|
Луц граф Шверин фон Крозик (22 август 1887 – 4 март 1977)
Личност и дело
Луц граф Шверин фон Крозик
Когато Хитлер състави първия си кабинет - на 30 януари 1933 - между министрите му имаше само трима явни националсоциалисти: Херман Гьоринг, д-р Фрик и самият Хитлер. Останалите министри принадлежаха на сродни партии, които впоследствие бързо и безусловно се вляха в Движението. Между последните беше и граф Шверин фон Крозик. Впрочем, той симпатизираше на Хитлер за неговото голямо родолюбие и за волята му да изведе Германия из тресавището на погрома и международното унижение.
Винаги принадлежащ към националистичните среди, изпълнил дълга си към отечеството на бойното поле, готов да поеме всички необходими нови задължения за спасението и величието на родината, граф Шверин фон Крозик стоеше в голяма духовна близост с Фюрера и пълното му приобщаване към него беше въпрос само на няколко стъпки. Това приобщаване се извърши още при първия допир между двамата държавни мъже. Основната черта в характера на Хитлер, - да търси, да разпознава, да оцени по достойнство и да задържи способните хора - създаде политическата кариера на нашия автор.
Луц граф Шверин фон Крозик е роден на 22 август 1887 година във фамилното имение на Крозиковци, в Ратмансдорф - едно селище на държавицата Анхалт, съставляваща, разбира се, част от Бисмарковата федерация Дойчес Райх. Бащата произхожда от стар аристократически род и е заемал почетна длъжност при двора на Анхалтския херцог. Майката е родена графиня фон Шверин. Синът на тези двама благородници, именно нашия автор, е оженен за баронеса Плетенберг. Един пример за съвършенството на днешната германска народна общност: рицарският дух на старата аристокрация се приобщава към неизчерпаемите сили на народните низини, при взаимно зачитане и тясно сътрудничество в името на нацията.
Младият граф получава солидно и традиционно за родовата аристокрация образование. Той завършва образцовото манастирско училище в Рослебен през 1905 година. Следва правни и държавно-стопански науки в Лозана, Оксфорт, Хале, и ги завършва с отличие.
Макар благородник и надвишаващ мнозина свои връстници с познанията си, младият граф започва тихо и скромно, но върху здрави основи, да създава своята кариера. За да усвои добре правото и да се запознае с прилагането му, той става допълнителен член-съдия в градчето Щрасфурт, после в Щетин. Тогава той е бил 22-23 годишен младеж. Верен на традицията, той постъпва като доброволец в полка на Померанските улани и носи униформата с гордост една пълна година.
Като запасен офицер, граф Луц фон Крозик постъпва във войската още от първия ден на Световната война и прекарва на западния фронт цели четири години. Уволнява се като поручик. Скромен при изпълнението на дълга си, тих и умишлено затулен дори когато върши подвиг, той се отличава много пъти с рядка храброст и бива награден с Железния кръст, II степен и после I степен.
След войната той поема пътя на административната йерархия, който път му дава възможност да се запознае основно с редица служби. Тъкмо тези практически познания, съчетани с научната му школовка и оплодени от природното му дарование, съставляват тайната на неговата блестяща по системност и резултатност финансова политика.
Веднага след свършването на първата световна война, граф Крозик става административен чиновник (регирунгс-асесор) в един град на Горна Силезия. За пръв път минава по финансовото ведомство през 1921 г. като съветник при финансовото министерство. Тук неговият талант намира истинската си среда. Оценен по достойнство, младият специалист почва бързо да напредва. В 1924 година той става съветник. На следната година го виждаме главен докладчик по бюджета на Райха. На 1 януари 1929 г. той е назначен за главен директор в министерството на финансите и за ръководител на бюджетното отделение при министерството.
Когато президентът Хинденбург натовари Франц фон Папен да състави новото имперско правителство, граф Шверин фон Крозик изпъкна пред него като най-подготвен и най-способен да тури ред в забърканото финансово положение на страната. 45-годишен, в разцвета на своите сили, основно запознат с ресора и предан на дълга си, новият финансов министър оправда още с първите си стъпки надеждите, които му се възлагаха. След като фон Папен подаде оставката на целия кабинет, президентът Хинденбург натовари с канцлерския пост генерал фон Шлайхер. Съставяйки кабинета си, Шлайхер и не помисли да сменява финансовия министър.
