
|
Д-р. Ханс-Хайнрих Ламерс (22 август 1877 – 4 март 1977)
Личност и дело
Ханс-Хайнрих Ламерс
Един от най-близките административни и служебно технически сътрудници на Фюрера е д-р Ханс-Хайнрих Ламерс. Като шеф на Имперската канцелария (Reichskanzlei) той е длъжен да следи зорко движението на целия административен апарат на държавата, да осведомява Фюрера и да му представя необходимите материали за вземане решение по този или онзи въпрос на управлението. Колко много опитност, знания и такт се изискват от шефа на Имперската канцелария, за да избере най-подходящия момент за вземане решение и най-подходящата форма на проекта! Фактът, че Ламерс е на сегашната си служба още от заемането на властта в началото на 1933 г., и че от държавен секретар бе повишен на 26. XI. 1937 г. в райхсминистър, показва с какво голямо доверие се ползува той пред Водача и Райхсканцлер.
Основно запознат с всички административни служби в Райха и винаги точно осведомен, д-р Ламерс съобразява мерките, които трябва да бъдат взети от централното място, изработва проекта или скицата, представя я на Фюрера и стои на негово пряко разположение за всички обяснения, които той би поискал. Решението на Фюрера, приготвено в съответната законна форма, се съобщава на съответните места и лица от шефа на Имперската канцелария, която е едновременно служебна канцелария и на Фюрера като държавен глава.
И в миналото, но особено сега през войната, прекомерната заетост на Фюрера, а понякога и самите обстоятелства, - правеха заседанията и съвещанията на Кабинета все по-редки. Успоредно с това, задачите и отговорността на Ламерс ставаха все по-големи, защото нему, като шеф на Райхсканцлай, фактически падаше в тежест част от работата на самия кабинет, а именно: да подпомага Фюрера във вземане решения, както административни, така и законодателни, като го осведомява за мнението на другите министри по даден въпрос, и му представя мотивите, които налагат да се вземе това или онова решение.
За воденето на външната политика, Фюрерът има при себе си едно съвещателно тяло, наречено Таен свет (Geheimer Kabinetsrat). Д-р Ламерс е член на този важен държавен орган.
Министерският свет на отбраната (Ministerrat für Reichverteidigung) има правото да издава наредби с сила на закон, когато Фюрерът не нареди щото законодателната мярка да бъде взета от Имперското правителство или от Райхстага. От започването на войната, Министерският свет на отбраната е станал фактическият законодател на Райха. В неговата дейност участието на д-р Ламерс е значително от практическо гледище, защото той е не само член на Света, но и негов главен секретар. Ламерс е задължен да държи Фюрера в постоянно течение на работата на Съвета. Не ще и дума, че Ламерс ще бъде най-добре осведомен върху мнението на Водача и ще служи като изравнително звено между него и самия декретен законодател - Министерския съвет на отбраната.
Победоносното развитие на сегашната война включи в администрацията на Райха нови обширни земи. За Норвегия и Холандия бяха назначени по един райхскомисар. За Елзас, Лотарингия, Люксембург, Унтерщайермарк, и за бившите югославски провинции с немско население Каринтия и Крайна – бяха назначени по един шеф на гражданското управление. За Полша един генерален губернатор, а за Чехия и Моравия един райхспротектор. Всички тия областни шефове са подчинени направо на Фюрера, а не на ресорните имперски министри. От това следва, че те получават права; инструкции и контрол от Имперската канцелария, а това практически значи, че шефът на канцеларията д-р Ламерс следи цялата онази дейност, съобразява нейните нужди и осведомява Фюрера по всички текущи въпроси. Необходимите мерки се проучват и докладват на Водача от д-р Ламерс.
Какъв е човекът, който, десетина години вече, се справя отлично с тази огромна и отговорна работа? Кои негови умствени и духовни качества спряха върху му вниманието на Фюрера и задържат доверието му толкова дълго време?
Преди всичко д-р Ламерс има отлична подготовка - академически знания, служебна практика и държавнически похват.
