Райхсфюрер SS Хайнрих Химлер

(7 октомври 1900 – 23 май 1945)

Личност и дело

Хайнрих Химлер

Курт-Хайнрих Химлер е роден в Мюнхен на 7 октомври 1900 г. Баща му Гебхард Химлер е възпитател в баварския двор, а майка му Ана (с моминско име Хайдер) е дъщеря на търговци на зеленчуци от Савоя. Семейството е католическо и силно набожно. Малкият Химлер е кръстен на принц Хайнрих фон Байерн, един от възпитаниците на Гебхард Химлер. Химлер получава образование в гимназията в Ландсхут, Бавария. На седемнадесет години опитва да започне военно образование като кандидат-офицер във военноморските сили, но е отхвърлен заради проблеми със зрението (носи очила). Постъпва като кандидат-офицер в 11-и баварски полк. За съжаление скоро войната приключва и младият Хайнрих, не по свое желание е принуден да прекъсне обучението си и военната му подготовка остава не завършена. Това дава основание по-късно да бъде упрекван, от някои военни, в некомпетентност в тази област.

През 1919 г. в редиците на Фрайкорпс, взима участие в разбиването на ноемврийските престъпници в Mюнхен. След това му е отказано да постъпи в райхсвера. След Първата световна война живее в Берлин. Тук той изкарва прехраната си, по не лек начин, като разносвач при търговец на четки и после като работник при производител на лепило. В Берлин Хайнрих Химлер се запознава с бъдещия националсоциалистически герой и мъченик Ханс Хорст Весел.

След завръщането си в Мюнхен се записва да следва в мюнхенски технически колеж и получава диплом на агроном. По време на следването си влиза в студентския съюз „Apollo” и в още няколко други организации, сред които е и „Немско общество за научно селектиране”. След завършването си за кратко работи във фирма за производство на тор.

В началото на 1921 г. Хайнрих се завръща в Ландсхут. Баща му му дава възможност да упражнява агрономските си способности в малка ферма за пилета. По това време синът на Гебхард Химлер има зад гърба си членство в лигата „Артаман”. Новата организация, която приютява младия Хайнрих е Райхбанер. Един от лидерите на тази националистическа група е Ернст Рьом. През октомври 1923 г. движението се разцепва - една част водена от капитан Хайс, подкрепя политиката на фон Кар, а друга, сред която е и Хайнрих Химлер, се ориентира към NSDAP.

Тази втора група, водена от капитаните Рьом и Зайдел, образува ново формирование - Reichskriegsflagge. Като част от тази организация, Хайнрих Химлер взема участие в неуспешния, но героичен опит за преврат на Адолф Хитлер на 9 ноември 1923 г. Хайнрих е знаменосец в групата на Рьом, която овладява военното министерство. Химлер се остава невредим при кървавата развръзка. Във времето, когато Фюрера излежава присъдата си в затвора Ландсберг и NSDAP е забранена, Химлер се включва активно в различни групи, служещи за прикритие на националсоциалистите. Под покровителството на Лудендорф влиза в „NS-Freiheitsbewegung” и помага в предизборната кампания на приятеля си Грегор Щрасер. Като член на дясна, парламентаристка, националистическа организация той привлича вниманието на Хитлер.

През декември 1924 г. Химлер научава за освобождаването на Хитлер и на 5 февруари 1925 г. му пише писмо, в което изразява вярата си в политическия лидер. Хитлер го кани на посещение. След подновяване дейността на NSDAP за кратко време работи като секретар на Грегор Щрасер в социалистическото крило на партията, а в 1925 г. отстъпва поста на д-р Гьобелс. В партията Химлер е изключително деен и държи да бъде сред телохранителите на Фюрера. През 1925 г. той става действащ гаулайтер на Долна Бавария, а през 1926 г. в Горна Бавария. От 1926 до 1930 г. изпълнява длъжността ръководител на пропагандата в партията.

На 3 юли 1928 г. се оженва за дъщерята на земевладелец от Западна Прусия, Маргарет Боден, която е със седем години по-възрастна от него. За кратко време без успех двамата се занимават с ферма за пилета във Валдтрудеринг до Мюнхен. Съпругата му пробужда у него интерес към хомеопатията и билкарството.

