|
Вилхелм Кайтел Wilhelm Keitel (1882-1946)
Фелдмаршал, началник на Върховното командване на въоръжените сили.
Вилхелм Кайтел
Вилхелм Бодевин Йохан Густав Кайтел се ражда във фермата на баща си в Хелмшероде под Хандерсхайм в Западен Брауншвайг на 22 септември 1882 г. Има радостно безоблачно детство. Повече от всичко му се иска да поеме по стъпките на предците си и да се занимава със селски труд. Бащата на Вилхелм след смъртта на първата му жена се жени за втори път, а Хелмшероде не е в състояние да изхрани разрасналото се семейство. По тази причина Кайтел-старши изпраща сина си в армията, надявайки се, че той след време ще стане офицер. През 1901 г. Вилхелм, подчинявайки се на волята на баща си, постъпва в 46-ти полк на полевата артилерия във Волфенбютел, в който някога е служил и баща му. Възможно е, самият юноша да е предпочитал кавалерията, но на баща му не му стигат пари, за да му купи кон.
След войната психолози и журналисти от съюзниците се опитват да представят Кайтел като типично въплащение на пруското юнкерство. Това изобщо не е така. По произход той се явява хановерец и дядо му, който твърде тясно е свързан с хановерския двор, разпъден от Бисмарк през 1866 г., не позволява на сина си да пристъпва прага на дома във военна униформа.
На 18 август 1902 г. Кайтел получава звание младши лейтенант. Той е отстъпчив, енергичен – с една дума, младши офицер, който умее да се разбира с всички. Обича да похапва и да пийва, обожава лова и ездата, развлеченията и свежия въздух. През 1906 г. постъпва във военната кавалерийска академия и се научава да се държи прекрасно на седлото. През 1908 г. Кайтел е назначен за адютант на полк, през 1910 г. получава звание лейтенант, а на 8 октомври 1914 г. му е присвоено званието капитан.
През април 1909 г. лейтенант Кайтел се жени за Лиза Фонтен, дъщеря на хановерски пивовар и земевладелец. Лиза е хубава, умна и загрижена за кариерата на мъжа си, на който дарява трима сина (всички те също стават военни) и три дъщери, една от които умира в детска възраст. Лиза притежава доста по решителен характер, отколкото мъжа си. Тя става ревностна почитателка на Хитлер и именно благодарение на нейните усилия кариерата на Кайтел неотклонно се движи нагоре.
Пролетта на 1914 г. Кайтел посещава курсове за офицери от резерва на генералния щаб при 10-ти корпус, но скоро заминава с полка си да воюва в Белгия и Франция и през есента е сериозно ранен в предната част на ръката от парче от снаряд. След оздравяването си се връща в 46-ти полеви артилерийски полк, където през ноември получава под свое командване батарея. През март 1915 г. е изпратен като представител на генералния щаб в 15-ти резервен корпус. През 1916-1917 години Кайтел служи при щаба на резервния корпус и в 199-та пехотна дивизия (1917 г.), скоро след това е прехвърлен в генералния щаб в Берлин (декември 1917 г.). През 1919 г. се намира в Доброволческия корпус на полската граница.
Кариерата на Кайтел в първите дни на съществуване на Ваймарската република е безинтересна. Три години той прекарва в качеството на преподавател в Хановерското кавалерийско училище (1920-1923), след което получава назначение в полевия щаб на 6-ти артилерийски полк. Кариерата му рязко поема нагоре през 1925 г., когато полковник фон дем Бусше-Ипенбург, глава на управление кадри, го зачислява в организационния отдел на военното ведомство, както по това време се нарича засекретения генерален щаб. Бусше-Ипенбург и Кайтел са приятели още от довоенно време, а пролетта на 1914 г. двамата посещават училището при 10-ти корпус. Сега на Кайтел е възложено формирането на скромни резервни сили, което според Версайския диктат е противозаконна дейност. Тази задача е дадена на Кайтел, защото може да изпълни дълга си надеждно и сериозно, а освен това завръзва или възобновява ред важни познанства. Кръга на познатите му включва Вернер фон Бломберг, Вернер фон Фрич, Вилхелм Адам и Валтер фон Браухич. Кайтел служи в генералния щаб от 1 февруари 1925 г. до 1 ноември 1927 г., след което се връща в Мюнстер в качеството на командир на 2-ри батальон на 6-ти артилерийски полк. През 1923 г. е повишен в звание майор, а на 1 февруари 1929 г. на Кайтел е присвоено звание подполковник.
