Хана Райч

(29 март 1912 - 24 август 1979)

Знаменитата храбра авиаторка на Третия Райх

Източник

Хана Райч (Hanna Reitsch) е родена на 29 март 1912 г. в Хиршберг в семейството на лекар-офталмолог. От малка се интересува от авиацията. През 1932 г. тази дребна жена (висока е едва 1,50 м.) вече има пилотски бревети за безмоторни и моторни самолети. Изоставя следването си по медицина и се отдава на авиацията. До края на живота си постига повече от 40 рекорда в различни категории.

През 1933 г. става инструктор по безмоторно летене. От юни 1934 г. е летец-изпитател в Германския изследователски център по безмоторно летене. През 1936 г. е първата жена удостоена със званието “флуг-капитен” и е прехвърлена в Изпитателния център на Luftwaffe в Рехлин. Там тя лети на различни бомбардировачи и изтребители.

През 1938г. Хана Райч се прославя, след като изпълнява забележителни полети с първия реален хеликоптер в света - Focke Wulf Fw 61 в берлинския покрит стадион “Дойчландхале”.

През 1941 г. е наградена с “Железен Кръст” втора степен. През 1942 г. Хана лети на прототип на ракетния прехващач Messerschmitt Me 163. При петия полет тя претърпява авария и се налага да остане пет месеца в болница.

Първите прототипи на летящата бомба V-1 (Фау-1) показват много дефекти – нещо обичайно за един принципно нов продукт. Някои от тях се отклоняват от зададения маршрут, други се разпадат по шевовете. За да се установят причините за тези дефекти, няколко V-1 са оборудвани с пилотска кабина. Но четирима пилоти-изпитатели загиват, без да се получат резултати. Единствено Хана Райч успява да изпълни десет драматични полета, при които основните дефекти са изяснени. За своя героизъм Хана е наградена с “Железен Кръст” първа степен лично от фюрера Адолф Хитлер. Удостоена е също със златна пилотска значка с диаманти.

Фюрера лично награждава Хана Райч с “Железен кръст” първа степен

През февруари 1944 г. Хана Райч е приета в алпийската резиденция на Хитлер. Там тя предлага да се създадат поделения от летци-самоубийци подобно на японските камикадзе. Но тази идея не среща подкрепата на Хитлер и ръководството на Луфтвафе.

На 26 април 1945 г. Хана лети заедно с генерал-полковник Роберт Ритер фон Грайм, който е неин интимен приятел, със самолет Fieseler Fi 156 Storch до обсадената от болшевиките столица Берлин. Той е ранен от снаряд в крака при кацането край Бранденбургската врата. На следващия ден фон Грайм, който е на носилка, е приет от Хитлер, който го повишава в чин генерал-фелдмаршал и го назначава за главнокомандващ на Луфтвафе на мястото на Гьоринг. Хана предлага на Хитлер да го изведе със самолет от Берлин, но той отказва. На 28 април Хана излита успешно с един разузнавателен самолет Arado Ar 96 и отвежда фон Грайм на запад до град Пльон за среща с гросадмирал Дьониц. На 9 май тя е пленена от американците в Кицбюел в Тироп.

Хана Райч е отраснала в семейство, в което царят силни патриотични чувства. Всички са горещи привърженици на национал-социализма и самата Хана е почитателка на Хитлер до края. Но тя не става член на националсоциалистическата партия или на други националсоциалистически организации. Все пак служи вярно на режима. Тя е националсоциалистическия образец за идеалната жена – млада, руса, смела, лъчезарна. Тя прави призиви към младежта да се жертва за Фюрера и родината и при посещения на фронта участва в мероприятия за повдигане на бойния дух на войниците.

След края на войната тя попада във военнопленнически лагер. Там научава, че когато поляците завземат родния й град, баща й застрелва майка й, сестра й и двете й деца и след това се самоубива. Фон Грайм се самоубива на 24 май. Хана е подложена на продължителни разпити, защото тя е един от последните хора, които са се срещали с Хитлер. Освобождават я след 18 месеца. След няколко години тя отново започва да лети с безмоторници и поставя нови рекорди.

През 1954 г. Хана е назначена като летец-изпитател в ново-основания Германски изследователски център по въздухоплаване. През 70те години постига още рекорди, последният като 65-годишна.

Хана Райч е авторка на четири мемоарни книги, в които се представя като патриотка, която изпълнява дълга си докрай. В тях няма нито едно критично изказване за Хитлер и националсоциализма. В едно интервю пред американския журналист Рон Лайтнер след 1970 г. тя заявява:

“Какво е днес Германия? Страна на банкери и автомобилостроители. Не се срамувам да кажа, че вярвах в националсоциализма. Нося с гордост “Железния кръст”, с който Хитлер ме награди…

…Много германци чувстват вина заради войната, но не казват, че истинската ни вина е, че загубихме тази война.”

Хана Райч умира на 24 август 1979 г. на 67-годишна възраст във Франкфурт на Майн от сърдечна недостатъчност.