Райхсминистър д-р Йозеф Гьобелс

(29 октомври 1897 – 1 май 1945)

Личност и дело

д-р Йозеф Гьобелс

Човекът, за когото толкова много се говори навсякъде по света и който говори на милиони в петте континента; човекът, чиито речи или статии се очакват с трепет от свои, от приятели и от врагове, защото чрез неговите думи ще прозрат мисълта и волята на германския народ, както и становището на Европа; човекът, който неотлъчно държи меча на истината и пресреща упоритите пристъпи на световната лъжа и клевета; човекът, който носи тежката отговорност за сигурността на духовния фронт - този главнокомандващ интелектуалната армия е една богата и всестранно надарена личност.

Този самороден гений бе рано открит и обработен от Адолф Хитлер - най-искреният ценител на даровитите хора и най-големият политически педагог в историята.

Току-що завършил университета, идеалист и поет, тъгуващ по голямото нещастие на родината си, Йозеф Гьобелс чу от устата на Хитлер в Мюнхен, че не всичко е загубено, че у народа се крият неподозирано големи сили, които само трябва да се пробудят, за да бъде Германия спасена.

Deutschland Erwache! Германио, пробуди се!

Този пророчески зов на фюрера пробуди политика у младия писател. И той се хвърли във вихъра на политиката с идеалистичния жар на своите 26 години. Увлечението беше пълно, защото младият писател съзря, че в Движението на Хитлер ще може да приложи и развие всичките си духовни сили: и пламенната си любов към родината, и писателския си талант, и своя идеализъм.

Той още не подозираше у себе си оратора, партийния организатор, народния водач и възпитател, неподражаемия полемист. Тези качества на родения държавник, които много рядко природата събира в една и съща личност, Гьобелс предусети и разви в динамиката на Хитлеровото движение.

Бързият възход на д-р Гьобелс, който след двадесетгодишна дейност го доведе до върховете на Райха, се дължи само на неговите лични заслуги. С развитието на своите сили той ставаше все по-необходим. И благоволението на фюрера означаваше само етапите на честното обществено признание.

Животът на Йозеф Гьобелс би трябвало да се опише подробно, та да служи за поука на младите общественици и да се знае какъв човек стои начело на духовния живот в Хитлеровия Райх и кой е поел отговорността да говори от името на германския народ. Обаче, за целта, която сме си поставили тук, ще се задоволим само с отбелязване на най-важните елементи в обществения живот на Гъобелс.

* *

Йозеф Гъобелс е райндлендер - син на онази западна германска област, която старият Рейн е изпълнил с чудни приказки и легенди, с рицарски замъци и бойни полета, с красиви изгледи, разновидни цветя и златнозърнести лози. Тук небето е по-синьо, слънцето по-ярко и хората по-горещи. Рицарската строгост на прусаците се кръстосва с мечтателната нежност на рейнските минезингери. Тъй трябва да са произлезли ония рицари от преданията, които под тежката си ризница са носели нежно сърце и често заменяли меча с перото.

Йозеф Гъобелс е олицетворение на цялостния трезво-мислещ германски човек. Неговата воля е от пруска стомана, но неговият южен темперамент, който прави словото му стремително и красиво, е узрял под лъчите на рейнското слънце.

Дедите на Йозеф Гъобелс са били здрави германски селяни, които са обичали земята си, обработвали сая с пот на чело и са я бранили с кръвта си. От два такива селски рода, по бащина и по майчина линия, се е издигнало едно интелигентно градско семейство - бащата на Йозеф е бил търговец в Райд. В този именно, град се е родил и е завършил гимназия бъдещият райхсминистър.

Роден е на 29 октомври 1897 г. Следвайки една стара традиция на германските студенти, Йозеф Гъобелс е посещавал лекции по обща история и философия, по-специално история на изкуствата и на литературата, в университетите на Бон, Фрайбург, Вюрцбург, Мюнхен, Хайделберг, Мюнстер и Франкфурт. Не е безинтересно да се отбележи, че тези градове са запазили много архитектурни и други паметници от Средновековието и Ренесанса и че в тях историята на изкуствата е много добре застъпена. Вюрцбург, например, със своите 40 църкви, строени през разни епохи и в различни стилове, е жив музей към един курс по история на строителното изкуство. А в някои черкви са запазени най-хубавите произведения на Рименшнайдер - ненадминатият майстор на дърворезба, който е живял дълго време във Вюрцбург, дори къщата му е запазена като културна светиня. Същото може да се каже за Мюнстер, чиито богати старинни постройки бяха едно съкровище за човечеството. Много от тях са превърнати в развалини от бомбите на английските самолети. В стария квартал на Франкфурт е цъфтяла архитектурата на Ренесанса; кметството, напълно запазено в разточителния си блясък е образец на германското строително, изобразително и орнаментно изкуство от онази епоха.