Ханс-Хайнрих Ламерс е роден на 27 май 1879 г. в Лублиниц (Лобен). Баща му е бил ветеринарен лекар на дьржавна служба. Свършил е гимназия в Плес (Горна Силезия), след което е завършил и правните науки. В 1907 г. б назначен за съдия, какъвто остана, макар и на различни съдебни длъжности, чак до първата световна война. Кратко време е бил адвокат.
През първата световна война Ламерс взе участие в много сражения, но особено се отличи в големите боеве при Буг. Награден е с Железния кръст 1-ва Степен. Завърши войната като запасен капитан. След като бе загубил способността на фронтови боец, Ламерс постъпи в генералното губернаторство на завзетата тогава Полша и работеше в Варшава, при административния началник на областта, а после като главен докладчик по бюджета и постоянен представител на шефа на финансовото управление. След погрома, д-р Ламерс пое ликвидационната служба на временното управление в Полша, със седалище Берлин. В 1920 г. Ламерс 6 назначен в министерството на вътрешните работи, гдето, след двегодишна служба, бе по-вишен в степен министерски съветник)
Получил здраво юридическо образование и доктор на правните науки, Ламерс затвърди и разшири практически своите познания като съдия и адвокат, в продължение на 7 години. Службата му във Варшавското губернаторство му позволи да се запознае с практическото управление и особено с военните финанси. Като висш чиновник във вътрешното министерство на Райха, д-р Ламерс изучи основно всички административни служби. Той се специализира в областта на общото държавно право, административното и конституционното право. Вродената му любов към научни занятия го караше да намира време за четене научни книги и проследяване с академически поглед на всички промени, които се извършиха в конституциите и управлението на европейските държави и особено в Германия. Благодатното съчетание на теоретични познания с практическа опитност, направи от д-р Ламерс един от най-желаните сътрудници на юридическите списания. Неговите статии и студии, които биха обхванали един - два големи тома, се отличават с добросъвестно проучване на въпроса, ерудиция, компетентност и много ясно изложение. Тази особеност на неговото перо е отразена и в трите студии, които ние даваме в настоящата книга. Ламерс е един от бележитите държавноправни писатели на днешна Германия. А качеството му на шеф на Райхсканцлай и постоянната му служебна близост с Фюрера, ни позволяват да считаме неговите схващания за правилни от гледището на единната националсоциалистическа идеология и държавно-политическа ориентация.
Д-р Ханс Ламерс е един от най-първите последователи и партийни другари на Адолф Хитлер. Животът на фронта; страданията на погрома; неправдите на Версайлския диктат и вътрешното разложение на Германия, причинявано от комунисти, социалдемократи, евреи, масонски кариеристи и всевъзможни паразити) убедиха Ламерс, че спасителният път е тъкмо соченият от Хитлер. И той се присъедини към Движението, отдавайки му своя идеализъм и своите познания. Колко много Фюрерът го е ценел се вижда от факта, че той го взе веднага за началник на своята канцелария и му се довери безгранично до ден днешен.
Официалната служебна титла на д-р Ламерс е райхсминистър (без портфейл) и шеф на Райхсканцлай. Той е кавалер на високи, и на най-високите от някои видове, ордени и отличия, германски и чуждестранни. От тях Ламерс постоянно носи само два: Железния кръст, който му напомня добре изпълнен върховен дълг към родината, и златната партийна значка, която за него е символ на борбите за възкресяването на Германия.
Като човек Ламерс е скромен, любезен, приятен събеседник. В службата си енергичен, неуморен, но спокоен, съсредоточен и крайно съобразителен. Неговата преданост към дълга е безукорна, дори фанатична. Бил е за кратко време в България и е изнесъл от нея и нейния народ незабравимо добри впечатления, които го направиха наш верен приятел. Любовта му към българите се проявява при всеки случай, който го поставя в допир с българи или с български национални интереси. Обича да присъствува на вечеринки и тържества, които българската колония в Берлин е устройвала. Един ден ще се узнае, колко много има да благодарим на д-р Ламерс за множество малки и големи услуги към българския народ и към справедливата кауза на България.
|