На 30 януари 1933 г. Адолф Хитлер, в качеството си на райхсканцлер, трябваше да състави коалиционно правителство из близки до неговата идеология среди. Финансовият министър имаше две качества - здрава националистическа принадлежност и доказана компетентност. Хитлер го задържа.
Национализмът на граф Шверин фон Крозик бързо и искрено се превърна в националсоциализъм. Опознал отблизо гения и магнитния характер на Фюрера, той се привърза към него и му стана предан последовател. И най-важното - новото устройство на Райха и новият светоглед на германския гражданин, донесени и затвърдени от Хитлер, създадоха нови условия, нова околна среда, нови стопански форми, в които талантът на Шверин фон Крозик намери извънредно благоприятна почва за развитие.
Подкрепян и насърчаван от Фюрера, той създаде, оформи и разви една нова финансова-политика, чиито резултати не само покриваха всички парични нужди ка Райха, но намериха баснословната сума 90 милиарда марки за построяването .на линията Зигфрид, финансираха Четиригодишния план на Гьоринг с неговите колосални покупки на запаси от сурови материали, и най-после финансира астрономическите разходи по войната, при добро частно и обществено стопанство, при твърди цени и без инфлация. Светът с право почна да говори за финансово чудо.
Скромен както винаги, Шверин фон Крозик многократно заявяваше, че не се касае до никакво чудо, а до една нова система, възможна само в създадената от Фюрера среда.
В следващите три сказки, той съобщава на света своята тайна. И не се страхува, че ще даде на враговете ново финансово оръжие. Защото тяхната плутократична среда и техният егоистичен манталитет са непреодолима пречка за прилагането на новите финансови методи. И все пак, светът се поучи от оригиналните мисли на германския финансов министър, който е световният майстор на новите финанси и основател на нова финансова наука.
Признателен за големите заслуги на своя министър, Фюрерът даде рядък външен израз на народната благодарност, като го награди с почетния златен медал на Партията.
Академията за германско право, която изготвя или обработва законопроектите на Райха и твори новото германско право, имаше какво да се поучи от оригиналната мисъл и от нова система на имперския финансов министър, и го избра за свой редовен член.
* * *
Естественото стопанско сътрудничество между Райха и България, както и свързването на нашата съдба със съдбата на Германия и нейните съюзници, разгърнаха, между другото, и широки финансови отношения между двете държави. тези връзки, както и личният интерес и симпатии на германските водачески личности към нашето отечество и нашия народ, подтикнаха граф Шверин фон Крозик да посети София и един наш провинциален град с красиви околности, през ноември 1941. В София, в салона на Академията на науките, финансовият министър на Райха държа една съдържателна и пълна с нови идеи сказка, изслушана с дълбоко внимание от препълнената зала и изпратена с продължителни одобрения. Както при влизането на редкия сказчик в залата, така и при напущането й, публиката му направи непринудени и топли овации. С това, нашата ръководна интелигенция изрази почитта си не само към един министър на Райха, но и към един голям талант, който постави силите си в служба на родината, а на културния свят посочи новите пътища на народното финансово стопанство.
В края на настоящата книжка ние даваме сказката, произнесена в София. Но тук ще дадем речите и изявленията, направени по случай това историческо посещение, защото те са ценни документи на времето. Ние ще дадем и краткото описание на посещението, което германският министър направи на пазарджишките граждани и на българската природа. Нашият печат правилно схвана този излет и го нарече: „Райхсминистър граф фон Крозик, всред Българския народ”. Описанието ще възпроизведем тъй, както го намираме в нашия печат от онова време.
На вечерята, дадена от нашия финансов министър в чест на високия гост, г. м-р Божилов произнесе следната реч:
Ваше Превъзходителство, Уважаеми господа,
Особено щастлив се считам, че мога да стана изразител на искрената радост и въодушевление, с които всички ние, нашата столица, а заедно с нея и целият български народ, посрещат днес своя скъп гост, многоуважаемия г-н граф Шверин фон Крозик - министър на финансите на великия германски Райх.
В лицето на моя именит колега, чиито авторитет в областта на финансите и плановото стопанство е преминал границите на Европа, аз съм щастлив да отдам почит на честта, която велика Германия ни е направила, с неговото присъствие между нас.