Тези неми свидетели на старото германско величие са утешавали чувствителната душа на студента Гъобелс, който в славната история на своето отечество е търсил успокоение от погрома в световната война и е черпел вяра за по-добро бъдеще. Тъй бих си обяснил и избора на неговата докторска дисертация: „Духовно-политически течения в ранната романтика”.

В 1921 г. Йозеф Гъобелс получава академическата титла доктор на философията. Още като студент той пише художествени произведения и мечтае да стане добър писател. Сигурно и през ум не му е минавало, че един ден ще бъде главен меценат на всички германски писатели.

В Мюнхен, градът на изкуствата, който вече бе станал град на националсоциализма, Гъобелс за пръв път видя и чу Хитлер. Идеализмът и възторжената любов към родината бяха еднакви у двамата, ала Хитлер прибавяше още нещо - точна програма за това, що е необходимо и реалните средства за нейното изпълнение. Пред очите на мечтателния младеж дрезгавината се разсея и пътят му се очерта ясно. Младият доктор на философията и тъгуващият по родината си писател намери човека на делото. И тръгна след него.

Първата важна работа на д-р Гъобелс в служба на родината беше образуването на местни групи на Хитлеровата Националсоциалистическа германска работническа партия (NSDAP) в окупираните от съглашенски войски западни германски области. Това първо партийно строителство се извърши от Гъобелс през тежката 1923 година.

След провалената чрез измама национална революция в Мюнхен на 9 ноември 1923 г., реакцията (и комунизмът под нейното крило!) тържествуваше. Водачът бе затворен, партията разтурена, националсоциалистите подгонени.

Когато хиляди и хиляди се отчаяха и отдръпнаха на завет, Гъобелс почувства призванието на саможертвата. Делото на Адолф Хитлер е необходимо за спасението на Германия, следователно заплахите на реакцията не бива да го спрат!

И с една воля за борба, която малцина са подозирали у слабичкия наглед интелектуалец, Гъобелс се хвърли да спасява делото на своя фюрер. И действително, много от създаденото бе запазено до момента, когато фюрерът, пуснат на свобода от Ландсбергската тъмница, продължи делото си с още по-голяма енергия. Обаче националистическата дейност на д-р Гъобелс не беше тайна за съглашенските окупационни власти и през 1924 година те го изгониха като опасен за спокойствието на областта агитатор. Тази чест се падна на белгийския окупационен щаб. В един момент интересите на външните врагове съвпаднаха с интересите на властващата в Германия реакция и на еврейско-комунистическите безотечественици.

Експулсираният „вредител” падна в неокупирана Германия като опънат лък. Кипеше от воля за борба и от енергия за идеологично-организационна дейност. В работническия град Елберфелд той пое главното редакторство на „Völkische Freiheit” („Народна свобода „) и от малкия провинциален вестник направи запалена факла на народното пробуждане.

През 1925 г. д-р Гьобелс е секретар на гаулайтера за Рейн-Рурската област. Наред с организационната дейност той чувства нужда да работи идеологично и скоро си създава трибуна - периодичното издание „Националсоциалистически писма”. Тук д-р Гьобелс разви, за пръв път в цялата широта, своята способност да формулира точно и ясно и най-отвлечените догми на националсоциализма, да извлича следствията с чиста и убедителна логика, и със същата логика да оборва безмилостно идейните си противници.

По същото време д-р Гъобелс бляскаво прояви най-ценното за един революционер качество: да завладява масите чрез магията на словото. Отличен стилист като писател, той приложи същия стил в ораторското изкуство. Дори му прибави нещо, което хартията трудно може да попие и отрази - топлотата и непосредственото въздействие на живата реч.

Първата голяма победа на д-р Гъобелс като политически оратор, победа, която спонтанно го наложи като пръв след Хитлер майстор на словото, бе извоювана в едно гнездо на комунизма - Хенрихсхюте на големия концерн за тежка индустрия Хентел и Хатинген. Две години вече националсоциалистите се бореха против отровените от комунизъм работници, без да могат да ги завладеят. Но когато д-р Гъобелс пое борбата на националния социализъм против еврейския и безотечествен марксизъм, победата почна бързо да клони към пречупения кръст, защото германецът у повечето комунисти не бе още мъртъв, а само приспан от еврейската отрова. Комунистическото гнездо в Хатинген скоро стана първата крепост на националсоциализма в Рурската област.

