Херман Гьоринг

 (12 януари 1893 – 15 октомври 1945)

Личност и дело

Херман Гьоринг

Херман Вилхелм Гьоринг е роден в Розенхайм, Горна Бавария на 12 януари 1893 г. в семейството на юриста колонист Хайнрих Гьоринг и жена му Франциска (с моминско име Тифенбрун). От 1901 г. цялото семейство живее в имението на д-р фон Епенщайн. Херман посещава училището за кадети в Карлсруе. В началото на Първата световна война служи в пехотата (112-ти полк) в Елзас-Лотарингия, а по-късно е прехвърлен в авиацията. Прави разузнавателни полети до североизточна Франция и получава Железен кръст I степен. След успешното завършване на училището за пилоти във Фрайбург Гьоринг става боен пилот, но след като веднъж е свален, за една година не може да упражнява пилотските си умения. През 1916/17 г. след серия от успешни полети става командващ на 27-о въздушно ято. В 1918 г. е награден с най-значимия военен орден, а след смъртта на легендарния Рихтхофен поема командването на неговата ескадра. В края на войната Гьоринг си спечелва популярността на романтичен рицар в небесата.

Гьоринг е сред многото германски офицери, за които е изключително трудно да се приспособят към цивилния живот след войната. Работи за авиозаводите Фокер. Става консултант към датското правителство, после авиокаскадьор и платен пилот за Svenska Lufttraffik - Швеция. Там той среща Карин фон Канцов (родена Карин фон Фок) и след развода й двамата сключват брак в Мюнхен. На протестен митинг срещу Версайския договор през есента на 1922 г. се запознава с Адолф Хитлер и решава да се присъедини към поддръжниците на напористия млад политик. Хитлер е възхитен: „Великолепно! Ас от войната с медал за храброст, представи си! Отлична пропаганда! Освен това има пари и не ми струва нищо.” През декември Хитлер назначава Гьоринг за върховен командващ на SA. Той участва в опита за преврат в Мюнхен на 9 ноември 1923 г. и е сериозно ранен. Арестуван е, но успява да избяга в Австрия, а после живее в Италия и Швеция. През дългото лечение на раната си се пристрастява към морфина, за което е и задържан в клиника. През 1925 г. се подлага на оздравителен курс в шведски санаториум и успява да се пребори с пристрастеността.

След политическата амнистия от 1926 г. Гьоринг се завръща в Германия и бързо подновява контактите си с Хитлер. Работи в Берлин като представител на завод за двигатели на самолети. Използва връзките си, за да осигури средства на NSDAP. През 1928 г. е сред първите националсоциалисти влезли в райхстага, а в 1930 г. е преизбран. Служи като политически консултант на Хитлер в Берлин. На 17 октомври 1931 г. умира съпругата му. След победата в изборите през 1932 г. Гьоринг става председател на райхстага и играе важна роля в преговорите, предхождащи поемането на канцлерския пост от Хитлер на 30 януари 1933 г.

