Д-р. Вилхелм Фрик - Личност и дело

(12 март 1877 – 16 октомври 1946)

Когато Хитлер правеше първите стъпки в своята; политическа кариера и проповядваше идеите на новата националсоциалистическа партия, той срещаше съпротива от всички страни. Комунисти и евреи, плутократи и равнодушни интелигенти, старите партии и властвуващите правителства - всички бяха, повече или по-малко, против него. Но той не се смущаваше от идейните си врагове, защото кремъкът само при удар пуща искрите си. Най-опасно беше правителството, което със своята полиция можеше да осуетява публичните събрания и да пречи на Хитлер да говори на народните маси.

Тъкмо в този опасен период на закрепване, ценна помощ дойде от там, от където най-малко можеше да се очаква - от директора на политическата полиция. Като служебно лице, д-р Фрик требваше да изпълнява нарежданията и желанията на своето правителство. Но неговият голям патриотизъм и самостоятелен ум му подсказваха, че нито полумерките на правителствата, нито закърпените с нови кръпки програми на старите буржоазни и разни видове марксически партии, биха могли да се справят с тежкото положение. Войската свали мюнхенската съветска република, но юдео-комунистическата зараза се пръсна по цялата страна. Необходими бяха нови средства за борба и нова идеология. Острият поглед на д-р Фрик съзря и едното и другото у младото Хитлерово Движение. И той му стана приятел, по най-чисти подбуждения. От начинаещия политически водач не можеше да се очаква никаква облага. Дори присъединяването към него носеше сигурни неприятности. Но честното убеждение не прави сметки - те са присъщи само, на ония, които спекулират с „убеждението” си.

 Съгласно с полицейските наредби, Хитлер трябваше да иска разрешение за своите чести публични събрания; плакати и манифестации. Тази необходимост довеждаше до чест допир с директора на политическата полиция. Без да се издава отначало, директорът го покровителствуваше и когато нещо не биваше в ред, работите се оправяха в пряко разбирателство между д-р Фрик и Хитлер. Висшият административен сановник и младият революционер в политиката станаха тайни приятели. Едно чисто приятелство, чиято верност не е била помрачавана нито от едно облаче, от 1920 година до ден днешен.

В „Моята Борба” Фюрерът е характеризирал д-р Фрик и неговия началник Ернст Фьонер (починал през 1925) със следните думи: „Те бяха единствените висши държавни служители, които още тогава имаха смелостта да бъдат първо германци, а после чиновници”.

Към края на 1921 година, когато новото баварско правителство взе открито страната на старата буржоазия, смесена със социалдемократическо пораженство и подгони всички противоеврейски и националистични течения - д-р Фрик помоли да бъде преместен на друга длъжност, понеже будната му съвест не му позволяваше да прави компромиси със себе си. Но той и от новия си пост (шеф на криминалната, вместо на политическата полиция; в Мюнхен) ; помагаше на Хитлеровото Движение и все повече и повече се доближаваше до него.

 На 8 ноември 1923 вечерта, в обширната зала на Хофбройкелер се разигра една бурна политическа драма. Шефовете на едно некадърно, но диктаторско правителство бяха се събрали да изложат пред народа своята програма тъкмо в навечерието на годишната от пораженската Ноемврийска революция. От трибуната говореше баварският министър-председател фон Кар, който наскоро бе получил диктаторски пълномощия. Събранието се председателствуваше от военния министър генерал фон Лосов и директора на полицията полковник Зайсер. Слушателите требваше да се досещат, че думите на президента са подкрепени от въоръжената сила на държавата.

Внезапно, речта на фон Кар бе смутена от силен глъч и трясък откъм входа. Вратите шумно се разтвориха и в залата нахълта една въоръжена група от Хитлерови щурмоваци, начело със самия Хитлер. С един револверен изстрел в тавана, Фюрерът накара всички да замлъкнат и да обърнат очи към него. Тогава той се качи на трибуната, където още стояха смутени тримата баварски властници, и в кратка реч прогласи Националната революция. Червеният райхспрезидент Еберт и неговото правителство бяха обявени за свалени. На тяхно место, след не-колко минути, щеше да бъде съобщен съставът на новото национално правителство.