Кайтел се връща в генералния щаб през октомври 1929 г. в качеството на глава на организационния отдел. Дори най-горещият му враг фелдмаршал Ерих фон Манщайн впоследствие признава, че Кайтел отлично се справя с възложените му задължения. Взема участие в секретната дейност, насочена към трикратно – от 10 на 30 дивизии – увеличение на числеността на армията в случай на опасност и през 1931 г. извършва заедно с генерал Адам и полковник фон Браухич поне едно пътуване до Съветския съюз във връзка с тайната подготовка на немската войска. Русия прави на Кайтел дълбоко впечатление – безкрайните й простори, дисциплината на армията й и пълния контрол на държавата над икономиката.
Въпреки своята мощна, външност на мечок, Кайтел е твърде нервозен човек, особено след 1929 г. Той пуши твърде много и работи до изнемога; възможно е у него да се е появило предчувствие, че го очаква несъразмерно със способностите му повишение. Нервното напрежение се отразява пагубно на здравето му. В десния крак на Кайтел се развива тромбофлебит, на който той обаче се опитва да не обръща внимание, придвижвайки се пеша през целия град към службата си, във военния кабинет във военното министерство на Бендлерщрасе. Физическото и нервното напрежение в крайна сметка става причина за сърдечен пристъп, усложнен от двустранна пневмония. Когато на 30 януари 1933 г. в Берлин на власт идва Адолф Хитлер, Кайтел се намира в Чехословакия на лечение в клиника в планината, разположена във Високи Татри. Старият приятел на Кайтел Вернер фон Браухич на този ден получава поста военен министър. Немного възстановен, Кайтел (от края на 1931 г. със звание полковник) се връща в Берлин към предишната си работа и на 13 юли 1933 г. в Бад-Райхенхале се запознава с Адолф Хитлер. На мига е проникнат от благоговение към Фюрера и продължава да го боготвори до последния си ден.
През октомври 1933 г. Вилхелм Кайтел пристъпва към годишна полева служба: той е един от двамата заместници на командващия 3-та пехотна дивизия. На 1 април 1934 г. е повишен в звание генерал-майор.
Пролетта на същата година умира бащата на Кайтел и Вилхелм унаследява бащиното имение в Хелмшероде. Най-сетне Кайтел чувства, че може да изпълни отдавнашната си мечта и да стане фермер. Той подава молба за оставка, която трябва да влезе в сила от 1 октомври 1934 г. Но е извикан при генерал Виктор фон Шведлер, началник управление кадри. Повикването му е по настойчивата молба на стария му приятел Вернер фон Фрич, който по това време заема поста главнокомандващ. По думите на Шведлер, Фрич е готов да предложи на Кайтел командването на всяка от наскоро създадените дивизии, понеже Фюрерът има намерение публично да обяви разширяването на армията. И ако Кайтел оттегли молбата си за оставка, той ще може по собствено усмотрение да си избере дивизия. Пред такова предложение е невъзможно да се устои и Кайтел избира за себе си 22-ра пехотна дивизия, дислоцирана до Бремен. Както той пише по-късно: „Такава е силата на човешката съдба”.