Ето една от главните причини, поради която болшевизмът смъртно мрази националсоциализма и фашизма - защото те му отнемат привържениците и го правят безпредметен; защото тези учения дават на работника всичко хубаво, което комунизмът може да предложи, и освен него още много други придобивки на европейската култура, за които болшевикът от Съветска Русия няма дори представа. Херметическото затваряне границите на СССР има за задача да изолира съветския човек напълно от другите държави, за да не може той да прави сравнение и да види как хората живеят във „фашистките” страни и как в съветския „рай”. Вън от материалните и културните блага, които националсоциализмът дава на работника, селяните и гражданите, има още едно, незаменимо по своята духовна чистота благо -удоволствието да се чувстваш син на своя народ, сигурността да си сраснат със земята на своите бащи и деди, спокойствието да повериш отечеството си на своите деца. Ето това върховно благо липсва на евреите - и те искат да го отнемат и на другите! Когато нито едно от допустимите средства за политическа борба не постигаше, враговете на националсоциализма прибягваха към война, за да смажат неговата носителка и проповедница - Хитлерова Германия. Същият метод те прилагат и в борбата на вътрешните фронтове: когато не могат да сразят враговете си идеологически, прибягват към лъжата и клеветата; а ако и те не помогнат - към индивидуалния терор. За варварина е по-лесно да убие противника си, отколкото да го победи или спечели идейно. Този е най-сигурният белег за идеологическото безсилие на марксизма в днешно време. А когато опасният противник не може да бъде достигнат от куршумите на убиеца, безсилието се превръща в съскаща клевети и хули усойница. Радиото, печатът планомерно разпространяват мълва - ето средствата, които западната култура е сложила на разположение на азиатския болшевизъм, на изродената плутокрация и на международното еврейство. Тъкмо с тези средства, от тия среди и по същите причини, денонощно е атакувана личността на д-р Гьобелс. Но той знае подбудите и не се чувства засегнат. Дори едва ли ги чете или слуша. Той се бори само срещу лъжата, която засяга Германия.

На 9 ноември 1926 г. фюрерът назначи д-р Гъобелс за гаулайтер на Берлин. В това време Движението бе поставено под полицейски надзор. Хитлер ръководеше от Мюнхен, но нямаше свободен достъп до столицата на Райха. Вън от тези неблагоприятни външни условия, вътре в самата партия на Берлинската област властваше безпорядък и бездействие, главно поради дребнавото съперничество между някои партийни първенци. Ето при какви обстоятелства д-р Гъобелс получи задачата да превземе Берлин и то под носа на враждебното правителство на Райха и на Прусия.

В увлекателната по стил и драматизъм книга „Kampf um Berlin“ д-р Гъобелс най-добре е описал борбата за столицата на Райха. Тази книга и днес се чете с интерес и ще остане е числото на най-добрите политически мемоари.

Подобно на фюрера, д-р Гъобелс най-напред потегна своето собствено оръжие - партията. С авторитет и такт вътрешните недоразумения бяха изгладени и организацията поставена на нови основи. Уверен, че оръжието е годно за борба, д-р Гъобелс реши да го изпита в едно силно сражение. На 11 февруари 1927 г. свика голямо партийно събрание и то в самата крепост на Германската комунистическа партия - в обширните зали на локала „фар”в червения квартал Вединг. Гаулайтерът Гъобелс познаваше тактиката на комунистите и очакваше те да нападнат събранието. Затова ударните групи на SA бяха по местата си. Нападението не закъсня. В залите на локала започна борба с юмруци и с каквото попадне. Окървавени глави, счупени зъби и ребра не липсваха. На комунистическия терор бе отговорено със същата мярка и с една нацистка премия отгоре. Когато „сражението” завърши, комунистическите нападатели бяха офейкали. Те видяха, че терорът им е посрещнат с терор, а не с неискреното хленчене на демократическата администрация. И се оттеглиха, докато техните шефове се договорят с непреките си покровители - близките до правителството евреи и масони. На 6 май същата година Националсоциалистическата партия беше забранена в Берлинската област. Полицията забрани на д-р Гъобелс да говори публично. Комунистите си отдъхнаха.

Но не за дълго. Борческата натура на Гъобелс намери ново оръжие - на 4 юли, 29 дни след декрета за забраната на Движението, излезе първият брой на вестник „Der Angriff” („Атака”). Отначало седмичник. Никога партиен орган не е бил списвай тъй бойко, но и тъй умело. Движението не само продължаваше динамиката си, но се превръщаше в неспирна атака. Пред този постоянен, напор, пред тази неотслабваща воля за победа, стените на старата крепост почнаха да се олюляват. Още малко и Фюрерът щеше да спечели за своето обновително Движение столицата на Райха, града на Фридрих Велики и на Бисмарк, чиито пови управници насочваха към червената звезда.