Гьоринг с големи крачки се изкачва по стълбицата в йерархията на националсоциалистическата партия. Скоро след като Хитлер става канцлер той е назначен на няколко високи поста: министър без портфейл, държавен комисар по авиацията, министър-президент и министър на вътрешните работи на Прусия. На последната от посочените длъжности той успява да затвърди национал-социалистическата власт като изпълва пруската администрация с членове на партията. В редовете на полицията са влети 50 000 членове от SA, SS или „Stahlhelm”. Учредява политическата полиция в Прусия, която в 1934 г. е слята с Gestapo под водачеството на Рудолф Дийлс заедно с Хайнрих Химлер и Райнхард Хайдрих. Дело на Гьоринг е и първият концентрационен лагер (до Ораниенбург). Гьоринг не е замесен в подпалването на райхстага на 27 февруари 1933 г. – това пъклено дело е извършено от отрепката ван дер Любе. Скоро след пожара са арестувани около 4 000 комунисти и социалдемократи, а марксистката преса е забранена. Гьоринг е обвинител на българския безродник Георги Димитров в процеса по пожара, но последният успява да се измъкне като невинен по обвиненията и после е пуснат да отлети за Москва при своите еврейски господари. На 29 април Гьоринг оповестява създаването на Reichsluftschutzbund (Съюз за въздушна защита), който обучава мъже и жени за въздушна отбрана. Май месец става и министър на въздухоплаването и главен лесничей на Райха. През август получава от президента Хинденбург титлата генерал. В началото на 1934 г. си построява ловно имение в Шорфхайде (северно от Берлин) и му дава името на починалата си съпруга „Каринхал”. На 30 юни 1934 г. Гьоринг ръководи решителната чистка в Берлин, довела до ликвидирането на Ернст Рьом и предателите сред SA. На 1 март 1935 г. Гьоринг е назначен за главнокомандващ на Луфтвафе и организира производството на самолети и обучението на пилоти. По това време той е вторият по важност човек след Хитлер в Третия райх. Сега вече може да си позволи да живее в лукс и в малък палат в Берлин или в ловната си резиденция. На 10 април 1935 г. се оженва за актрисата Еми Зонеман (1893-1973). От брака се ражда дъщеря му Еда (кръстена на дъщерята на Бенито Мусолини).

Обаятелен и магнетичен Гьоринг е шармантният герой с безупречни обноски, който привнася настроение и вкус в ранните години на националсоциалистическото движение. Той гледа на себе си като на „последния ренесансов мъж”. Гьоринг е казал: „Аз се включих в партията, защото бях революционно настроен, а не заради някакви идеологически безмислици.” Това не му пречи да изпълнява всяка заповед на Фюрера.

Не са му чужди и противоречията - страстен поклонник на лова, той е дълбоко възмутен от нареждането на краля на Италия, животните да бъдат вкарани в малки ограждения, за да бъдат убивани по-лесно.

Масивната фигура на Гьоринг и необикновената му жизненост го правят много популярен в немското общество. Безбройни истории се разказват за любовта му към униформите и за енергичното му, доста пъти инфантилно, поведение. Масите бързо започват да изпитват симпатия към този весел екстроверт, който с добро чувство за хумор гръмогласно разказва анекдоти за себе си. Гьоринг разбира този феномен: „Хората искат да обичат някого, а Фюрерът често бе далече от широките маси. И тогава те избраха мен.” Повечето от германците не се разделят с доброто си мнение за него. Дори когато е победен, те са възхитени от начина, по който той се самоубива точно преди да бъде обесен: „Нашият Херман пак успя!”

През 1936 г. пред ръководителя на Луфтвафе се открива идеална възможност за пръв път да изпробва на практика в какво състояние са летците и техниката му. На страната на Франко в избухналата гражданска война в Испания е изпратен „Легион Кондор”. Подразнен от нерешителността на Ялмар Шахт, Фюрерът определя (на 18 октомври 1936 г.) Гьоринг за пълномощник по изпълнението на Четиригодишния план. Ръководейки промишлеността, Гьоринг става отговорник за въоръжаването на Германия. През 1937 г. той създава минно-промишленото предприятие Райхсверке-Херман Гьоринг (най-големия концерн за стомана в света). По същото време започва да събира огромна колекция от художествени произведения, която набъбва все повече и повече през Втората световна война с конфискациите от окупираните територии. Той е централна фигура и в аншлуса с Австрия през 1938 г. и впоследствие заплашва Прага с бомбардировки, ако чехите не се съгласят да се присъединят към Райха.