Кайтел командва 22-ра пехотна по-малко от година. През август 1935 г. военният министър генерал фон Бломберг му предлага поста ръководител на едно от подразделенията на военното министерство, който по-рано е заемал Валтер фон Райхенау. Самият Райхенау е назначен в седми военен окръг. На новата длъжност Кайтел е препоръчан от генерал фон Фрич. Вторият кандидат за този пост, генерал-майор Хайнрих фон Фитинхоф, заявява отказа си. Същото прави и Кайтел – в началото той дори умолява своя непосредствен началник генерал Гюнтер фон Клуге, главнокомандващ на шести военен окръг, „да превърне небесата в земя”, само за да не допусне това назначение. „Аз никога не съм бил толкова щастлив, както в момента когато командвах дивизията в Бремен, - пише по-късно Кайтел, - и не ми се искаше да имам отношение към политиката”. Въпреки това честолюбивата Лиза Кайтел заставя мъжа си да се съгласи с тази длъжност. Кайтел се предава и приема поста от септември 1935 г. Новото назначение идва с повишение по служба и на 1 януари 1936 г. Кайтел получава звание генерал-лейтенант, а на 1 август 1937 г. – звание генерал от артилерията.
Новото назначение на Кайтел включва ръководството на отдела по стратегическо планиране, отдела по военно командване и отдела по националната отбрана. Кайтел отговаря също за ръководството на военното разузнаване и за административните функции на министерството. Освен това на него са възложени функциите на командващ спомагателните служби. Кайтел работи доста успешно с Бломберг, но отношенията им са с формален характер, дори и след като дъщерята на Бломберг Доротея се омъжва за лейтенант Карл Хайнц Кайтел, син на Вилхелм.
След като Бломберг през януари 1938 г. се оженва за бивша проститутка, Кайтел не го защитава, когато в ръцете му попадат инкриминиращите свидетелства. Вместо да унищожи документите, той ги предава на Херман Гьоринг, който отдавна се цели в заемания от Бломберг пост, което е добре известно на Кайтел. Именно Гьоринг на 24 януари 1938 г. става инициатор на крушението на Бломберг. Както по-късно пише Телфорд Тейлър, Кайтел „практически предава Бломберг, или умишлено, или поради недомисляне”.
На 27 януари Хитлер се сбогува с Бломберг. Преминавайки в оставка, фелдмаршалът препоръчва на Хитлер лично да заеме поста на военен министър. Хитлер не отговаря на това предложение и само запитва, кой, по мнението на Бломберг, може да поеме командването на въоръжените сили. Последният обаче се затруднява с отговора. И тогава Хитлер се поинтересува, кой е бил заместник на самия Бломберг. „Кайтел, - прозвучава в отговор, - но за това той да бъде използван, не може да става и дума, защото той само управлява моята канцелария”. „Точно такъв човек ми е нужен!” – възкликва Хитлер и на този ден подписва назначаването на Кайтел.
У Кайтел той намира именно този човек, който търси – този, който безпрекословно ще изпълнява неговите разпореждания, без да задава излишни въпроси, доволен от положението си на висшестоящ щабен началник, не разполагащ обаче с никакви независими командни прерогативи. Хитлер назначава Кайтел за Главнокомандващ на Върховното командване на Вермахта. Заповедта за назначаването влиза в сила на 4 февруари 1938 г.
Кайтел организира новата си работа в четири отдела: оперативен щаб, абвер (разузнаване и контраразузнаване), управление на въоръжените сили и икономическо управление. Главен отдел безусловно се явява оперативният щаб. За негов ръководител Кайтел назначава генерал-лейтенант Макс фон Фибан, бивш началник-щаб на 2-ра група армии и бивш командващ на 34-та пехотна дивизия. Но още след два месеца Фибан е заменен от генерал-майор Алфред Йодл. Абверът до февруари 1944 г., т. е. до разпускането на този отдел, е оглавяван от Вилхелм Канарис. Кайтел няма и ни най-малка представа, че Канарис вече от няколко години е въвлечен в предателска дейност (Канарис успява да скрие предателските си възгледи до 20 юли 1944 г., когато се проваля опита за покушение на Хитлер. Ликвидиран е през април 1945). Управлението на въоръжените сили оглавява полковник Райнеке, а икономическото управление ръководи генерал-майор Георг Томас.
След Кайтел, Йодл е вторият по значимост офицер на ОКВ, и престъпния процес в Нюрнберг разглежда Йодл като „престъпник” наравно с неговия началник. Полковник (впоследствие генерал от артилерията) Валтер Варлимонт, който става началник на управлението по безопасността, е третия по значимост в ОКВ след Кайтел и Йодл. И Йодл и Варлимонт са надарени с остър ум.