Неговото посещение в приятелска България е един факт, в който, нека ми бъде позволено, да съзра затвърдяването на едно приятелство от много години, осветено от дружно пролятата кръв по бойните полета през Световната война в 1915-1918 години.
Големите страдания на нашите два народа, след крайно несправедливите мирни договори, ни направиха още по-близки и създадоха у нас, българите, към великия германски народ едно чувство на здраво приятелство. На това приятелство се отговори от немския народ в духа на немския принцип - вярност срещу верност.
Светът се тресе под ударите на бушуващата война, но светът е същевременно ням от учудване пред историческите победи на борческия германски дух, с който синовете на Германия опасват четирите краища на Европа и водят тази война.
При толкова комплицираната днес в света финансова и стопанска политика, стопанството, финансите и всичко във велика Германия е по своята идеална организация един образцов пример за нас.
С чувство на особено уважение нека ми бъде позволено да стана тълкувател на чувствата на дълбока признателност и адмирация на обединения български народ под скиптъра на своя любим Цар, обединение, постигнато благодарение волята на Адолф Хитлер, великия Водач на третия германски Райх.
За здравето на гениалния водач на велика Германия - Адолф Хитлер - великият изразител и въплътител на справедливата воля на Провидението, за преуспяването на братския нам германски народ и за здравето на Ваше Превъзходителство, аз вдигам чашата и пия наздравица с възгласа:
- Да живее райхсканцлерът Адолф Хитлер!
- Да живее велика Германия!
На словото на нашия министър, гостът граф Шверин фон Крозик отговори със следната реч:
Ваше Превъзходителство,
Аз ви изразявам сърдечната си и искрена благодарност за особено любезните поздравителни думи, които вие ми отправихте.
За мене е голяма радост, че мога да посетя сприятелената от дълго време с Германия България.
Нашите два народа показват в историческото си развитие едно забележително сходство. Точно във времето, когато в Германия великият саксонски крал Хайнрих I разшири наново границите на Германия на изток върху стара германска земя, която германците бяха загубили след великото преселение на народите, великият български цар Симеон осъществи най-голямото разширение на старото българско царство. Когато 300 години по-късно, през времето на великия хоенщауфен Фридрих II, средновековната германска империя наново достигна блясъка на своята мощ и разширение, в България Иван-Асен II възстанови мощта на велика България.
През следващите векове, през които българският народ беше подложен под натиска на чуждото робство, германската империя губеше постепенно своето ръководно положение в Европа. Когато, най-после, във втората половина на XIX България наново възстанови независимостта си, германският народ в същото време успя да възстанови, през времето на втората империя от векове мечтаното германско единство. Братството по оръжие през Световната война беше последвано от общата и еднаква съдба на Версайския и Ньойския диктати. Сегашното време е свидетел на еднаквия възход на нашите народи, който възход ни донесе освобождаването с тези позорни диктати и едно ново осъществяване на най-желаните копнежи.
От това сходство на историята и от братството по оръжие през Световната война, се роди онова приятелство между нашите народи, което беше само засилено от несправедливостта и от потисничеството на мирните диктати. Но и в този случай тези диктати - нека употребя думите на Гьоте във „Фауст” - се оказаха като сила, която постоянно желае злото и постоянно създава доброто. Защото, като естествена реакция срещу стопанските последици на тези диктати се роди стопанската близост между Германия и България, в която се съдържа зародишът за един по-добър, изграден със собствени сили нов ред в Европа. През настоящите военни години ние сме свидетели на изграждането на този нов ред. В днешни дни, чрез страдания и жертви, се ражда едно по-добро бъдеще за нашия континент.
Настоящите години още по-здраво стегнаха старото и изпитаното приятелство между нашите народи. Това приятелство стана неразтрогваемо завинаги. Приемът, който германските войници намериха в България, е също така едно доказателство за това, както доказателство е, също така, и радостта, изпитана от целия български народ, че мечтите на българския народ - ще употребя думите на Ваше Превъзходителство - са най-после осъществени.
Погледнете на моето посещение като знак на това взаимно приятелство и ми позволете да стана изразител на чувствата на целия германски народ, като вдигна чашата си за здравето на Негово Величество Цар Борис, за щастието и успеха на храбрия и приятелски български народ и за личното благоденствие на Ваше Превъзходителство.
