|
Herbert Ernst Vahl (1896-1944)
Един от командирите на Waffen-SS. Бригадефюрер от SS и генерал-майор от Waffen-SS. Носител на Рицарски кръст.
Херберт Ернст Фал
Херберт Ернст Фал е роден в Позен, Източна Прусия, на 9 октомври 1896 г. Постъпва в армията през 1914 г. и е зачислен към 7-ми източно-пруски пехотен полк.
Интелигентността му е забелязана бързо от шефовете и е повишен в офицер на 8 януари 1915 г. Самият той обяснява своят бърз възход с необходимостта от нови попълнения заради загиналите в първите дни на касапницата кадри... Фал изкарва цялата война в 10-та пехотна дивизия, която води боеве при Сомa и Вердюн. Ранен е 2 пъти, през 1916 г. и през април 1917 г. През 1919 е шеф на рота и носител на І и ІІ степен на Железния кръст, значки за раняване и други ордени, които свидетелстват за неговата смелост в боя.
В следвоенна Германия Херберт Фал е оставен на работа в райхсвера. Като инструктор в няколко военни школи, служи в Берлин, после ръководи 14-та рота на 16-ти кавалерийски полк преди да оглави моторизирана рота. На 1 ноември 1936 г. Фал е повишен в майор и е включен в армейския елит на танковите войски. Той поема командването на 2-ри батальон от 4-ти танков полк от 2-ра танкова дивизия. През септември 1939 г. вече е подполковник и ръководи Heer Panzerabteilung 65, част от VI-та Танкова дивизия, с която и влиза в Полша. От май 1940 г. до декември 1941 г., той командва 101-во танково отделение, малко по-особена единица, защото частично е съставена от танкове-огнехвъргачки. Херберт Фал участва във кампаниите във Франция, на Балканите и разбира се в тази срещу СССР. Награден е с значка за атака на танковете на 21 юли 1941 г., както и със Златен германски кръст на 17 ноември същата година. След това батальонът става част от 3-та пехотна дивизия, която се бие в подстъпите към Ленинград и после при Москва. Произведен в полковник на 13 декември 1941 г., Херберт Фал става командир на 29-ти танков полк, причислен към 12-та танкова дивизия. Бие се отново близо до Ленинград, където размерът на загубите е ужасяващ. Той остава командир на частта до август 1942 г. и си създава завидна репутация на експерт в тактиката на бронираните машини. В средата на 1942 г., след заповед от Берлин, Фал напуска армията за да се присъедини към Waffen-SS с чин SS-Standartenfuhrer. Причислен е към танковия полк на 2 SS Panzerdivision „Das Reich”, с който заминава отново в Русия през 1943 г. На 10 февруари 1943 г. е произведен в SS-Oberfuhrer. Поради болест на генерала от SS, той поема командването на 2 SS-Panzer-Grenadier-Division „Das Reich”, поверявайки ръководството на своя полк на фон Райтценщайн. Фал се бие в Харков, където е награден с Рицарски кръст, и при Белгород, където е тежко ранен. Завърнал се в Германия за лечение, научава в болничното си легло на 1 април 1943 г. за повишението си в чин SS-Brigadefuhrer и генерал-майор от Waffen-SS. След възстановяването си Фал се връща към активна служба през юли. Официално влиза в SS на 1 август 1943 г. (билет № 430 348). Зачислен е към Главна командна служба на SS и става генерален инспектор на танковите съединения на SS. Остава на поста една година, преди да бъде повикан отново на активна военна служба, защото притиснатият от англо-американците германски Райх изпитва остра нужда от опитни ръководители.
Херберт Фал постъпва в 4.SS Polizei-Grenadier-Division в Солун. Задачата му е да поведе бойците си в битка срещу шумкарите.
Пристигнал на 13 юли за да поеме комадването, Херберт Ернст Фал загива при автомобилна катастрофа на 22 юли 1944 г. Оставя съпруга и 5 деца. Погребан е във германското военно гробище на Dionyssos-Rependoza. |