Името на Гъобелс стана пословично. Другарите му почнаха да го наричат само „Докторът”, „Der Doktor”, с онази непринудена фамилиарност, която в обществения живот е израз на сърдечна почит.

Като писател и оратор д-р Гъобелс създаде един нов вид журнализъм: по форма статията трябва да има качествата на художествено произведение; по съдържание - да бъде богата с идеи и да преследва определена цел, да води логически до предпоставеното заключение; по въздействие върху читателя да бъде като кратка и живо произнесена реч, която завладява, повежда четящия слушател подир мислите на автора-оратор и най-после, му внушава защитаваната теза като мнение на самия читател. Самоувереността на автора става увереност на читателя; смелостта му придава смелост и на тези, които го четат.

Така „Докторът” завладя Берлин, след като бе завладял сърцата на хиляди и стотици хиляди хитлерови последователи. Победата бе извоювана с чест и риск. Затова д-р Гъобелс се чувства в Берлин като между свои близки - берлинчани бяха неговите легионери в борбата против разрушителните сили, които бяха превърнали града на Стария фриц и на Железния канцлер в свърталище на еврейски гешефтари и червени подпалвачи.

* * *

Борбата на два фронта - против комунистите и против юдеомасонската демокрация - продължаваше безспирно. Към досегашните средства и цели се прибавяха още две: завладяване на парламента чрез спечелване на избори т. е. фюрерът бе решил да се бори против парламентарния режим на лицемерната демокрация с нейното оръжие. И в този решителен за бъдещето на партията и на Райха случай фюрерът потърси прякото съдействие пак на Гъобелс. Дори му възложи цялата организационна работа, като го назначи за шеф на партийната пропаганда за целия Райх – Reichspropagandaleiter der Partei. Една година преди това, т.е. в 1928, д-р Гъобелс бе избран за народен представител от Берлин и има възможност не само да се прояви като парламентарен оратор, но и да се запознае непосредствено с парламентаризма и неговия скрит механизъм.

Д-р Гьобелс пое отговорността за общата организация на изборната борба. Времето от назначаването на Гъобелс за шеф на партийната пропаганда до поемането на властта в началото на 1933 г. беше вреmе на чести парламентарни избори и най-разгорещени изборни борби.

Изобретателният ум, борческата воля и неизчерпаемата енергия на д-р Гъобелс се проявиха и в тази нова област. Той въведе нови методи в устройване на масовите събрания: на открито или под грамадни палатки, откъдето речите се предаваха на отдалечените слушатели чрез високоговорители. Той използва до краен предел печатната пропаганда. Когато правителството противозаконно забрани на националсоциалистите да си служат с радиото, за да изложат на милиони избиратели своята програма, Гъобелс въведе самолета за пръв път като изборно средство. Най-широко аеропланът бе използван от самия фюрер, който държеше по няколко речи дневно в различни градове, отстоящи на големи разстояния. Д-р Гьобелс даваше личен пример на другарите си, като сам се явяваше да говори на публични събрания, много често, неуморно и на най-опасните места. Не остана място необходено, нито германец нераздрусан и непробуден. Противниците бяха затруднявани, понякога смайвани и обърквани от тази нова, непозната досега по метод и размери изборна стратегия. И броят на националсоциалистическите депутати растеше с всеки нов избор, докато най-после парламентарната група на Хитлер стана толкова силна, че държавният глава Хинденбург трябваше да повери на нейния водач съставянето на кабинета.

Изборната борба, особено драматичните събития между началото на 1932 г. и 30 януари 1933 г., са описани от Гъобелс в книгата му „Vom Keiserhaus zur Reichskanzlei“ със свойствените на автора елегантен стил и увличащо напрежение.

* * *

Заслужава да се спомене и един друг епизод от обществения живот на д-р Гъобелс, още повече, че косвено засяга и нашата общественост.

Спомняте си какъв небивал успех имаше у нас книгата „На западния фронт нищо ново”. Едип никому неизвестен автор бе възвеличен от европейската преса като гений. За него се разказваха всевъзможни анекдоти и небивалици, с цел да се създаде около името му шум. Към един писател се приложи рекламната система на Холивуд. Нашите вестници несъзнателно тръгнаха подир европейските си събратя, които, впрочем, добре знаеха що вършат. Книгата у нас претърпя за кратко време две издания. Явиха се нови преводи на същата. Евреи, които никога не са хващали книга в ръката си, четяха „На западния фронт нищо ново”, особено на публични места, най-често във влака, и настойчиво хвалеха романа, препоръчвайки го най-горещо. Комунистите бяха на същото мнение. Пацифисти и масони, тайно от своите ложи, направляваха пораженската вълна. Националистите чувстваха, че има нещо нечестиво в тази работа, но се ориентираха правилно едва когато националсоциалистите от Берлин скъсаха завесата на юдомасонския куклен театър и посочиха на света истината.

