|
Хуго Краас Hugo Kraas (1911-1980)
Последният командир на 12 SS Panzerdivision „Hitlerjugend” и носител на Дъбовите листа към Рицарския кръст.
Хуго Краас
Хуго Готфрид Краас е роден на 25 януари 1911 г. във Витен, Рур. Той е най-големият син в многодетно семейство. Учи за кратко за учител, докато смъртта на баща му Франц не го принуждава да прекрати следването си и да започне работа. На 1 май 1934 г. Краас постъпва в NSDAP (билет № 2 204 561) и скоро след това през същата година в SA. Той е в SA до 19 април 1935 г. когато се прехвърля в сухопътните сили. Престоят му там не е никак дълъг. На 15 октомври 1935 г. постъпва в SS (билет № 289 633) и зачислен в SS/VT и по-специално в Standarte „Germania” като SS-Rottenführer. Kраас посещава трета кадетска група в SS Junkerschule Брауншвайг през април 1937 г. Завършва втори в класа си.
SS-Untersturmführer Kраас става част от LSSAH и полачава командването на взвод от 14 Panzerjägerkompanie (противотанкова) под командването на Курт Майер. Командва взвода по време на инвазията в Полша и е награден с Железен кръст ІІ степен на 16 октомври 1939 г. През ноември Kурт Майер става командир на 15 Kradschützenkompanie и е задължен да вземе един взводен командир със себе си. Той избира Краас. Вече като SS-Obersturmfuhrer получава командването на 2-ри взвод по време на инвазията в Холандия, където става първия офицер от LSSAH, който е награден с Железен кръст І степен за напредване от 50 мили, преминатата река Айсел и пленяването на 7 офицери и 120 войници. Командирът на 227-а пехотна дивизия, генерал-лейтенант Цикволф му връчва наградата на 25 май 1940 г. По-късно същата година, на 3 октомври, той му връчва и Бронзова пехотинска значка.
След кампаниите във Франция и Холандия LSSAH е „увеличена” от полк до „подсилена бригада”. 15 Kradschützenkompanie на Майер става разузнавателен батальон към LSSAH (Aufklärungsabteilung). Взводът на Краас става 2-ра рота, а Краас е произведен в ротен командир. Бие се с Майер на Балканите, а в СССР получава временно командването на Aufklärungsabteilung когато Майер се разболява през октомври 1941 г. Kраас е награден със Златен германски кръст на Коледа 1941 г., за проявена храброст и изключителни командни качества на SS-Aufkl.Abt 1 по време на битките при Ростов.
През юни 1942 г. Leibstandarte Adolf Hitler е реорганизирана в Panzergrenadier дивизия и Краас получава командването на I./SS-Pz.Gren.Rgt 2 (I.батальон). Той командва батальона си по време на отстъплението и повторното превземане на Харков. За ролята си в тези битки на 28 март 1943 г. е награден с Рицарски кръст. През лятото на 1943 г. Йозеф „Зеп” Дитрих е освободен от командването на дивизията, за да формира I.SS-Panzerkorps. Tеодор Виш, командир на SS-Pz.Gren.Rgt 2 поема командването на дивизията, а Краас поема полка на Виш. Скоро след това той е повишен в SS-Obersturmbannfuhrer. Това се случва точно навреме за операция „Цитадела”.
На 5 юни 1943 г. на полка на Краас е наредено да се придвижи към силно укрепените бункери на Бикова към града, да продължи на север към главната задача: превземането на хълм 234. Атаката започва в 4 часа. Полкът напредва бавно, защото е отблъснат към минните полета, които водят към бункерите. Напредъкът е измерван в метри, а жертвите са много включително повечето сапьори. Атаката е спряна, за да бъде извършена реорганизация, а руснаците използват стихването на битката за да усилят защитата си.
Когато атаката започва да се проваля Kраас събира останалите сили и започва отново. Организирани в три щурмови групи, една водена лично от Краас, те атакуват хълм 220, защитаван от руски танкове и започват да пробиват вражеската защита в близък бой. Незабавно Kраас напредва към Бикова. Постоянно в предната линия, в „най-горещите точки” той е заедно с момчетата си и в 4 часа изпълнява задачата по превземането на хълм 234. SS-Brigadeführer Tеодор Виш разбира, че без успешният завършек на тези действия атаката на дивизиите по южния фронт щяла да бъде спряна. Въпреки тези успехи операция „Цитадела” е обречена на успех и с началото на съюзническото дебаркиране в Сицилия операцията е прекратена.