Въпреки че подкрепя решителната политика на Хитлер преди избухването на войната, Гьоринг осъзнава опасностите от атаката над Полша и се опитва да преговаря с министър-председателя на Великобритания Невил Чембърлейн чрез шведския посредник Биргер Далерус. На 30 август 1939 г. Хитлер прави Гьоринг председател на райхссъвета за национална защита. На следващия ден Хитлер заявява, че ще носи униформата си до пълна победа или смърт и обявява Херман за свой наследник. Гьоринг командва Луфтвафе в блитцкрига срещу Полша и Франция и на 19 юни 1940 г. е произведен в чин райхсмаршал. Междувременно икономическата му власт се разраства и върху окупираните източни територии. В реч от 1 септември 1939 г. Хитлер обявява Гьоринг за свой бъдещ наследник (само при определени обстоятелства).

Битката за Британия през лятото бележи обрат в съдбата на Гьоринг. Провалът му в опита да доминира във въздушното пространство над острова принуждава Хитлер да отложи инвазията през Ла-Манша и операция Морски лъв. През 1941 г. Гьоринг е натоварен със задачата за икономическото експлоатиране на завладените руски земи. През 1942/43 г. Луфтвафе се проваля при опита да помогне на топящите се германски войски при Сталинград. На 12 януари 1943 г. въпреки затрудненото положение Гьоринг празнува пищно петдесетия си рожден ден и иска от финансовия министър 2 милиона райхсмарки за разширяването на „Каринхал”. Критиките вътре в партията и в широката общественост към ръководителя на въздушните сили все повече растат, но Хитлер не се решава да го отстрани от поста му. Луфтвафе не успява да защити Германия от все по-нарастващата въздушна мощ на Съюзниците. Дискредитиран, Гьоринг вижда как отношенията му с Фюрера сериозно се влошават. Започвайки да губи инициативата и чувството си за хумор, той изпада в подчинение. Смачкан е от острите критики в щабквартирата на Фюрера. Престижът му в партията все повече спада за сметка на този на Гьобелс, Химлер и Мартин Борман.

В края на април 1945 г. Гьоринг отправя допитване от Оберзалцберг до Фюрера, дали все още е в състояние и има възможност да управлява Райха, ако не получи потвърждение до вечерта ще счита, че трябва да поеме управлението на Райха съгласно разпореждането на Фюрера от 1939 г. Мартин Борман представя телеграмата на Гьоринг като ултиматум пред Фюрера. Адолф Хитлер се вбесява от подобен ултимативен тон и нарежда Гьоринг да бъде освободен от всички длъжности и арестуван. По-късно Гьоринг протестира, че винаги е бил верен на своя Водач и продължава по утвърдения от по-рано от Хитлер път. Когато научава за смъртта на Фюрера, Гьоринг казва на жена си: „Той е мъртъв, Еми! Сега вече никога няма да мога да му кажа, че съм му бил верен докрай!”

На 8 май 1945 г. Гьоринг е заловен от войници на американската седма армия в замъка Фишхорн до езерото Целер и напразно се опитва да разговаря като „мъж с мъж” с еврейското нищожество генерал Ейзенхауер. На 21 май е интерниран в американския лагер Мондорф близо до границата с Люксембург. Заради наднорменото му тегло му се налага да се подложи на оздравителен курс и на диета. През 1946 г. е изправен пред незаконния „международния военен трибунал” в Нюрнберг. Гьоринг се защитава ловко и изобличително.

Осъден е на смърт чрез обесване. В последно писмо до жена си Гьоринг споделя увереността си, че ще бъде посмъртно реабилитиран: „След 50 или 60 години в цяла Германия ще има статуи на Херман Гьоринг. Малки може би, но по една във всеки немски дом.”

На 15 октомври 1946 г., два часа преди да бъде обесен в Нюрнберг, Гьоринг поема капсула с отрова, дадена му от един от стражите, който е бил очарован от силната му личност.

Херман Гьоринг е личност с неоспорими заслуги към Третия Райх, но същевременно с това допуска и множество непростими грешки по време на Войната, които не могат да бъдат изкупени с достойното му поведение по време на нюрнбергския юридически фарс, наречен „Международен военен трибунал”. Нека се опитаме да го запомним като веселия и сърцат Херман, обичан от народа си.