Хитлер покани фон Кар, Лосов и Зайсер, както и набързо повикания генерал Лудендорф, на кратко съвещание в съседната стая. Когато петимата се оттеглиха, на трибуната възлезе Херман Гьоринг, който продължи да обяснява на изтръпналите от вълнение слушатели, смисъла на националната революция.

 В съседната; стая досегашните, трима властници дадоха съгласието си да участват в новото правителство на Адолф Хитлер. Самият той, безукорно честен и идеалист, повярва на Кар, Лосов и Зайсер. Те обявиха и пред събранието съгласието си и се солидаризираха с революцията.

Като дълго заприщван порой, народът избухна във възторжени одобрения, и националистическо ликуване.

Всички се разотидоха да съберат сили за следния ден. Хитлер заспа сън на праведник. Но тримата реакционери - Кар, Лосов и Зайсер - не мигнаха цялата нощ. Ползувайки се от идеалистичната доверчивост на Хитлер и хората му, те устроиха контрареволюцията. Един от първите, който требваше да бъде обезвреден, беше началникът на криминалната полиция д-р Фрик. Той беше арестуван. Заедно с него и другаря му по професия и убеждения Фьонер.

На разсъмване, Хитлер узна за предателството, с повече възмущение, отколкото изненада. Без да губи присъствие на духа, непоправимият идеалист реши да прибегне до най-ценното си оръжие: народното доверие. Той събра хората си и в стройни редици ги поведе по мюнхенските улици. Навсякъде пробуденият в националната си гордост народ ги приветствуваше възторжено. Изпълнен с нова вяра, Хитлер маршируваше начело на дългата колона към площада Одеон.

Но когато мраморният площад беше изпълнен с кафяви униформи и ликуващ народ, полицията на контрареволюционерите, скрита подло в ъглите, започна да стреля в колоните. Тълпата се разбяга. Редиците се огънаха, но останаха по местата си. Другарят на Фюрера падна смъртно ранен и го повлече на земята. Шестнадесет млади националсоциалисти бяха убити. Реакцията тържествуваше...

Заедно с Хитлер, на подсъдимата скамейка се намери и д-р Фрик. Той беше осъден за помагачество на една година и три месеца затвор. От този момент, Хитлер и Фрик бяха свързани в открито и рицарски вярно приятелство.

*

*        *

Пет седмици след мюнхенския процес, д-р Фрик беше избран за народен представител в Райхстага. Фюрерът беше още в затвора, а Партията му разтурена и забранена. Националсоциалистите бяха преследвани навсякъде и с всички средства. При това положение, д-р Фрик имаше тежката задача да защитава идеологията на Фюрера и да я проповядва от трибуната на имперския парламент. Тази своя задача Фрик изпълни с умение и непоколебима твърдост.

Когато Хитлер излезе от затвора и при най-трудни условия поднови Националсоциалистическата партия, д-р Фрик побърза да се притече в редиците й - неговата членска карта носи № 10. Това беше през 1925 година.

През 1927 год. в Райхстага имаше само 7 националсоциалисти. Фюрерът натовари д-р Фрик да бъде водач на парламентарната група, която беше безмилостно атакувана от всички страни. Борбата на тази малка идейна група срещу потискащото мнозинство врагове е образец на парламентарна ловкост, жилавост и вярност. .

С всеки последващ избор числото на депутатите националсоциалисти растеше. В 1930 година те бяха 107, а през 1932 нараснаха на 230. Д-р Фрик оставаше винаги водач на парламентарната група - Фюрерът и не помисли да го смени по каквито и да било съображения. Вярност за вярност е първата нравствена заповед за националсоциалиста.

Д-р Фрик се прояви не само като устойчив парламентарист, но преди всичко като блестящ администратор. Той е първият по време националсоциалистически министър.

От 23 януари 1930 до 1 април 1931, Фрик беше министър на вътрешните работи и народната просвета във федералната провинция Тюрингия, със столица Ваймар. Като шеф на тази важна служба, Фрик разви така резултатно своя организационен талант, че привлече върху себе си вниманието на цялата германска интелигенция, както за похвала и възторг, така и за клеветничество и всевъзможни пречки.

