 г. на 3,5 милиарда в началото на 1933 г. Финансовите кризи следваха една след друга. Държавата трябваше да се намеси, за да спаси от фалит редица важни банкови и кредитни институти. Златната и девизна наличност на Райхсбанк се беше стопила и възлизаше в края на януари 1933 г. на всичко 439 милиона райхсмарки. Частните дългове към чужбина възлизаха на повече от 25 милиарда райхсмарки, като само за лихви по тях трябваше да се плащат дневно 2 милиона райхсмарки, без да се смятат погаше­нията. Цените на земеделските произведения бяха спаднали толкова ниско, че земеделецът не можеше вече да поддържа своето стопанство. Последиците от това бяха едно прекомерно задлъжняване на селяните, което пък на свой ред, водеше след себе си непрекъсната верига от разпродажби на търг на земеделски имоти.

 

Успоредно с този стопански упадък вървеше и културният упадък. Жалки произведения на некадърници, най-често от еврейски произход, се представяха с цинично нахалство като изкуство, докато в действителност те не представляваха друго освен долнопробна спекула с най-низките инстин­кти на публиката и преследваха единствено целта да донесат, колкото се може по-големи печалби на своите автори.

 

Но не само Германия се намираше тогава в подобно трудно положение. Действително, след печалния край на световната война и след нало­жения във Версай тежък диктат, Германия преживяваше от всички велики сили най-големи страдания и изпитания, но все пак тя не беше единствена в това положение. Също и страните - победителки, Франция, Англия и Америка, прежи­вяваха една от друга по-тежки кризи. Във Франция през август 1930 г. избухна голямата обща стач­ка в индустриалната област на северна Франция. Тя беше началото на една тежка стопанска криза, която скоро разтърси из основи стопанството на страната. В Англия сто­панската стагнация беше довела дотам, че държа­вата след нарастването на разходите за безработните от 37 на 45 милиона лири-стерлинги се прину­ди през август 1931 г. да узакони една изключи­телна програма, предвиж­даща големи данъчни увеличения и извънредни икономии.

 

Но дори и тези крайни мерки не помогнаха много и на 21. септември 1931 г. богата Великобритания требваше да изостави златния еталон. Въпреки това, курсът на английската лира продължи да пада и само с митнически барикади британското правителство се стараеше да поддържа що-годе стопанството на империята. Имперската конферен­ция в Отава през юли и август 1932 г. разкри на англичаните, безизходното положение до което беше довела тяхната стопанска политика. В САЩ засилващата се стопанска криза и растящият брой на безработните доведоха през окт. 1930 г. до опита да се облекчи положението чрез повиша­ване на митата. Това, обаче, не можа да спре стопан­ския упадък и през октомври 1932 г. броят на безработните възлизаше вече на 11,5 мил. души. Новоизбраният председател Рузвелт обяви на 6. март 1933 г. състояние на стопанска криза и само няколко дни след поемането на властта той по­иска и получи пълномощия за провеж­дане на решителни икономии. На 20. април същата година Рузвелт получи пълномощието да намали злат­ното съдържание на долара до 50%. С цел да се сложи най-сетне край на избухналата световна стопанска криза, на 12. юни 1933 г. в Лондон беше свикана една международна сто­панска конференция. След 14 дни, тази конференция бе закрита, обаче, без да се стигне до разбирателство, а камо ли до сключване на спогодба. Тъкмо обратното: отделните държави започнаха още повече да се изолират и затварят една за друга, като водеха помежду си същинска стопанска война.

 

Такива бяха условията вътре в Германия и в останалия свят, когато на 30. януари 1933 г., с вземането на властта в Германия, националсоциализмът се яви като освободител и спасител на своята страна. Ако и страданията да бяха навсякъде същите, Германия, като най-много пострадала страна, първа намери сили у себе си, за да излезе от своето нещастие, тъй като в едно с изпитанията беше се увеличила и нейната способност да разреши изникналите проблеми.

 

До идването си на власт, Адолф Хитлер тряб­ваше да преодолее, обаче, не само едно противо­действие. С всички възможни средства неговите врагове се стараеха да му попречат да вземе властта. Дори малко време преди идването си на власт, в изборите на 6. ноември 1932 г., той тряб­ваше да се помири с едно чувствително изборно поражение, доведено чрез една ловка маневра на неговите противници (от 230 неговите мандати слязоха тогава на 196), Само пълната безизходност на положението, до което бяха до­вели буржоазните партии, и съз­нанието, че стра­ната се намираше пред избухване­то на гражданска война, накараха Тогавашния президент на Рай­ха, фон Хинденбург, да повика Адолф Хитлер за канцлер на Райха.

 

Адолф Хитлер трябваше да се задоволи на първо време с всичко три места в правителството за своята партия (Хитлер - канцлер, д-р Фрик - министър на вътрешните работи и Гьоринг - министър без портфейл), докато останалите девет министерства бяха дадени на не-националсоциалисти, военни и чиновници. Само на личната тежест, която Адолф Хитлер съумя да придаде на своето ръководство, се дължеше, че, въпреки всички обратни предсказания, само няколко месеца по-късно курсът на правителството стана явно националсоциалистически.

 

На 1. февруари 1933 г. Адолф Хитлер за пръв път говори по германското радио, като направи преглед на изминалите дотогава 14 години на упадък и всенародно бедствие. В своята реч тогава той заяви между другото: „В продължение на 14 го­дини партиите от ноем. 1918 г. разориха и опропастиха германския селянин. В продължение на 14 години те създадоха една няколкомилионна армия от безработни. Националното правителство ще осъществи с желязна решителност и упорито постоянство следния план: В срок от четири години германският народ требва да бъде спасен от осиромашаване. В срок от четири години безработицата трябва окончателно да бъде премахната. Успоредно с това да се създадат от само себе си предпоставките за подем и разцвет на цялото народно стопанство. Дано всемогъщият Бог да благослови нашите усилия и нашите решения, да насочи пра­вилно нашата воля и да ни ощастливи с доверието, на нашия народ”.

 

Тогава всички се смяха. Възможно ли е да се сбъднат, думите на този празнодумец и глупец, така казваха тогава всички вътрешни и външни врагове на националсоциализма.

 

Но думите наистина се сбъднаха. Още преди да се бяха изминали четири години, в Гер­мания не само, че не съществуваше вече никаква безработица, но напротив, започна дори да се чувствува недостиг на работна ръка.

 

Тези големи успехи накараха враговете на Германия да изгубят спокойствие. Тези успехи се дължаха на това, че се слагаше край на безогледната алчност на отделния индивид и на спекулациите на една силна финансово класа за сметка на трудещите се маси. Едно, подобно разрешение не можеше, разбира се, да бъде приятно на господствуващите класи във Фран­ция, Англия и Америка. Трябваше, прочее, да се опита едно последно средство, за да бъде провалено делото на Адолф Хитлер: неговите врагове обявиха война на Германия. В. Х.

 

Да живееш, значи да дишаш под знака на една съдба. - Не укротявай бурята в душата си! И без това тя ще утихне сама, щом станеш ненужен.

 

Янко Янев