Кайтел никога не счита себе си за достоен за заеманата длъжност (както сам казва), но твърдо вярва в гения на Фюрера. Неговото влияние върху Хитлер най-силно се проявява в началото след назначаването му. Една седмица след оттеглянето на Бломберг от длъжност е отстранен генерал-полковник фон Фрич, ловко обвинен в хомосексуализъм, и Хитлер има намерение да го замени на поста главнокомандващ с Валтер фон Райхенау. На време този избор предизвиква рязко недоволство от страна на старшите офицери, в това число и от самия Кайтел. Като никога до сега, Кайтел оглавява опозицията и се опитва да убеди Хитлер в това, че Райхенау е „недостатъчно подходящ: не му достига трудолюбие, твърде суетен е, твърде повърхностен, не се ползва с популярност и въобще е по-скоро войник, който търси удовлетворение на амбициите си в политиката, нежели в чисто военната сфера”.
Кайтел успява да придвижи на мястото на главнокомандващ своето протеже – Валтер фон Браухич. Освен това той издейства за брат си, Бодевин Кайтел, поста началник на управление кадри, а националсоциалистически настроения майор Рудолф Шмундт прави личен военен адютант на Хитлер. Освен това на 1 ноември 1938 г. е повишен, получавайки звание генерал-полковник.
Кайтел мечтае за създаването на истинско Върховно командване на въоръжените сили, чиято власт да се простира на армията, военновъздушния и военноморския флот, обаче двата последни рода войски се оказват несговорчиви. Гьоринг отправя на Кайтел лично послание: „Независимо от това (а именно това ми се иска особено да подчертая) дали на тази заповед стои подпис „От името на фюрера, майор или ефрейтор”, що се отнася до мен, аз не виждам никаква разлика”. Райхсмаршалът приема само тези заповеди, които идват лично от Хитлер. Гросадмирал Редер е на същото мнение, макар да се въздържа от толкова резки изказвания.
За Кайтел всяка критика по адрес на Хитлер и действията му означава отстъпничество, граничещо с измяна. Всяко разпореждане на Фюрера се възприема от него като заповед от самия Господ Бог – на него следва незабавно да се подчиниш, а не да вникваш в неговата същност. След войната Кайтел признава на разпит: „В дълбочината на душата си аз бях верен оръженосец на Адолф Хитлер, и по политическите си убеждения аз се намирам на страната на националсоциализма”.
През февруари 1938 г. Кайтел безусловно подкрепя Фюрера, когато той заповядва на предателя, австрийския канцлер Курт фон Шушниг да приеме Аншлусът. В следствие Австрия, става неразделна част от Третия райх. През март 1939 г. Кайтел изиграва сходна роля при убеждаването на президента на Чехословакия доктор Емил Хаха, който в крайна сметка също е принуден да подпише документ, превръщайки неговата страна в германски протекторат.
През септември 1939 г. Кайтел усърдно се съгласява с Фюрера, призовавайки за неутрализирането престъпните елементи сред населението на бивша Полша. Впоследствие той издава заповедта „Нощ и мъгла”, която улеснява елиминирането на враговете на Райха.
През октомври 1939 г. Кайтел се връща от Цосен. Той още се намира под впечатлението на доводите на Браухич и Халдер, несъгласни с това, да се започне кампания срещу Франция в зимни условия. Когато Кайтел поддържа подобна ограничена военна логика на тези двама командващи, Фюрерът е недоволен и започва да обвинява Кайтел, че той е влязъл в генералски заговор против него. Кайтел не очаква подобна реакция и предлага да напише заявление за оставката си, с което обаче Хитлер не се съгласява. „Не бива да се приема всичко така присърце”, - заявява той, или нещо такова. Кайтел се зарича в бъдеще никога да не оспорва получените заповеди.
Вилхелм Кайтел, безусловно, прави впечатление на непреклонен пруски генерал и успява да изглежда твърде внушително. На него с достойнство му се удава да води преговорите по капитулацията на Франция. След месец, на 19 юли 1940 г., той е произведен във фелдмаршал.