Тогава, след побратимяването; на германските плутократи, евреи и марксисти със съглашенските гешефтари и крепители на Версайския диктат, в цялата страна започнало едно широко разложение, срещу което, именно, въставаха национал-социалистите. Като опитен администратор Фрик се залови най-напред да заздрави материалната опора на властта - да издигне нравствено, политически-национално и съзнателно-дисциплинарно тюрингската полиция, още повече, че в индустриалните градове на тази страна комунизмът беше твърде много разпространен. Обаче, берлинското правителство на социалдемократите, вместо да подкрепи усилията на тюрингския реорганизатор, започна да го спъва, ту коварно, ту открито. Райхсминистърът Северинг и после наследникът му д-р Вирт отидоха до там, че му отказаха законните парични средства за обзавеждането на полицията. Стигна се до остър спор, който бе отнесен до Държавния имперски съд. В този спор, професорът по държавно право в Йенския университет, Ото Кьолройтер, взе страната на д-р Фрик и тази смелост едва ли не предизвика уволнението на именития учен от страна на вилнеещата реакция.

Смелостта и неизчерпаемата енергия си съперничеха в душата на национал-социалистическия министър. Имащ в ръката си администрацията и народното просвещение, той се зае да насажда у младежта морала и светогледа на националсоциализма. Една от първите му работи беше да разкрива и смазва корупцията - този червей на всяко управление и всяко общество. Той подгони булевардната книжнина и изроденото изкуство, които така приятно допадаха на еврейския дух и на несъзнателните негови жертви. Негърско-американската джазова музика, която пръскаше кал върху душите на младежта беше почти отстранена. В училищата министър Фрик се зае систематично да внедрява любов към родината и почит към националните традиции. Той въведе една училищна молитва, с която учениците молеха Бога да ги избавим от измамата и предателството. Евреи, всевъзможни марксисти и плутократи се почувствуваха засегнати от духа на тази молитва и поискаха Държавният имперски съд да я забрани. И съдът на социалдемократическа Германия отмени тази честна и набожна молитва, под предлог че тя „наранявала чувствата на другите”. Пораженският дух на Ваймарската конституция даваше право на всеки гражданин да лъже нацията и да предава нейните традиционни духовни богатства. Това те наричаха свобода.

Министър Фрик посегна да морализира и национализира театъра и киното. За тази цел той издаде няколко подходящи наредби. Но собствениците на театрите и кината, които се интересуваха от касовите сборове, а не от нравствената стойност на продаваната стока, се отнесоха до съда и Върховният административен съд отмени на министъра. Но националсоциалистът у д-р Фрик не се отчая. Той продължи борбата срещу деморализацията с други средства.

Неговата великогерманска идеология се проявяваше наред с другите мероприятия, в борбата срещу масовите аборти; срещу имигрирането на евреи от Полша и Галиция, срещу кръвосмешението с малоценни раси. Министър Фрик учреди в Йенския университет първата професорска катедра по наука за расите (Rassenkunde), която катедра; цъфти и днес като извор на нова светлина.

Най-после безсилни да се борят с упоритостта и енергията на министър Фрик, реакционерите на либерално-марксическата „свобода” бламираха национал-социалистическия министър в Тюрингския ландтаг и го заставиха да напусне кабинета. Но семето, което той беше посял, вече бе пуснало дълбоки корени и не можеше да се изтреби. Хитлер отправи до бившия си министър едно публично благодарствено писмо, с което призна големите му заслуги „принесени на германския народ от висотата на отговорното служебно място”.

Само след една година, народът наложи, на Тюрингия едно чисто националсоциалистическо правителство.

*

*        *

На 30 януари 1933, Адолф Хитлер беше натоварен от райхспрезидента Хинденбург да състави новото правителство. По необходимост и временно, Фюрерът влезе в коалиция със сродни по дух партии. В кабинета си той имаше само двама истински националсоциалисти: Вилхелм Фрик и Херман Гьоринг. На стария си идеен другар, Хитлер повери важния пост: райхсминистър на вътрешните работи.