А истината, както винаги, беше много проста. Романът, подкупващо написан под формата на войнишки дневник, осмиваше германската армия, изнасяше на показ всичко отрицателно във войната, обаче премълчаваше всичко възвишено. Въздействието на книгата беше пацифистично, антинационално, пораженско. Тя бе предназначена, на първо място, за германския народ, който току-що бе почнал да се пробужда от зова на Хитлер. На второ място, можеха свободно да я консумират и другите победени народи, за да се убедят в безсмислието на една война за реванш и да чакат помощ само от Обществото на народите, но не и от своите собствени сили.

Тая беше тезата на „победителите”, които ни ограбиха и набързо узакониха грабежа, но същата теза застъпваха и тъмните международни сили, които вече подготвяха Втората световна война. В едно време, когато болшевишка Русия денонощно е произвеждала оръжие, нашите колониали проповядваха миролюбие и порицаваха българския „милитаризъм”. Целта е била - но едва сега стана ясна за всички - европейските народи да се обезоръжат духовно, та да станат по-лесно плячка на болшевишкия империализъм. В същото време плуто-демокрациите започнаха да обкръжават Германия дипломатически, което значеше: да подготвят благоприятна обстановка за Втората световна война. По различни пътища, но към една и съща цел, са се стремели плутократи и болшевики. Този „нелогичен” съюз сега е осъществен, макар че тогава, във времето на далечната подготовка, се представяше (съзнателно от посветените и несъзнателно от профаните) за невъзможен, дори безсмислен. Техническата връзка между златния запад и червения изток бе изградена от международното юдеомасонство.

Ето вътрешните обстоятелства, които осмисляха акцията на д-р Гъобелс и й придаваха историческо значение.

Не стигаше, че еврейското книгоиздателство разпространи противогерманската книга в милиони екземпляри; не стигаше, че пресата, която бе предимно в еврейски ръце, неуморно привличаше вниманието на германския читател върху нея; но ето че юдеомасонската централа заповяда съчинението да се филмира. И понеже филмовото производство беше в еврейски ръце, заповедта се изпълни бързо. Хиляди копия от филма „Im Wesen nichts Neues” бяха разпратени по света да вършат разрушителното еврейско дело. А изоставеният сам на себе си народ в „свободна” Германия безгрижно пълнеше кината, за да осмива своите национални светини.

С верен поглед д-р Гъобелс схвана важността на положението и реши да действа смело и ударно. Единственото възможно средство беше уличната демонстрация. Начело на една внушителна група народни представители и щурмоваци от SА, д-р Гъобелс поиска, от името на германската нация, филмът да бъде иззет. Полицията веднага се яви, за да защити „свободата”. Демонстрантите дочакаха полицията, чийто шеф беше евреин, и отказаха да се разотидат. Тогава на Нолендорферплац, насред Берлин, се разигра сцена, за която още се приказва. Когато блъскането и ударите не помогнаха, полицията употреби сълзотворен газ. „Свободата”да се осмива националната армия и да се трови народа бе възстановена. Но за кратко време. Всичко честно, националистическо и с чувство за достойнство се нареди зад д-р Гъобелс, който продължаваше да устройва протестни събрания и манифестации в Берлин, особено в центъра, където са големите кинотеатри. Полицията получи заповед да напада с гумени палки и да стреля. Демонстрантите се съпротивляваха както можеха. Възмущението на националистите, които вече разбраха какво се крие всъщност зад този уж обективен и художествен филм, попълваше редовете им.

Най-после Гъобелс, заедно с националистичния Берлин, се наложи. Това стана през декември 1930 година. Пораженският филм бе иззет. Националсоциалистите в цялата страна тържествуваха. Германският народ се бе пробудил. 30 януари 1933 година наближаваше.

* * *

На 13 март 1933 г. фюрерът и райхсканцлер назначи д-р Гъобелс за „райхсминистър на народното просвещение и пропагандата” – Reichsminister für Volksaufklärung und Propaganda.

Не само един изпитан националсоциалист ставаше министър, но и се създаваше ново, чисто националсоциалистическо министерство. То трябваше да просвети германеца, да го освободи от заблудите на стария светоглед и да създаде от него новия гражданин на новата държава. Хитлер много пъти е казвал, че хората лесно могат да бъдат заставени да вършат нещо по заповед, но не и да мислят и да чувстват по свободно убеждение. За последното се изисква възпитание в догмите на новия светоглед, а то е дълга и трудна работа.