* * *
Желанието на граф Шверин фон Крозик да добие непосредствени впечатления от българската природа и българския народ, се изпълни в рамките на един лов, устроен в околностите на Пазарджик. Ще възпроизведем спомена за онзи хубав есенен ден с непосредното описание на един български журналист:
На 5 ноември 1941 г. сутринта, в 9 часът, Пазарджик посрещна радушно райхсминистъра на финансите граф Шверин фон Крозик, който пристигна заедно с министъра на финансите г. Божилов, германския пълномощен м-р г. Бекерле, военния аташе при германската легация полковник Буркман и въздухоплавателния аташе при Германската легация полковник фон Шьонебек, началника на протокола при външното м-во, няколко народни представители, председателя на ловната организация и други лица. Гостите пристигнаха със специална мотриса.
На гара Пазарджик високият гост беше приветствуван сърдечно от името на гражданството. Минавайки през града, в който, поради пазара, бяха дошли много селяни и селянки, автомобилите на райхсминистъра и другите гости бяха обсипани с цветя от строените в шпалир ученици и ученички, както и от гражданството и от селянки в носии.
Делата ловна група се отправи за определеното ловище, в посока на с. Звънчево, където беше предвидено да се състои лова на фазани и пъдпъдъци. Групата се раздели на три. Ловът беше богат. Убити бяха 48 фазани и два заека. Особено се отличиха групите на райхсминистъра граф фон Крозик и полковник Брукман, водени от председателя на ловната организация г. Шишков.
Ловът завърши към 1 часът след пладне. Цялата група се завърна с автомобили в града. На път за Ловния дом, където беше предвидено да се състои обеда, колите бяха обсипани с цветя. Ученичка спря колата на райхсминистъра и с подходящи думи му поднесе разкошен букет от живи цветя. Ученик го приветствува на немски език от името на учащата младеж. През това време ученическата музика изсвири химните на Германия и България, а гражданството отново акламира високия гост на града.
Пазарджишките ловци дадоха обед в чест на германския министър. На обеда присъствуваха министърът на финансите г. Д. Божилов, германският пълномощен министър г. Бекерле и придружаващите ги лица.
Пръв говори народният представител г. Шишков, който, от името на Ловно-стрелческата организация в България, провъзгласи министъра на финансите на Райха, г. граф Шверин фон Крозик, за почетен член на организацията, връчвайки му почетния знак на съюза и диплом. Знака получиха германският пълномощен министър г. Бекерле, г. г. полковниците Брукман и Шьонебек и секретарят на германската легация г. фон Масов. Германските гости останаха приятно изненадани от този жест на българските ловци. След това говори народният представител г. Кендеров, който, от името на гражданите на Пазарджик, поздрави високия гост със сърдечни думи.
Видимо развълнуван, отговори и благодари граф Шверин фон Крозик, като каза:
„Обикновено една реч се почва с думите „господа”, но аз ще почна с „приятели-българи”. Не само за мен, но и за всички германци, които са тук, тези дни ще останат незабравими. Ние сме благодарни, и аз дойдох в България да направя посещение, за да заздравя приятелството между двата народа. Това посещение е преизпълнено с толкова сърдечност и задушевност, че аз никога няма да го забравя. Аз съм трогнат от честта, с която ме удостоява Ловната организация, като ме избира за почетен член. Ние, ловците, сме и без това приятели, още повече, когато двата народа са приятели. Тогава сърцата на ловците туптят по-силно в унисон. Аз съм радостен, че съм член на организацията ви, и сега, когато вдигам чашата за Организацията на българските ловци, аз мисля за първия ловец - Н. В. Царя и за целия български народ. На края свършвам с германското: „На слука!”
След това гостите разгледаха забележителностите на града, като посетиха острова „Свобода”, черквата „Св. Богородица”, една винарска изба и Института за учители по земеделие и практическото земеделско училище. В двора на училището бяха построени ученичките, повечето в национални носии. Извиха се кръшни хора, в които с явно задоволство взеха участие и самите германци. На гостите беше сервирана малка закуска, която мина при отлично настроение. Гостите заминаха сърдечно изпратени от гражданството.
Гара Костенец, 5 ноември. На връщане за София, тази вечер официалната мотриса, с която пътуваше райхсминистърът граф фон Крозик, спре за малко на гара Костенец. На гарата се бяха струпали много селяни и граждани, които бурно акламираха райхсминистъра. Бяха му поднесени цветя. Мотрисата продължи пътя си за София всред възторжени „ура”.
