Густав Ломбард

Gustav Lombard

(1895-1992)

SS-Brigadeführer, комадир на 6-а и 8-а Waffen-SS дивизии, носител на Рицарски кръст.

Густав Ломбард

Густав Ломбард е роден на 10 април 1895 г. в Клайншпилберг, окръг Заатциг в Укермарк. След смъртта на баща си, заминава при роднини в САЩ, където следва филология в университета в Мисури. През 1919 г. се завръща в Германия и работи за Американ Експрес и Крайслер в Берлин.

След идването на власт на Фюрера, Ломбард постъпва в SS (май 1933 г. под номер 185 023) и в NSDAP (номер 2 649 630) на 13 юни 1936 г. е произведен в оберщурмфюрер. През периода 1 декември 1937 – 1 март 1938 г. служи в 7-и SS Райтерщандарт в Берлин и на 11 септември 1938 г. е произведен в SS-Hauptsturmführer, преди на 1 март 1940 г. да постъпи във Waffen-SS. Като фюрер на 3-ти кавалерийски ескадрон на 1-ви SS-Totenkopf кавалерийски щандарт на 7 април 1940 в Кроловиц Ломбард дава заповед: “По фронтовата линия с оглед на бойните методи на нередовните полски войски веднага да се стреля по негерманци.” В същата вечер ескадронът получава заповед по радиовръзката при окупирането и претърсването на други места в околността: “да пригоди целите села, намиращи се по фронтовата линия, за придвижващите се след тях полицейски войски и цялото мъжко население да бъде заловено. Извозването му се извършва от следващите ги полицейски войски. При оказване на съпротива са разстреляни всички мъже на възраст между 17 и 60 години и цялото село е изгорено. Всеки опит за бягство води до разстрел. В заключителния си доклад Херман Фегелайн, командир на щандарта, съобщава за 250 разстреляни в акцията”. На 6 декември 1940 г. Ломбард поема командването на 1-ви батальон от 1-ви SS кавалерийски полк “Тотенкопф”, а от 25 февруари 1941 до 19 август 1941 г. е командир на кавалерийския батальон от SS артилерийския полк “Тотенкопф”. В края на юли 1941 Ломбард командва кавалерийското отделение на 1-ви SS-кавалерийски полк източно от Брест.

На 10 март 1943 г., като оберщурмбанфюрер от SS, получава Рицарски кръст за действията си срещу партизани на Източния фронт. На 28 октомври 1943 г., като щандартенфюрер от SS, става командир на Гренадирска бригада от Waffen-SS (италианска № 1), която командва до 6 декември 1943 г. От 14 април 1944 до 1 юли 1944 г. като SS-Oberführer командва 8-а SS кавалерийска дивизия “Флориан Гайер”, а от 14 юли до 23 август 1944 г. взема участие в 12-ия учебен курс за дивизионни командири в Хиршберг, Ризенгебирге. После поема командването до 1 септември 1944 г. на 6-а SS планинска дивизия “Норд”. До 1 октомври 1944 г. е в резерва, след което до април 1945 г. командва 31-ва SS доброволческа гренадирска дивизия „Кама” и лично избира знака на дивизията. На 20 април 1945 г. е произведен в звание SS-Brigadeführer и генерал-майор от Waffen-SS.

В съветски плен през 1947 г. Ломбард е осъден на 25 години затвор. На 10 октомври 1955 г. в рамките на постигнатата от Аденауер амнистия за немските военнопленници е освободен от лагера Войково. С помощта на другарите си се настанява в жилище в Мюнхен и скоро след това е назначен за застрахователен агент на Аllianz-Versicherung. Ломбард е активен в движението на ветераните на Waffen-SS и често се появява в сбирките им.

Повишения:

SS-Untersturmführer (15 септември 1935)

SS-Obersturmführer (13 септември 1936)

SS-Hauptsturmführer (11 септември 1938)

SS-Hauptsturmführer от резерва на Waffen-SS (1 март 1940)

SS-Sturmbannführer от резерва (21 юни 1941)

SS-Obersturmbannführer от резерва (16 март 1943 / със стаж от 1 март 1942)

SS-Standartenführer от резерва (30 януари 1943)

SS-Oberführer (13 март 1944)

SS-Brigadeführer и Generalmajor der Waffen-SS (20 април 1945)

Награди и декорации:

Eisernes Kreuz II. Klasse: 15 декември 1941

Eisernes Kreuz I. Klasse: 3 септември 1941

Deutsches Kreuz in Gold: 11 февруари 1943

Ritterkreuz: 10 март 1943

Allgemeines Sturmabzeichen in Silber

Ostmedaille

Medaille zur Erinnerung an den 1. Okt. 1938

SA-Sportabzeichen in Bronze

Ehrendegen des RF SS

Totenkopfring der SS