След провала на „Цитадела” болшевиките спечелват стратегическата инициатива и германските сили са принудени да преминат в защита и тогава отново Краас успява да подобри положението. На 26 декември полкът му поема защитата на левия фланг на дивизията, когато руснаците атакуват в 13 часа с полк с 13 T-34. Атаката е спряна и са унищожени три T-34. Руснаците нападат отново в сутринта на 28, в 2:30 часа с 15 T-34, на които има и пехота. С помощта на танкова група, подчинена на полка на Краас атаката е спряна. Руснаците атакуват за трети път един час по-късно този път с 35 танка и пехота.
В най-разгорещения момент на битката руснаците успяват да пробият левия фланг на полка и започват да си промъкват към главната квартира на полка. Kраас, който командва членовете на щаба лично води контраатаката към десния руски фланг. Руската атака е спряна за пореден път и са загубени 19 T-34 както и по-голямата част от пехотата. Руснаците обаче не спират с атаките си и атакуват на обяд - този път с 60 танка и 4 пехотни полка от север и изток. Възможността на Краас да спре отново врага е като установи нова фронтова линия в близост до централните руски сили в района и същевременно успее да избегне обкръжаване на полка. Въпреки тези успехи дивизията е принудена да отстъпи и Краас получава заповед да се оттегли към селото, южно от секция Гива. Мостът, който трябвало да бъде използван, за да бъде пресечена реката е унищожен и това принуждава Краас да води полка си и ротата, въоръжена с „Пантери” плътно до руските линии за да пресече по-нагоре на запад. Докато се намират под вражески огън Краас превежда цялата рота по моста и остава последен. Тогава полкът започва установяването на нова бойна линия в селцето Ворошино. Така обкръжаването и унищожението на полка са предотвратени още веднъж.
С вечерта на 29 руснаците установяват брегови плацдарм, от който да атакуват северната част на градчето. I-ви батальон попада под изключителен натиск и след смъртта на батальонния командир и повечето от подофицерите е принуден светкавично да се оттегли. Руснаците започват да обхождат градчето и опитват да обкръжат и унищожат полка на Краас. Той събира всички налични сили, които имат възможност да участват в битката, включително цивилни, и въоръжен с автомат лично води атаката за отблъскване на болшевишките сили от градчето. Установен е нов фронт в края на града, а всички последващи вражески атаки са отблъснати. Сраженията през тези четири дни значително притъпяват острието на съветската атака и осигуряват отстъпването на цялата дивизия. Частта под командването на Краас унищожава 91 танка, 63 противотанкови оръдия, пленява 900 души и убива над 3 000.
Kраас е ранен на 5 януари 1944 г. и отстъпва командването за да се възстановява от раните си. На 25 януари той е 375-ят от германските въоръжени сили, награден с Дъбовите листа към Рицарския кръст за участието си в по-горе цитираните сражения (Курск и Житомир) и шест дни по-късно е повишен в SS-Standartenführer. След обучение за дивизионен командир той преминава в 12.SS-Panzerdivision „Hitlerjugend”, и на 15 ноември поема командването от Фриц Кремер. Краас е последният - пети командир на дивизията. След Арденската операция той е повишен в SS-Oberführer, а на 20 април 1945 г., в последните дни на Третия райх в SS-Brigadeführer. Той командва 12.SS-Panzerdivision „Hitlerjugend” през остатъка от войната и предава дивизията (или по-скоро оцелелите от нея) на американската армия до Линц, Австрия на 8 май 1945 г. От първоначален състав - 21 300 души оцеляват 455 войници и офицери.
Хуго Краас е държан като военнопленник до 1948 г. Умира от инфаркт в Зелк, Шлезвиг-Холщайн, на 20 февруари 1980 г.
Награди и декорации:
Железен кръст II степен: 16 октомври 1939 Железен кръст І степен: 25 май 1940 Бронзова пехотинска значка: 3 октомври 1940 Черна значка за раняване: 28 август 1941 Златен германски кръст: 29 декември 1941 Медал „Източен фронт”: 25 август 1942 Рицарски кръст: 28 март 1943 Нашивка за участие в близък бой: 15 октомври 1943 Дъбови листа (375 награден): 24 януари 1944 Български орден „За храброст” 4та степен (1ви клас)
Повишения:
Офицер: 12 март 1938 SS-Obersturmführer: 20 април 1939 SS-Hauptsturmführer: 1 септември 1940 SS-Sturmbannführer: 20 април 1942 SS-Obersturmbannführer: 21 юни 1943 SS-Standartenführer: 30 януари 1944 SS-Oberführer: 30 януари1945 SS-Brigadeführer: 20 април 1945 |