Д-р Фрик и този път прояви своите качества: съобразителност, свързана с действие. Той веднага ловко осигури на Националсоциалистическата партия ценни опорни пунктове във всички провинции на Райха, дори там, където правителствата още не бяха националсоциалистически, чрез назначаването на полицейски комисари, които незабавно взеxа в свои ръце униформената и тайната полиция      .

След една година, Гьоринг стана министър-председател на най-голямата и меродавна провинция на Райха, Прусия, а като пръв негов другар в кабинета се възправи енергичната фигура на д-р Фрик като пруски вътрешен министър. Този път Хитлер можеше да бъде спокоен от изненади. Не само народът със своето доверие, но и организираната сила на държавата бяха в сигурни ръце.

Не само като борец, не само като верен партиен и личен другар, не само като талантлив организатор, но и като оригинален и вещ законодател д-р Вилхелм Фрик остави своето име в историята на Райха и на нова Европа.

Нека споменем, че той остана водач на парламентарната група и след 12 ноември 1933, когато в Райхстага влязоха 661 националсоциалистически депутати.

Епохалното дело на Адолф Хитлер - превръщането на Райха от федерация в единна държава - беше юридически подредено чрез законодателството на райхсминистър Фрик. След една година, под ръководството на д-р Фрик и с неговото пряко участие, беше изработен и гласуван новия закон за общините, валиден за цялата страна. В така обновения Райх беше необходимо да служи едно обновено по дух и подготовка чиновничество – и този закон от 25 януари 1937, пак е дело на Фрик. В областта на народното здраве, на спорта, на общественото подпомагане, на трудовата повинност и д-р. т., организаторският талант на д-р Фрик, неговата голяма опитност и пълното му проникване от хитлеровия светоглед, се проявиха бляскаво. Дългогодишното приложение на тези закони, от създаването им до сега, са доказателство за държавническото изкуство и за сигурната ръка на Вилхелм Фрик.

В изработването на прочутите „нюрнбергски закони”, които облякоха във формата на правни норми основните догми от идеологията на националсоциализма, райхсминистър д-р Фрик взе най-живо участие. Особено законите за националното знаме, за поданството, за защитата на германската кръв и чест, са дело на Хитлеровия дух и на Фриковия реализъм.

*

*        *

Така д-р Вилхелм Фрик стана един от първите реформатори на стара Германия и творци на Третия Райх. В тази колосална и с епохално значение работа, Фрик се ползваше не само от своите вродени способности, не само от постоянното и пряко напътствие на Фюрера, но и от своята солидна научна и служебна подготовка.

Вилхелм Фрик произхожда от здрав селски род. Баща му е бил учител в Алсенц – живописно градче в северен Пфалц, Рейнска област, където Вилхелм е роден на 12 март 1877 година.

Скромен, но образован човек, бащата е издържал сина си в гимназия, а после като студент по право в университетите на Мюнхен, Гьотинген и Берлин. Младият Фрик завърши правните науки, с научната титла доктор на правото от Хайделбергския университет.

След изкарването на държавния стаж и изпит, д-р Вилхелм Фрик стана чиновник по ведомството на вътрешното министерство и с пристрасти към полицейската администрация, на която не само служеше, но продължаваше да я изучава теоретично и практически. Заемал е различни длъжности, авансирайки доста бързо, благодарение на своите способности, познания и добросъвестно носене на службата.

Обяви се първата световна война на 2 август 1914. Д-р Фрик още като младеж беше освободен от военна служба. Но той съзнаваше, че на отечество може да се служи честно и на вътрешния фронт. Той беше назначен за околийски управител в Пирмазенс – една трудна за управление и продоволстване област, понеже: бе гъсто населена с работнически семейства, които се нуждаеха от всевъзможни грижи, а освен от това, градът се намираше на главния път за бойния фронт и беше почти безспирно прекосяван от заминаващи колони и връщащи се части. Тук за пръв път д-р Фрик имаше възможност да прояви своя организаторски талант и майсторски се справяше с безбройните затруднения.

