|
Йозеф „Зеп” Дитрих Josef „Sepp”
Dietrich
Йозеф „Зеп” Дитрих
Йозеф Дитрих е роден на 28 май 1892 г. в селцето Хаванген край гр. Меминген в провинция Бавария. Има двама братя (убити по време на Първата световна война) и три сестри. Ученическите му години не са особено блестящи. Започва отрано да работи и по-често е в хотела на баща си отколкото на училище. Завършва основно образование, след което е принуден да се занимава със селскостопански труд. В качеството на чирак в хотелиерския бизнес посещава Австрия, Италия и Швеция. През октомври 1911 г. влиза в имперската армия в 4-и артилерийски кралски полк при Аугсбург. За обучението си като новобранец е изпратен във 2-а батарея. На 18 октомври встъпва в полка си, но месец по-късно на 17 ноември е обявен за негоден за служба след като пада от кон. С избухването на Първата световна война и Зеп като повечето германски младежи е обзет от патриотизъм. На 6 август се записва в 7-и Баварски артилерийски полк, но скоро е ранен (в лицето). През януари 1915 г. е ранен повторно (този път в краката). Прехвърлен е в 13-ти бронетанков отряд, където остава и до края на войната. Участва в най-големите сражения на Западния фронт - при Ипр и Сома. Награден е с Железен кръст I и II степен и баварски медал за храброст.
След войната се записва в Доброволческия корпус (Freikorps „Oberland”) и се бие в Силезия. Участва в свалянето на комунистическия режим в Мюнхен. После постъпва в баварската провинциална полиция („Landespolizei”, на 1 октомври 1919 г.). Полицията напуска през 1927 г. с ранг капитан. Взима участие в опита за преврат на Адолф Хитлер от 9 ноември 1923 г. Член е на НСДАП от 1924 г. ( партиен билет № 89 015).
През 1924-1929 г. се препитава по всевъзможни начини - работник във ферма, сервитьор, десетник във фабрика за цигари, служител в бензиностанция, касапин. Дитрих става повторно член на NSDAP на 1 май 1928 г. с номер 89 015 в Мюнхен. По същото време влиза и в SS с чин щурмбанфюрер (майор), командващ 1. SS-Sturm. На 1 август 1929 г. е повишен в чин щандартенфюрер (полковник) и поема командването на частите на SS в Бавария.
Със своите простовати маниери и грубовато чувство за хумор бързо спечелва симпатиите на Адолф Хитлер и става един от любимците му. Фюрерът му урежда работа на различни постове в SS и на различни места, сред които е и това на експедитор в мюнхенското издателство Eher Verlag. Фюрерът го нарича „Шофьора” (Chauffeureska) и в качеството му на личен телохранител го взима със себе си при всички свои партийни обиколки из Германия. На 29 февруари 1932 г. Зеп става командващ на SS-Begleitkommando Der Führer (личната охрана на Хитлер).
Когато националсоциалистическата партия укрепва и се устремява към властта, кариерата на Дитрих също започва да се развива шеметно. На 11 юли 1930 г. става оберфюрер и командир на SS група Юг. Избран е за депутат в Райхстага като представител на избирателен район (Wahlkreis) Долна Бавария. През 1931 г. получава ранга SS-Gruppenführer (генерал-лейтенант). През 1932 г. става командващ на SS група Север.
Малко след като става райхсканцлер, Хитлер възлага на Дитрих да формира специализирано подразделение на SS за негова лична и на Райхсканцлерството охрана. На 17 май 1933 г. това става факт. Елитната охранителна част (бивша SS-Stabswache Berlin), получила името Leibstandarte SS „Adolf Hitler” (LSSAH), първоначално се състои от 117 подбрани есесовци. Това именно е началото на легендарната 1-ва бронетанкова SS дивизия Leibstandarte SS „Adolf Hitler”, бъдещ участник в десетки кръвопролитни сражения по европейските фронтове на Втората световна война. LSSAH преминава под контрола на министерството на вътрешните работи през 1934 г. Зеп е навсякъде с Фюрера и дори живее в стая в Райхсканцлерството.
В качеството си на шеф на охранителното подразделение Дитрих прави впечатление на енергичен и мъжествен, но не особено съобразителен офицер. Фелдмаршал Рундщедт го счита за „приличен, но ограничен”, а генерал Вили Бритих (дългогодишен началник на щаба на LSSAH) си спомня, как веднъж „в продължение на час и половина се опитвах да обясня на Зеп как да се ориентира с помощта на карта, но така и не успях. Той нищо не разбираше”.
Въпреки че не притежава никаква военна подготовка, в хода на войната Дитрих достига до длъжността командващ бронетанкова армия на SS. Липсата на теоретични знания при него бива компенсирана от богат практическия опит и вродената разсъдливост и съобразителност на потомствен баварски селянин. Осъзнавайки професионалната си неподготвеност, той има обичая да си избира образовани и интелигенти офицери за свои началник-щабове, което му е от изключителна полза.
На 30 юни 1934 г., „Нощта на дългите ножове„, Дитрих лично командва наказателния взвод, който в мюнхенския затвор Щаделхайм екзекутира лидери на SA. За заслугите си в разправата с предателите е произведен в звание обергрупенфюрер.