Тъкмо тази трудна, но благородна и необходима задача бе възложена на Гъобелс. С всички културни средства той трябваше да превъзпитава гражданите на стара Германия в догмите на Хитлеровото учение. Разправят, че когато попитали Гъобелс каква цел си поставя като шеф на едно съвсем ново министерство, той отговорил: „Целта ми е да накарам онези, които гласуваха против моя фюрер, да станат доброволно негови последователи.”

Същевременно райхсминистър Гьобелс трябваше да се справя и с външните врагове, по пътя на пропагандата във всичките и видове. Хилядоустото чудовище на интригите, клеветите, лъжите и предизвикателствата стоеше и стои настръхнало пред райхсминистъра на пропагандата, както змеят от приказката за Нибелунгите застрашително е стоял пред Зигфрид. Ако днешната война е състезание на индустрии и сблъсък на оръжия, тя е в същата степен и война на нерви и духовна издръжливост. Миналата война, преди да бе изгубена на фронта, бе изгубена вече в тила.

Задачата на райхсминистър Гьобелс е тежка и отговорна. Но досега той я е изпълнявал бляскаво. Той ръководи общественото мнение; насочва го правилно в моменти на колебание; отблъсква пристъпите на вражеската пропаганда; обнадеждава, подкрепя, вдъхва нова вяра. Най-големите мероприятия на правителството, изискващи големи духовни и материални жертви от народа, са бивали подготвяни морално от д-р Гьобелс. Такъв е случаят, например, с тоталната гражданска мобилизация напоследък.

За постигането на своите цели д-р Гьобелс си служи с апарата на своето министерство, което той създаде от нищо, напълно оригинално, без да подражава, но сам даващ образци за подражание. Принципите бяха прости: за да ръководи народа духовно, апаратът на водачеството трябва да бъде сред народа и всеки момент да държи пулса му; бюрократизмът да бъде премахнат действително, а не само на думи; личните способности да бъдат подплатени с националсоциалистическото съзнание за дълг и отговорност.

Възможност да надникнем в механизма на огромния апарат ни дава организацията на Министерството на пропагандата, което има 12 отдела. Тук се събира, проучва и обработва всичко, що се отнася до осведомяване, разясняване и разпространяване сред германския народ и в чужбина. Тук има най-голяма възможност да се проверяват данните и да се издирва истината. Общата политика на правителството, мерките за национално въздигане, както и официалното отношение към ново-изникнали факти и събития се разясняват, аргументират и пропагандират. Особено внимание се обръща на духовното и идеологическо развитие на нацията. Всички осведомителни служби за Райха и за чужбина са съсредоточени в министерството. С това се постига пълно единство и максимална точност в информацията.

Провеждането на големите обществени манифестации, както и формулирането на най-важните държавни актове се извършва от министерството. Обикновено с тях се заема райхсминистърът лично.

Когато акцията засяга някое друго министерство или гражданско учреждение, не ще и дума, че мнението на ресорния министър или шеф се взема за основа. В такъв случай пропагандата се явява негова желана помощница.

Някои сполучливи и популярни инициативи са дело на Гъобелсовото министерство. Такъв е, например, законът за зимната помощ на германския народ; законът за редакторите, който прочисти пресата от явни и тайни разрушителни елементи; законът за Културната камара, който организира хората на изкуството, насочи ги към служба на народ и държава, осигури съществуването им..

Министерството има следните отделения:

1. Пропаганда. Отделението бди за единство и целесъобразност.

2. Едно отделение се занимава само с аризирането на германската култура, т.е. с отстраняването на евреите и еврейското влияние от културните професии.

3. Радио. Обработва всички политически, организационни, културни и технически въпроси из областта на радиоразпръскването.

4. Преса. Между другото, осведомява редакторите на германските вестници и представителите на чуждестранните вестници в Райха. Тук спада и подотдела за безжичния телеграф.

5. Филм. Тук е съсредоточено всичко, що се отнася до това най-модерно средство за добра или лоша пропаганда. Производство на филми, обработване на седмичните кинопрегледи, филмово стопанство, надзор върху кинотеатрите, приложение на закона за кината.

6. Театър. Същото по отношение на театрите.

7. Чужбина. Разобличаване и атакуване на политическите лъжи и провокации, осветляване на общественото мнение в чужбина и вътре в страната, насърчаване на приятелските връзки с другите държави.

8. Книги. Подпомагане и усъвършенстване на германската книга, подкрепяне на германския писател, устройване изложби на книги.

9. Изобразителни изкуства. Същото в тази област.