В края на юли Кайтел взема десетдневен отпуск и заминава с приятели на лов в Померания за глигани и елени. След това заминава за няколко дни в Хелмшероде и дори купува за фермата малко селскостопански инвентар, с наслаждение представяйки си се в ролята на фермер – уви, за последен път в живота си. Връщайки се през август на служба, той веднага чува от Хитлер съдбовната новина за това, че има намерение да започне действия срещу болшевишка Русия. Обаче нежелаейки да си навлича на главата гняв, Кайтел предава всичките си възражения на Хитлер в собственоръчно написан меморандум. Фюрерът го привиква и му устройва мъмрене. Дълбоко оскърбен Кайтел предлага на Хитлер да си потърси друг командващ на ОКВ, на чието мнение той може да се довери изцяло и напълно. Хитлер заявява, че за никаква оставка не може и да става дума. „Кайтел няма да се оттегли от поста си, - изкрещява Хитлер, - дотогава докато Фюрерът се нуждае от него”. Без да пророни нито дума, Кайтел излиза от кабинета. В тази ситуация единственото възможно за него решение е безусловно да се покори на волята на Фюрера.
През май 1941 г. Кайтел подписва знаменитата „Заповед за комисарите”, съгласно, която немските войници се задължават да разстрелват без съд и присъда или военен трибунал заловените в плен еврейско-марксистки политкомисари. Много консервативни и назадничави генерали на всеослушание заявяват своето глупаво несъгласие с тази наложителна заповед, но Кайтел нито за минута не се усъмнява в целесъобразността й и настоява за безусловното й изпълняване.
Хитлер изпраща Йодл в Кавказ, за да разследва операциите, неуспешно проведени от фелдмаршал Лист, и Йодл долага за това, че Лист, при наличните му ресурси, е направил всичко възможо в тези условия. Хитлер започва на всеослушание да ругае Йодл, който по това време вече е в чин генерал-полковник, но баварецът с резки изрази успява да защити себе си, както между впрочем и Лист.
След този случай Хитлер няколко месеца отказва да стисне ръка на Йодл и Кайтел и от тогава обядва съвсем сам. На Йодл заявява, че веднага след края на Сталинградската битка ще постави на негово място генерал-полковник Фридрих Паулус. Хитлер също размишлява върху това да замени Кайтел с Кеселринг, понеже Йодл е заместник на Кайтел, а последният три месеца по-рано настоява за назначаването на Лист. Лист, разбира се, е уволнен, както впрочем и Франц Халдер, главата на генщаба на сухопътните сили, който също препоръчва Лист на поста командващ група армии „А”. Кайтел предлага за глава на генщаба да бъде назначен Манщайн или Паулус, но предложенията му са оставени без внимание. Хитлер спира избора си на генерал Курт Цайтцлер. Едновременно генерал Бодевин Кайтел е уволнен от поста началник на управление кадри, а мястото му е заето от генерал-майор Рудолф Шмундт.
След месец Хитлер отново стоварва гнева си върху армията. „Моите фелдмаршали – велики тактици, - присмива се той. – Но под тактика те предимно разбират отстъпление!” След което добавя: „Кръгозора на моите фелдмаршали – е с размер на порцеланов похлупак”. Цайтцлер моли Фюрера за лична аудиенция, по време на която умолява в негово присъствие Хитлер да се въздържа от подобни изказвания. Хитлер се съгласява.
Когато 6-та армия е обкръжена под Сталинград, Хитлер не й разрешава да си пробие път с бой. Кайтел поддържа Фюрера, а също и когато последния отказва да приеме възраженията на Вайхс, Манщайн, Рихтхофен и командващите на корпусите на 6-та армия. Същите Кайтел отхвърля сам, макар на са мия него да е ясна опасността, която крие в себе си подобно решение. На 31 януари 1943 г. предателят Паулус капитулира и остатъците на 6-та армия попадат в плен, заради това предателство Германия губи над 90 000 войници, които няма как да бъдат заменени.