Остава на поста командир на LSSAH, която участва във възвръщането на Заарланд, аншлуса на Австрия, похода в Судетите, окупацията на Бохемия и Моравия. След това, вече като моторизиран полк и дивизия, елитната част воюва срещу Полша, на Западния фронт, (където особено се отличава в марша към Ламанш на бронираната група на Гудериан), в Балканската кампания и накрая в аванграда на Вермахта при нападението срещу СССР.
През май 1940 г. Дитрих е издигнат в ранг генерал на Waffen-SS. На 5 юли 1940 г. Адолф Хитлер лично го награждава с Рицарски кръст.
Дитрих особено се отличава при неудачните за Германия боеве при Ростов на Дон през късната есен на 1941 г. Провалът на Вермахта там дава основания на Хитлер да вземе решение за свалянето на генерал-полковник Евалд фон Клайст от длъжността командващ 1-ва бронетанкова армия. Дитрих се изправя в негова защита и Фюрерът се съобразява с доводите на своя любимец и остава на постовете им генерал фон Клайст и неговия началник-щаб Курт Цайцлер (бъдещ началник на Генералния щаб на сухопътните войски). Дори фелдмаршал Рундщед е върнат на служба няколко месеца по-късно.
В боевете при Ростов Дитрих получава тежки измръзвания на крайниците и е
изпратен на лечение в Райха, за да се завърне отново на Източния фронт
година по-късно. На 16 март 1943 г. напуска Leibstandarte и остава
командването в ръцете на SS-бригадефюрер Теодор Виш. На 27 юли 1943 г. е
назначен за командващ 1-ви бронетанков корпус на SS. Участва в отвоюването
на Харков. В Русия по време на обяд с други офицери в разрушена къща Дитрих
и останалите едва не са прегазени, когато ги връхлита танк T-34. Без да губи
нито секунда Зеп се качва на танка и с граната го обезвредява. За участието
си в боевете при Нормандия към Рицарския си кръст получава и диаманти. На 1
август е произведен в оберстгрупенюфюрер (втори и последен носител на това
звание във войските на SS) и генералоберст на Waffen-SS. Той е единственият
офицер с ранг Panzer Generaloberst der Waffen SS. През есента на 1943 г. е
изпратен в Италия с мисия да върне Клара Петачи (любовницата на Мусолини)
обратно при италианския диктатор. От 9 септември 1944 г. Дитрих е начело на
6-а SS бронетанкова армия, формирана от остатъците на 7-а бронетанкова
армия. Награден е с Брилянтите към Рицарски кръст с Дъбови листа и Мечове
(шестнайсети поред сред общо 27 военачалници, удостоени с това висше
отличие). След като упорито отбранява с армията си Нормандското крайбрежие срещу десанта на Съюзниците и едва се отървава от английски плен при Фалезския чувал, Дитрих е върнат в Германия. Там се заема с попълването на 6-а бронетанкова армия, предназначена за ударен юмрук при Арденското контранастъпление (16 декември 1944 г.), срещу чието предприемане упорито възразява, но доводите му са отхвърлени от Фюрера. След провала на Арденската авантюра е изпратен отново на Изток (Унгария), като му е възложено да проведе контранастъпление при езерото Балатон. То се проваля с оглед огромното числено и материално превъзходство на настъпващата Червена армия.
През април 1945 г. му е възложена обречената на провал мисия на всяка цена да не допусне влизането на съветски войски във Виена. От това време е знаменитата му реплика към щабните офицери: „Наричат ни 6-а танкова, защото разполагаме точно с 6 танка!”. Проявявайки достатъчно разум и за да избегне излишни жертви и разрушения, на 17 април извежда войските си от австрийската столица.
Заедно с жена си (бившата съпруга на генерала от SS Карл Бренер) на 8 май 1945 Йозеф Дитрих се предава (на генерал Джордж Патън) с целия личен състав на армията си на американците. Те предявяват срещу него и още 42-ма офицери от SS обвинение в убийство във връзка с инцидента в Малмеди на 17 декември 1944 г, когато по време на Арденската операция есесовци разстрелват 86 американски военнопленници. Въпреки че следствието не доказва напълно вината му за това престъпление той е осъден на доживотен затвор. За него се застъпват много офицери, сред които са генерал Хайнц Гудериан и генерал Ханс Шпайдел, и на 16 юли 1946 г. присъдата му е променена на 25 години затвор. По ирония на съдбата е изпратен да излежава присъдата си в крепостта-затвор Ландсберг, където 22 години по-рано Фюрерът пише „Mein Kampf”. Излежава 10 години и след това е освободен (на 22 октомври 1955), но се изправя пред немския съд. Завръща се в същия затвор, осъден на 18 месеца на 14 май 1957 г. в Мюнхен заради участието си в екзекутирането на 6 членове от ръководния състав на SA през 1934 г.
Слез повторното му преждевременно освобождаване от затвора през декември
1957 г. по здравословни причини, се усамотява в градчето Лудвигсбург, като
посвещава времето си на дейността на HIAG (Организация за взаимопомощ на
бившите военнослужeщи от Waffen-SS). Умира от инфаркт на 21 април 1966 г.,
без да остави каквито и да било писмени спомени и мемоари за времето на
дългогодишната си военна служба. Погребението му е организирано от Вилхелм
Битрих и на него присъстват 6000 бивши войници на Waffen-SS. |