Към средата на 1917 година, когато войната се затегна и нравите се разхлабиха,  д-р Фрик беше назначен да води борба против спекулата, със средствата на Мюнхенската полицейска дирекция. Неговото умение да разкрива мрежите на спекулантите и да ги преследва безмилостно, беше станало пословично.

Като пламенен родолюбец, д-р Фрик понесе с голяма душевна болка погрома на Германия и подобно на младия Хитлер, обърна омразата си не само към враговете, но преди всичко към вътрешните вредители, които разложиха тила и подготвиха поражението. За него, Ноемврийската революция беше само логически завършек на разложителната работа, която от край време, но особено след първите неуспехи, беше вършена от комунисти, евреи, социалдемократи и други такива интернационалисти. Борбата му против комунистическата мюнхенска република едва не му струва главата.

Твърдото и умело поведение на полицейския директор д-р Фрик заслужи не само доверието, но и приятелството на началника му - полицейския президент Ернст Фьонер, същият, за когото споменахме по-горе. Борбата на тези двама горещи националисти против комунизма и пораженството ги доближи идейно до Адолф Хитлер и те почнаха да му съчувстват и тайно да му помагат в неговата възродителна мисия. Именно по това време, към лятото на 1919 година, д-р Фрик беше назначен за директор на политическия отдел при Мюнхенската дирекция на полицията. В това си качество, той беше в постоянен допир с Движението на Хитлер. Макар и професионален чиновник, с отлични атестации и блестяща служебна кариера пред себе си, д-р Фрик тръгна по пътя на идеалистичния отечествен дълг, рискувайки службата си. И действително, службата бе пожертвувана, но Германия спасена.

От започването на сегашната война, райхсминистър Фрик пое върху широките си плещи тежкото бреме на вътрешния фронт. Ползващ се с безграничното доверие на Фюрера, д-р Фрик бе назначен от него и за генерален пълномощник по административното управление на целия Райх. Застанал на най-високото йерархично стъпало в ресора на вътрешната гражданска администрация, д-р Фрик е център на огромната мрежа, която обхваща стотици учреждения и хиляди служби. Покрай обикновените административни работи, в компетенцията на райхсминистър Фрик влизат още издръжката на войнишките семейства, както и грижите за пострадалите от войната по какъвто и да било начин. Образцовото функциониране на тези служби, които са толкова важни за поддържането духа на населението в тила и отраженията му на фронта, са дело на онзи висок морал и организационен замах, който министър Фрик е внушил на своя огромен щаб от помощници. Та дори преустройването по националсоциалистически образец на присъединените германски области - Австрия, Судетите, Силезия и др. - бе поверено и извършено пак от Фрик и подбраните от него способни и честни чиновници по ведомството.

Като външен израз за признателността на отечеството, Фюрерът награди д-р Фрик с Кръста за военна заслуга първа и втора степен.

В лицето на Хайнрих Химлер - райхсфюрерът на Щурмовите отреди SS - д-р Фрик намери своя конгениален[1] помощник, с когото изградиха световно-образцовата германска полиция.

Макар 66-годишен, райхсминистрът д-р Фрик е, пълен с енергия и инициативи. Той приема огромни доклади и дава хиляди нареждания. Често той посещава Фюрера в Главната му квартира на източния фронт, за да му докладва по-важните работи и да получава от него основните директиви.

На 20 август 1943 г. Фюрерът свали д-р Фрик от длъжността райхсминистър на вътрешните работи - неговият пост зае Райхсфюрер СС Хайнрих Химлер. По късно през същата година Вилхелм Фрик бе назначен за Райхспротектор на Бохемия и Моравия – той остана на този пост до самия край на войната през 1945 г. По време на Нюрнбергския юридически фарс д-р Фрик беше осъден на смърт и убит на черния 16 октомври 1946 г. Вечна му памет!

Всестранно подготвен и опитен администратор, въплъщение на честност и преданост към служебния дълг, искрен националсоциалист и до смърт предан на своя Фюрер, талантлив технически организатор и държавен мъж с големи качества - такъв беше д-р Вилхелм Фрик, комуто германският народ дължи много от своето спокойствие, а Райхът - много от своята сигурност.