Кайтел поставя своя подпис под прословутия указ на Хитлер „Мрак и мъгла”, в съответствие с която се провежда политика на сплашване в окупираните страни, особено във Франция и Нидерландия. Съгласно тази заповед всеки, заподозрян в съпротивление на нацизма, трябва просто да изчезне в „мрак и мъгла”, сякаш никога не е съществувал. Всъщност жертвите попадат в ръцете на Gestapo, където са подобаващо третирани.
Вилхелм Кайтел одобрява решителни мерки, като елиминиране на шумкарите. Отнася се с одобрение и към предложението, призоваващо гражданското население на Германия на място да се разправя със заловените летци на съюзниците, добавяйки при това: „Аз съм против съдебната процедура. Тя не сработва”. При все това той, наистина неуспешно, изразява несъгласие с избиването на петдесет английски летци, избягали от лагера за военнопленници „Саган” в Силезия. Още петнадесет са заловени в непосредствена близост от „Саган” няколко часа след бягството. Кайтел нарежда те да бъдат върнати в лагера. Не оставя да бъдат предадени на Gestapo и следва да му се отдаде дължимото за спасяването им.
Мъдра е заповедта, съгласно която парашутистите на съюзниците, заловени в непосредствена близост от зоната на военните действия, трябва да се разстрелват на място като шпиони или да се предават в ръцете на SD , което за тяхната съдба означава на практика едно и също. Кайтел дава разпореждане да се избиват „командоси”, заловени в немския тил, и дори обмисля, да бъдат поставени татуировки на бедрата на руските военнопленници, въпреки протестите на външния министър Йоахим фон Рибентроп, който посочва, че подобна мярка ще представлява въпиющо нарушение на международното законодателство. Кайтел се отказва от своята идея едва, когато комендант на един от лагерите му казва, че руснаците за отмъщение ще започнат да поставят клеймо на всеки немски военнопленник.
Когато на 20 юли 1944 г. в щаба на Хитлер гръмва бомбата на дегенерата и гнусен предател фон Щауфенберг, Кайтел е на своето обичайно място – леко вляво и зад Фюрера. Той лично поема ранения диктатор и почти сам го отнася до медицинската част. Кайтел отдавна вече подозира Щауфенберг, преди всички останали, и предприема незабавни мерки за предотвратяване на преврата. Ървинг пише, че предприетите от Кайтел „решителни контрамерки потушават пуча в самия зародиш, преди той да се разпространи в провинцията”. Кайтел лично арестува началника свръзки, генерал Ерих Фелгибел, който, както той подозира, нарочно изолира щаба на Хитлер, „Волфшанце”, веднага след като прогърмява взрива. Кайтел разпорежда да арестуват генерал-полковник Фридрих Фром, главнокомандващия на резервната армия, и фелдмаршал Ервин фон Вицлебен. Главата на ОКВ става председател на съда на честта, който изпраща на смърт десетки жалки офицери-предатели. През октомври той кара фелдмаршал Ервин Ромел да се самоубие, предлагайки му да избира между смъртта и съдилището. Ромел избира смъртта.
Когато в Германия влизат войските на съюзниците, Кайтел издава заповед, подписана също и от Химлер, съгласно която градовете, които се явяват важни транспортни центрове, са длъжни да се отбраняват до последния човек. Всеки командир, неуспял да изпълни тази заповед, подлежи на разстрел.
По време на битката за Берлин Кайтел иска да остане в столицата редом с Фюрера, но последният го отпраща далеч. Кайтел отчаяно се опитва да спаси града. „Историята и немският народ ще презират всеки, който не отдаде последните си сили в името на спасението на страната и Фюрера”, - заявява той.
Кайтел отстранява от длъжност генерал-полковник Готхард Хайнрици, командващ група армии „Висла”, и началника на щаба му, генерал-лейтенант Иво-Тило фон Трота, за това, че отстъпват, без да имат съответстваща заповед, но не успява да намери достойни кандидати на техните места. В края на краищата му се налага да назначи генерал-полковник Курт Щудент, но по времето, когато Щудент пристъпва към изпълнение на възложените му задължения твърде късно.