През 1929 г. между Фюрера и шефа на SA Пфефер фон Заломон има сериозни търкания, които логично водят до освобождаването на Заломон. На 6 януари 1929 г. Химлер е назначен за ръководител на SS, личната охрана на Фюрера – Райхсфюрер на SS. По това време членовете на тази организация наброяват 280 души и заради черните си униформи ги наричат „черната гвардия”. С това назначение се полага основата за постепенното издигане на Химлер в националсоциалистическото движение. Подчинените му са изпитани и грижливо подбрани бойци. В SS за разлика от SA на Рьом се набляга не толкова на количеството, а на качеството. Целта на Хайнрих Химлер не е да конкурира армията, а да създаде елитна войска на партията. Именно заради подбора SS не се разраства с твърде бързи темпове. През ноември 1929 г. есесовците са 280 души, през 1930 г. – 2 000, 1931 г. - 10 000. След раждането на дъщеря му Гудрун, Химлер напуска Валдтрудеринг, защото отношенията с жена му са влошени.

През 1930 г. в изборите за райхстаг е избран за представител на района Везер-Емс. На 25 януари 1932 г. Химлер е обявен за шеф на сигурността в партийната централа в Мюнхен. До 1933 г. успява да докаже способностите си на организатор, увеличавайки подчинените си на над 50 000 души. Членовете на SS се подбират по безупречните критерии за расова чистота. От желаещите да се запишат се изисква добро здраве, нордическата външност е желателна, а също се изисква и уверение за чисто германско родословно дърво. Есесовците могат да сключат брак единствено с разрешение от организацията след проверка на евентуалната съпруга. SS постепенно придобива характерният за него облик на свещен орден на националсоциализма. Духът на този орден е творение на великия Райхсфюрер SS Хайнрих Химлер!

От 1931 до 1933 г., във време, когато SS е все още номинално в рамките на SA на Рьом, Химлер изгражда тайна цивилна организация за защита Sicherheitsdienst (SD), водена от Райнхард Хайдрих. В 1933 г. Химлер става шеф на мюнхенската полиция и в качеството си на такъв, по заповед на Хитлер, създава първия концентрационен лагер до Дахау – за да има къде да бъдат въдворявани най-върлите врагове на Райха. На 1 април Химлер поема и командването на политическата полиция в Бавария. Въпреки че хората, които командва пряко не са толкова много, колкото тези на Рьом, Химлер има голяма власт, защото Фюрерът навсякъде е придружаван от есесовци. И най-незначителното събитие, свързано с партията става достояние на верния Хайнрих.

След Gleichschaltung der Länder (организационното приравняване на провинциите) Химлер поема властта над полицията във всички области без Прусия и Шаумбург-Липе. На 20 април 1934 г. във връзка с растящото напрежение между партийното ръководство и SA, Херман Гьоринг назначава Хайнрих Химлер за шеф на Gestapo в Прусия. 30 юни 1934 г. е решаваща дата за прочистването на партията от предателската плява. Хайнрих Химлер пуска верните си воини от SS да участват в тридневна наказателна акция, целяща унищожаването на предателите от обкръжението на Рьом и другите противници на провежданата от Фюрера политика. Три седмици по-късно Адолф Хитлер дава самостоятелен статут на SS.

На 17 юни 1936 г. Фюрера обявява Хайнрих Химлер за глава на унифицираната полицейска система в Третия райх като Райхсфюрер (Reichsführer) на SS и шеф на Gestapo. Така Химлер поема контрола на огромната, ефективна машина, за да пази Райха от външни и вътрешни врагове. На 17 юни 1936 г. му е поверено цялото полицейско командване в Германия. Само формално той се намира под разпорежданията на вътрешния министър Вилхелм Фрик. Gestapo все по-силно се разграничава от държавната полиция и стеснява връзките си с разузнавателната служба SD. През 1937 г. тайната държавна полиция получава правото да задържа хора без намесата на съда и да ги изпраща превантивно в лагери. Химлер и подопечната му SD взимат дейно участие в аферата Бломберг през 1938 г. След серия от компрометиращи разкрития военно-командващите Вернер фон Бломберг и Вернер Фрайхер фон Фрич са принудени да се оттеглят от постовете си. Същата година през август Хитлер признава статута на въоръжените отряди на SS, от които по-късно ще се оформи Waffen-SS.

Избухването на Втората световна война през 1939 г. сварва Химлер на могъщи позиции. Хитлер го прави райхскомисар за консолидиране на германската народност. Негова задача е да неутрализира всичко недъгаво и малоценно сред германския народ, както и да се бори срещу вредните чужди расови елементи, като евреите например. Райхсфюрерът ръководи и действията на внедрените в чужди страни националсоциалисти, действащи за овладяването им отвътре.

През 1940 г. Химлер официално се разделя с жена си и живее заедно със секретарката си Хедвиг Потхаст, която му ражда две деца.