10. Музика. Същото в областта на музиката.

11. Културна работа сред народа. Повдигане на общото културно ниво на германеца.

12. Туризъм.

Министерството има свои служби в провинцията, тъй наречените Reichspropagandaamter, които поддържат пряка връзка с населението. Множество самостоятелни или принадлежащи към други министерства учреждения са длъжни да се съвещават с Министерството на пропагандата - такива са например Рекламният съвет на германското стопанство, Управлението на лайпцигския панаир, Висшето училище за политика, Германското книжно хранилище, Централата на конгресите и др. Че райхсминистър д-р Гьобелс действително ръководи всички тези служби, а не е само техен номинален шеф, личи не само от факта, че във всички тези институции на културния живот се чувства духът и разбирането на самия Гъобелс, но и от начина му на живот. Едип от неговите близки сътрудници описва работния му ден така:

„Всяка сутрин в 7 ч. д-р Гъобелс се осведомява върху международното и вътрешното положение. След това до 10:30 ч. изслушва други текущи съобщения и диктува напътствени основни мисли. Офицерът за свръзка от Върховното командване му прави дневния си доклад за военното положение. В 11 ч. започва общото заседание на министерството, на което присъстват шефовете на отделенията и службите. Райхсминистърът дава насоките на полемиката. Следват въпроси и отговори, похвали или укори, хрумвания, другарски смях, критически разбор, аргументи. Едно министерско заседание в голям стил, винаги актуално и винаги в допир с действителността. След половин час вън вече чакат посетители, група войници, чиновници, чужденци и посетители от Райха. До два часа след пладне се водят непрекъснато разговори. Една малка закуска, която понякога се внася набързо в работния кабинет на министъра - и пак разговори, пак диктовки, току-що получени новини, телефонни разговори надлъж и нашир с Европа, чак до късен следобед. Най-после автомобилът тръгва. В дома на министъра чакат нови посетители и сътрудници. Рядко се вечеря в тесния кръг на семейството. След вечеря винаги има посетители от Райха или фронтови отпускари, пробно прожектиране на седмичния преглед или на нов филм, продължителни разисквания. И ето папка с нови съобщения и със стенограми от прослушаните чужди станции, които Гъобелс чете до полунощ, а понякога и по-късно.”

* * *

Няколко афоризма на д-р Гъобелс могат да ни дадат основна представа за неговото отношение към изкуството и към отраслите, които той ръководи.

Гьобелс винаги е подчертавал, че националсоциалистическата държава вижда в изкуството една значителна част от нейния културен живот и една първична функция на народната общност. Затова великите дела на един народ намират своя завършен израз в произведенията на изкуството. Тая връзка между народ и художник, между живота и произведението, е отразена в следните негови афоризми:

„ТЕАТЪРЪТ трябва да бъде не само сцена, но и трибуна на времето. Само в такъв случай той ще притежава силата да стане театър за народа и за нацията, в най-добрия смисъл на понятието, т.е. да бъде народен и национален театър.”

„В добрата КНИГА лежи изворът на духовните сили на нацията. В нея един народ и една епоха се увековечават за вечни времена.”

Това не са само думи. Искрените грижи на райхсминистър Гьобелс за хубавата германска книга превръщат думите в дела. Книгата и мечът са символите на нацията в сегашната решителна епоха.

В демократична Германия филмът беше свободно частно предприятие - безименна група капиталисти можеше свободно да прави от изкуството гешефт и от екрана пропаганда. Този народовъзпитателен инструмент бе попаднал почти изцяло в еврейски ръце. Националсоциалистическото правителство им го отне. Режисьори, главни артисти и техници, пазарите в чужбина - всичко трябваше да се аризира. Държаните настрана германски кино деятели трябваше изведнъж да излязат на първа линия. Еврейщината във всички държави започна бойкот и отрицателна критика срещу аризирания германски филм. Изпитанията бяха големи, кризата тежка, но волята за победа и организаторски талант на изпитания борец д-р Гьобелс спасиха германския филм и го наложиха на европейския вкус. Днешната филмова индустрия на Германия държи неоспорвано първенство в Европа и то не само по техника, но и по художествена стойност. Разликата между стария юдейско-демократичен филм и сегашния е тази, че днес филмът се стреми към все по-високи артистични постижения и към все по-отговорна служба на народната общност, докато старият филм целеше преди всичко голямата печалба и затова си позволяваше всякакви отстъпления от моралните и националните ценности.

