Валтер фон Райхенау 

(8 октомври, 1884 – 17 януари, 1942 г.)

Ранен живот и кариера

Райхенау е роден в Карлсруе, Германия в семейството на пруски генерал. Присъединява се към германската армия през 1902 г. По време на Първата световна война служи на Западния фронт. Награден е с Железен кръст 1-ва степен и през 1918 г. е повишен до ранг хауптман (капитан).

Райхенау остава в армията по време на Ваймарската република като офицер в главния щаб. През 1931 е началник щаб към инспектора на комуникациите към министерството на Райхсвера. По-късно служи с генерал Вернер фон Бломберг в Източна Прусия. Неговият чичо, пламенен националсоциалист, го представя на Адолф Хитлер през 1932 г. Райхенау се присъединява към Националсоциалистическата партия скоро след това. По този начин нарушава правилата на армията, които забраняват присъединяване към политически партии.

Когато Хитлер взема властта през януари 1933 г., Бломберг става военен министър, а фон Райхенау е назначен за глава на министерския офис и служи като офицер за връзка между армията и националсоциалистическата партия. Играе важна роля в убеждаването на националсоциалистически лидери като Херман Гьоринг и Хайнрих Химлер, че влиянието на Ернст Рьом и СА трябва да бъдат пречупени, за да бъде спечелена поддръжката на армията за националсоциалистическия режим. Това води до нощта на дългите ножове от 30 юни 1934 г.

През 1935 г. фон Райхенау е повишен до генерал-лейтенант и е назначен за командир в Мюнхен. През 1938 г. след аферата Бломберг-Фрич генерал Вернер фон Фрич е принуден да напусне командването на армията. Фор Райхенау е първият избор на Хитлер за наследник на поста, но Герд фон Рундщет и Людвиг Бек отказват да служат като негови подчинени и Хитлер отстъпва. Фон Райхенау е страстен националсоциалист, което отблъсква много генералите, които не се противопоставят, но и не са последователи на националсоциалистическата идеология.

Втора световна война

Полша и Франция

През септември 1939 г. фон Райхенау командва 10-та армия по време на нападението на Полша. През 1940 г. води 6-та армия по време на нападението на Белгия и Франция, а през юли Хитлер го повишава до ранг фелдмаршал.

Барбароса

По време на Източния поход през юни 1941 г. фон Райхенау отново командва 6-та армия, която превзема Киев и Харков. Политически той е активен антисемит и поддържа работата на айнзац групите от СС по прочистването на евреи (най-вече политкомисари и шумкари) в окупираните съветски територии. Райхенау окуражава войниците, като им казва: „Основната цел на кампанията срещу еврейско-болшевиката система е пълното премахване на властта и ресурсите, на азиатското влияние в европейската култура и неговото изчезване. В източния театър на бойните действия, войникът не е само човек биещ се съгласно правилата на изкуството на войната, но и безмилостен отмъстител срещу зверствата против неговият и другите народи. По тази причина войникът трябва да се научи напълно да оценява необходимостта от тежки, но справедливи наказания, които трябва да бъдат извършени към подчовешките видове като евреите...”.

Няколко историци, като Валтер Гьорлиц защитават фон Райхенау, като обобщават заповедта Райхенау, издадена през октомври 1941 г. като: настояване към войниците да се държат на разстояние от руското цивилно население.

По тази причина фон Райхенау е един от любимите генерали на Хитлер. На 19 декември 1941 г. Хитлер снема Валтер фон Браухич от поста главнокомандващ и се опитва да назначи Райхенау на негово място. Отново старши военни отхвърлят тази кандидатура, тъй като го считат за прекалено политичен. По тази причина Хитлер се самоназначава на този пост.

През януари 1942 г. фон Райхенау претърпява мозъчен кръвоизлив и е решено да бъде откаран в болница в Германия. Често се твърди, че умира при самолетна катастрофа в Русия. Гьорлиц пише, че самолетът се е направил принудително кацане, а фон Райхенау умира от сърдечен удар.