След началото на Кръстоносния поход срещу еврейския болшевизъм - през юни 1941 г. той контролира и политическата администрация в окупираните територии. След настъпващите армии в Русия действат Химлеровите отряди със специално предназначение – Айнзац групи, които прочистват Русия от хиляди престъпни евреи, цигани, комунисти и шумкари. Далеч по-значим е факта, че Хайнрих Химлер увеличава Вафен SS от 3 на 35 дивизии и се стига до там, че организацията му започва на само успешно да се конкурира с вермахта, но се превръща и в най-елитната армия в историята. Стотици хиляди доброволци от цяла Европа

На 25 август 1943 г., Хайнрих Химлер поема поста вътрешен министър на Райха. След предателския заговор от 20 юли 1944 г., Химлер добива най-голяма власт в Германия след тази на Фюрера. На 21 юли 1944 г. Хитлер прави Химлер върховен командващ на Volkssturm (народното Опълчение). Получава командването на армейска група „Горен Рейн” срещу американците, а след това е прехвърлен на изток в качеството на ръководител на армейска група „Висла” (януари 1945 г.). Недостатъчният му на военен опит и най-вече огромното числено превъзходство на врага, му пречат да постигне успехи на този му пост.

В началото на 1945 г., когато болшевиките приближават Берлин, Химлер е назначен от Фюрера, за глава на опълчението защитаващо столицата и шеф на Werwolf (Върколоци), части, които са предвидени да продължат борбата във вече окупираните територии на врага. През април прави опити за преговори със Съюзниците чрез представителя на шведския червен кръст интернационалиста граф Фолке Бернадот, говорейки за сключване на мир поне на Западния фронт. За това е най-подтикван от Валтер Шеленберг и Карл Волф. Важно е да се отбележи, че според мемоарите на Волф (дългогодишен личен адютант на Райхсфюрера) – Адолф Хитлер е бил в течение на тези преговори за примирие. При провал на тази инициатива обаче, Химлер – подобно на Хес през 1941 г. – ще понесе всички негативи, включително и официално изключване от NSDAP и загуба на всичките му постове.

След като научава за провала на тази последна мирна инициатива в бункера си в Берлин, Фюрерът се разгневява, изключването на Хайнрих Химлер от партията и свалянето му от всички постове е неизбежно. Това е цената за поредната рискована мирна инициатива от страна на висш ръководител на Райха. Райхсфюрерът моли Хитлер да му разреши да се сражава в Южна Германия, но е отстранен от всички постове.

21 май 1945 г., след капитулацията на Германия, Химлер маскиран (с обръснати мустаци, пластир на едното око и в дрехите на освободения от длъжност агент на Gestapo Хайнрих Хитцингер) напуска Фленсбург. Той явно не подозира, че всеки представител на организация, свързана с неговото име, ще бъде незабавно арестуван. Заловен е в Бремерфьорде североизточно от Бремен от британски войници. На 23 май, докато бива преглеждан от британски лекар в Люнебург, Химлер глътва капсула с калиев цианид, скрита в устата му. Умира почти мигновено ( има и доста основателни хипотези, че е бил убит тъй като е знаел твърде много „неудобни” тайни относно войната и това кои сили са я предизвикали. Освен това с убийството му е обезглавена и организацията на „Върколаците”, която въпреки всичко функционира до към 1949 г.).

Направени са много опити да бъдат разплетени личността и характерът на Химлер. Той е изключително работоспособен. Денят му започва в осем часа сутринта и завършва в малките часове на вечерта. Химлер работи дори в движение и поддържа непрестанен контакт с централната служба на Gestapo чрез съвършена радиовръзка. Приятелите му го наричат „Хайни”, а в SS и „Reichs-Heini”. Химлер силно се възхищава на германските императори и най-вече на Хайнрих I, наричан „Птицелова” или „Саксонеца”. Хайнрих I по своето време противно на църковно-християнските методи за управление на Каролингите въвежда отново принципите на старото германско послушание и вярност. Възхищението на Химлер към императора намира израз и в работата му в SS. Церемонията по полагането на клетва на новите членове се провежда в полунощ в катедралата в Брауншвайг пред ковчега с костите на Хайнрих „Птицелова” или пред Фелдхернхале в Мюнхен, на светлината на факли. По разпореждане на райхсфюрера на SS старият замък Вевелсбург е преустроен като светилище на германската цивилизация, за да бъде основан там свещеният орден на SS. Проектът е изпълнен, въпреки големите разходи. От 1934 г. по няколко пъти в годината в него се събира висшето ръководство на Черния Орден. Съвещанията се провеждат около кръгла маса.

Райхсфюрерът на SS Хайнрих Химлер ще остане в историята на националсоциалистическото движение и на Райха, като един от най-верните паладини на Фюрера, а също и като един от ковачите на великия и непреходен националсоциалистически дух.

Той е пример и символ на верността и саможертвата за нас, днешните националсоциалисти. Вечна му памет, вечна му слава!