Щом националсоциалистите взеха властта, д-р Гьобелс обсеби цялата радиослужба, защото знаеше, че тази „осма велика сила” е най-модерното средство за народно водачество. Радиото бе поставено напълно под контрола на държавата. Обаче обсебването не бе достатъчно - трябваше да се мине към всестранно усъвършенстване и към идеологическо преустройство. Подобно на театъра и киното, дори повече от тях, радиото трябва да изразява духа на времето. За да стане колкото може по-разпространено, радиото трябва да насочва общественото мнение, но същевременно и да доставя естетическа наслада, да забавлява. В областта на изкуството радиото трябва да се приспособи към вкуса на слушателите, но същевременно да облагородява техния вкус и да се стреми да стане проводник на възвишеното и съвършено изкуство.

За да може да увеличава непрекъснато броя на радио-слушателите, д-р Гъобелс предизвика производството на евтини радиоприемници. Резултатът беше отличен: за по-малко от 5 години, т.е. от началото на 1933 до края на 1938 година, броят на радиоабонатите в Райха се покачи от 4 милиона на повече от 10 милиона. Сега това число е почти удвоено. Така ораторът на масовите събрания вече може да говори едновременно не на хиляди, а на милиони слушатели.

Кой не е слушал Гъобелс по радиото? В добри и в тежки дни той се изправя пред микрофона да каже на своя народ и на света какво е становището на Райха. Слушат го с еднакво внимание приятели и врагове. Какво ще кажат враговете, това е по-важно за техните народи, отколкото за нас. И дяволът може да изслуша една литургия, но няма да побелее от нея. Ние отбелязвала само факта, че от всички отговорни шефове на пропагандата в света д-р Гъобелс единствен има смелостта да говори много често пред микрофона или от колоните на „Das Reich“ по най-актуалните и най-болезнени въпроси, излагайки се спокойно на световната критика. И неговата дума винаги се е смятала за дума на Райха.

Това, което винаги ми е правило силно впечатление в радиосказките на Гъобелс, е било тяхната художествена форма. Не е необходимо да знаете, че той е писал изящна литература - нека споменем романите „Михаел”, „Изидор” и „Кнорке” - за да познаете поета. Такъв изящен немски език, такава хубава словесна архитектоника рядко се чуват. А на неговия плътен, ясен и приятен глас с право биха завидели мнозина професионални артисти от театъра.

Магьосникът на словото е и негов ревнител. Той често съветва всички, които боравят с перото, да пазят богатството на немския език и да изтъкват неговата строга красота. „ Тези, които бдят върху развитието на езика, имат преди всичко задължението да внимават да не би чрез лекомислено отнасяне ДЪЛГ стила постепенно да изтъркат и обезценят богатството на езика. Той е една национална светиня. Ръководното начало при употребата на езика е: да бъде ясен!”

Такава сложна и всестранно надарена личност е Йозеф Гъобелс, чиято служба на родината в най-тежката от всички войни го е направила център на възторг и обич от свои и прицелна точка за клеветничество и хули от враговете. Но един ден, когато враждата престане, и враговете ще признаят в негово лице най-опасния си противник във великото словоборство по етера и чрез печата. Историята един ден ще каже, че в съдбоносните за германския народ години начело на германската, пък и на европейската, интелектуална армия е стоял един мъж с необикновено богат дух, с непоколебима воля за борба и победа, с неизчерпаема енергия, с безрезервно влагане на цялото си същество в служба на своята родина.

След провала на предателския атентат от 1944 г. Фюрерът назначава д-р Гьобелс Генерален пълномощник по мобилизацията за тотална война и го упълномощава да събере всички човешки ресурси и резерви за последната финална битка. Именно негово дело е постигнатата за пръв път пълна мобилизация. Работната седмица е увеличена на шейсет часа. Увеличава се и възрастовата граница, до която жените могат да работят, на петдесет години. Затварят се театрите и концертните зали. Всички сили на Райха са насочени в служба на крайната победа!

На 22 април 1945 г. д-р Гьобелс се премества с цялото си семейство в бункера на Фюрера, за да е близо до Хитлер. Там става свидетел на бракосъчетанието на Адолф Хитлер и Ева Браун. В политическото завещание на Фюрера, Гьобелс е посочен за наследник на канцлерския пост. Но след като Фюрера напуска земният ни свят, за пръв път д-р Гьобелс не се подчинява на повелите му.  Той се отказва от канцлерския пост и решава да последва Фюрера към светлите чертози на Валхала. Подобно на нашият велик герой Кочо Чистеменски, Йозеф Гьобелс и съпругата му Магда решават да отнемат крехкия живот на шестте си деца, отколкото до ги оставят на озверелия болшевишки башибозук.

Цял един живот - за по-доброто бъдеще на Германия! Това е Йозеф Гьобелс – вечна му слава и памет!