В 21 ч. и 40 м. вечерта Негово Превъзходителство райхсминистърът г. Луц граф Шверин фон Крозик, който беше гост на българското правителство и на министъра на финансите г. Божилов, напусна столицата.
На столичната гара, украсена с български и германски знамена и зеленина, високият гост беше изпратен от министъра на финансите г. Божилов, от началника на канцеларията на Негово Величество Царя г. Поменов, от германския пълномощен министър и г-жа Бекерле, от столичния кмет г. инж. Иванов, от началника на гарнизона г. генерал Михов, от началника на протокола, пълномощния министър г. Белинов, от румънския пълномощен министър г. Каранфил, от управляващите легациите на Словашко г. д-р Писко и на Унгария г. Пайкерт, от целия персонал на германската легация, от чиновници от Министерството на външните работи, директорите и началниците на отдели при Министерството на финансите, от членовете на българо-германското дружество, на българо-германската търговска камара и много приятели на Германия.
* * *
Напущайки България, министърът на финансите на германския Райх, граф Шверин фон Крозик, е отправил до Н. В. Царя следната телеграма:
Ваше Величество,
Напущайки Вашата прекрасна страна и Вашия храбър народ, изразявам Ви почитателната си благодарност за хубавите дни на сърдечно гостоприемство, което ми се оказа. Никога не ще забравя дните, прекарани в България. На Ваше Величество предан: Граф Шверин фон Крозик.
От Русе, през където напусна България, граф Шверин фон Крозик е отправил на министъра на финансите г. Д. Божилов следната телеграма:
При напускане на българската граница, Ви изпращам, Ваше Превъзходителство, най-сърдечни поздрави, с които свързвам моята най-искрена благодарност за несравнимо хубавите дни, които по Ваша покана прекарах в България и за които ще запазя незабравим спомен,
С израз на най-приятелско разположение.
Ваш предан:
Граф Шверин фон Крозик
След 8 месеца, когато нашият финансов министър върна визитата на германския си колега, граф Шверин фон Крозик си спомни за прекараните в България няколко дни, със следните думи:
„Както е известно, през ноември миналата година аз бях в България. Там бях приет с нескрита радост от всички страни. Сега имахме възможност да видим тук Негово Превъзходителство г. Д. Божилов. Ние направихме опит да му дадем такъв приятелски прием, какъвто беше даден на мен в България. Надявам се, че г. Божилов се чувствува тук така, както аз се чувствувах в България. Спомням си с особено задоволство за преживяните от мене дни във вашата хубава страна. Струва ми се, не са нужни повече думи при съществуващите отношения между нашите народи. Приятелството между нас и вас е голямо.”
В края на войната, на 21 април 1945 г. фон Крозиг напуска Берлин и заминава за Фленсбург, на 2 май 1945 г. Дьониц го назначава за министър на външните работи на Райха, освен това като глава на най-важното министерство той изпълнява и задълженията на райхсканцлер. На 23 май 1945 г. заедно с цялото правителство е арестуван от американците и хвърлен в затвор. На процеса на юридическите фарсове в Нюрнберг на 11 април 1949 г. е осъден на 10 години тъмничен затвор. На 31 януари 1951 г. е амнистиран и освободен. Устройва се в Есен.
В книгата си „Es geschah in Deutschland” (Случи се в Германия) от 1951 г. Шверин фон Крозиг описва лица и събития от времето, когато е бил чиновник в управлението.
През 1957-59 г. пуска тритомно издание за икономиката на Третия райх („Die gro?e Zeit des Feuers - Der Weg der deutschen Industrie” - Великото време на огъня - пътят на немската индустрия).
1963 г. излиза студията му „Alles auf Wagnis - der Kaufmann gestern, heute und morgen” (Всичко на риск - търговецът вчера, днес и утре).
1974 г. е публикувана тритомната му автобиография под заглавие „Persönliche Erinnerungen” (Лични спомени). На следващата година фон Крозиг публикува и студията си „Staatsbankrott” (Държавен банкрут), в която описва немската финансова политика от 1920 г. до 1945 г.
През 1977 г. са публикувани „Мемоари”-те му, които представляват синтез на „Persönliche Erinnerungen”.
Умира на 4 март 1977 г. в Есен. |