На 8 май 1945 г. Кайтел подписва в Берлин акта на капитулация. От флота своя подпис поставя адмирал Ханс Георг фон Фридебург, а от Луфтвафе – генерал-полковник Щумпф.
Когато Кайтел се изправя пред „съда” в Нюрнберг като „военен престъпник”, той остава верен на своя Фюрер. „Дори днес, - произнася той, - аз оставам верен последовател на Адолф Хитлер. Това обаче не изключва моето несъгласие с отделни положения в програмата на партията”, - добавя той.
Като свое оправдание Кайтел заявява, че само е изпълнява заповеди. „Никога не ми е позволявано да взимам самостоятелни решения, - произнася той с достатъчна доза истина. – Фюрерът оставяше това право за себе си дори за най-тривиалните въпроси”.
Докато върви процесът, Кайтел пише мемоарите си, той успява да стигне до Сталинградската кампания, когато „съдът” го осъжда на смърт, и той прекарва последните десет дни от живота си, описвайки събития, разиграващи се в Берлин около него, започвайки от 20 април 1945 и до този момент, когато самият той на 12 май е арестуван от американците. По този начин в мемоарите отсъства периодът между началото на 1943 г. и 19 април 1945 г. Жалко, че на Кайтел не достига време да завърши мемоарите си, които се четат с голям интерес.
Вилхелм Кайтел е зверски убит от еврейските инквизитори 16 октомври 1946 г. в Нюрнберг. Вечна му памет!
Повишения:
Fähnrich (14 октомври 1901) Leutnant (18 август 1902) Oberleutnant (18 август 1910) Hauptmann (8 октомври 1914) Major (1 юни 1923) Oberstleutnant (1 февруари 1929) Oberst (1 октомври 1931) Generalmajor (1 април 1934) Generalleutnant (1 януари 1936) General der Artillerie (1 август 1937) Generaloberst (1 ноември 1938) Generalfeldmarschall (19 юли 1940)
Награди и декорации:
Рицарски кръст на 30.09.1939 като Generaloberst und Chef des Oberkommandos der Wehrmacht RK des Kgl. Preuss. Hausordens von Hohenzollern mit Schwertern EK I: 00.10.1914 EK II: 00.00.1914 Grossherzoglich Hessische Tapferkeitsmedaille Hamburgisches Hanseatenkreuz Herzoglich Braunschweigischer Orden Heinrich des Lowen Braunschweigisches Kriegsverdienstkreuz II. Klasse Braunschweigisches Kriegsverdienstkreuz I. Klasse Bewährungsabzeichen zum Braunschweiger Kriegsverdienstkreuz II. Klasse Grossherzoglich Oldenburgisches Friedrich August-Kreuz II. Klasse mit Spange „Vor dem Feinde” Grossherzoglich Oldenburgisches Friedrich August-Kreuz I. Klasse Bremisches Hanseatenkreuz RK II. des Herzogl. Sachsen-Ernestinischen Hausordens k.u.k. Österr. Militär-Verdienstkreuz III. Klasse mit der Kriegsdekoration Verwundetenabzeichen, 1918 in Schwarz Ehrenkreuz für Frontkämpfer Wehrmacht-Dienstauszeichnung IV. bis I. Klasse Medaille zur Erinnerung an den 13.03.1938 Medaille zur Erinnerung an den 13.03.1938 mit Spange „Prager Burg” Goldenes Ehrenzeichen der NSDAP: 20.04.1939 Medaille zur Erinnerung an die Heimkehr des Memellandes Spange zum EK I: 00.09.1939 Spange zum EK II: 00.09.1939 Kgl. Ruman. Orden „Michael der Tapfere” III. bis I. Klasse: 14.10.1941 Grosskreuz des Finn. Freiheitskreuzes mit Schwertern: 25.03.1942 Grosskreuz des Kgl. Italien. Militarordens von Savoyen Grosskreuz des Orden der Weissen Rose von Finnland mit Schwertern und Bruststern Verwundetenabzeichen, 20.07.1944 in Schwarz: 00.00.1944
|
