|
Федор фон Бок Fedor von Bock (1880-1945)
Фелдмаршал от сухопътните сили на Вермахта, носител на Рицарски кръст, командир на групи армии в Полша и Франция и Главнокомандващ група армии „Център” по време на операция „Барбароса”.
Федор фон Бок
Федор фон Бок е роден в Кюстрин, провинция Бранденбург, на 3 декември 1880 г. Син е на виден пруски генерал (Мориц Бок и Олга Фалкенхайн, близка роднина на пруския военен министър и шеф на генералния щаб Ерих фон Фалкенхайн). Още от детската си възраст поема по пътя на военната кариера. Прекарва голяма част от младостта си във военните училища в Грос Лихтерфелде и Потсдам. През 1898 г. е зачислен в армията като младши лейтенант на 5-ти пруски пехотен гвардейски полк.
Федор фон Бок е сериозен, целеустремен и с аристократически маниери. Характерът му е суров, честолюбив, високомерен. За мълниеносната му военна кариера способстват не само изброените качества, но и несъмнената му физическа сила и талант. Упоритостта и амбициите му спечелват в редовете на армията прозвището „Свещения огън на Кюстрин”.
През 1910 г. Бок е назначен в генералния щаб и през 1912 г. е повишен в звание капитан. Първите две години на Първата световна война прекарва в щаба на принц Руперт в Бавария. Едва през 1917 г. получава командването на батальон от 4-ти пруски пехотен гвардейски полк. С него участва в боевете при Сома и Камбре. Награден е с Pour le Merite и през 1918 г. е произведен в майор.
След Голямата война Федор фон Бок става помощник на генерал фон Зект, главнокомандващ сухопътните войски. По това време Полша започва да проявява агресия. Полски войски нахлуват в Украйна, а освен това извършват няколко нападения и в Горна Силезия и Прусия. 100-хилядната армия, разрешена от Версайския договор на Германия, не позволява на последната да реагира адекватно на тези вражески акции и точно тази е причината за създаването на т. нар. „Черен райхсвер” - тайни военни съединения. Майор Бок, който по това време изпълнява длъжността началник щаб на трети военен окръг с център Берлин, участва в дейността на тези незаконни формирования, занимавайки се с попълването им и снабдяването им с оръжие. Тези войски действат под покривалото на т. нар. „работнически групи”, т.е. официално те представляват доброволци, граждански лица, на служба по краткосрочен договор. Но те носят военна униформа, живеят в армейските казарми и преминават през боева подготовка.
Офицери с десни схващания създават съд по модела на средновековните тайни съдилища, който се разправя с доносниците на Съюзническата контролна комисия или в Имперското ведомство по разоръжаването за незаконната дейност на „Черния райхсвер”. На съвестта на този таен съд тежат няколко убийства и лявата преса на всеoслушание тръби, че майор фон Бок е причастен към извършеното. Няма никакво съмение, че Бок участва в „Черния райхсвер”, въпреки че по-късно той и Курт фон Шлайхер и барон Курт фон Хамерщайн отричат това пред съда. Те гледат на убийствата, извършени от тайния съд, не като на престъпления, а като наказания срещу държавна измяна. Краят на „Черния райхсвер” започва от 27 септември 1923 г., когато въпреки предупрежденията на фон Бок майор Бухрукер надига „работническите групи” на бунт срещу демократичното ваймарско правителство. Генерал Зект, при поддръжаката на фон Бок, за два дена преодолява безпорядъка в Кюстрин. Скоро след това в началото на октомври 1923 г. Зект разпуска „Черния райхсвер”.
През 1924 г. Бок получава командването на 2-ри батальон от 4-та пехотна дивизия в Колберг. След изтичането на срока на тази служба го повишават в полковник и зачисляват на щат в министерство на отбраната. В края на 1928 г. бок е повишен в звание генерал-майор и е назначен за командващ на 1-ва кавалерийска дивизия във Франкфурт на Одер.
През 1930 г. Бок застава начело на 1-ви пехотен полк в Източна Прусия. През следващата година получава званието генерал-лейтенант и поема командването на втори военен окръг в Щетин, като остава на поста до 1935 г. Тогава става генерал от пехотата и от 1935 до 1938 г. командва 3-та група армии в Дрезден, през период когато Хитлер трупа за Германия мощ във военно отношение. През 1936 г. Бок се оженва за Вилхелмине фон дер Остен.
Бок не е националсоциалист, но цялата си душа подкрепя провежданата от Хитлер военна политика. След като за кратко време командва окупационните сили в Австрия, и взeма участие в марша на немските войски в Судетската област, Бок заменя Герд фон Рундщедт на поста командващ 1-ва група армии в Берлин, а на 1 март 1938 г. става генерал-полковник.
Бок изпитва дълбоко презрение към гражданските лица и не се погажда с подчинените си, особено с Хайнц Гудериан, който служи под негово командване в Австрия, а по-късно в Полша и Русия. Освен това Бок недолюбва и генерал фон Браухич, който въпреки че е по-нисък по ранг от него, получава повишение и на 4 февруари 1936 г. заема поста главнокомандващ на сухопътни войски.
Преди нахлуването в Полша щабът на Бок е преименуван в груап армии „Север”, състоящ се от 4-та армия на генерал Гюнтер фон Клуге в Померания и 3-та армия на генерал Георг фон Кюхлер в Източна Прусия. В полската кампания Бок изпълнява първоначално зададената си мисия до 4 септември - успява да овладее Данцигския коридор. С изключение на Варшавския сектор група армии „Север” през втората половина на септември 1939 г. не среща никаква сериозна съпротива. В началото на октомври Бок вече е прехвърлен на Западния фронт.
Отначало там му е наредено да командва крупна операция, въпреки че по негово мнение армията все още не е готова за подобна кампания. Поверените му военни сили, преименувани на група армии „Б”, оформят немския десен (северен) фланг и трябва да се придвижат през Нидерланидия и Белгия в Северна Франция, надделявайки по пътя си над холандските,белгийските, английските и френските войски. Но Бок изпраща меморандум, в който изказва увереност, че англичаните ще успеят да се укрепят в Антверпен, преди той да овладее града - факт, който би превърнал войната в заплетено кърваво сражение на територията на Белгия. Хитлер също изпитва съмнение по отношение на изготвения до този момент план за офанзива от ОКХ и веднага, щом в ръцете му попада плана на Манщайн се хваща за него. Според този план на Бок се пада само второстепенна роля - да нахлуе с 6-та и 18-та армии в Холандия и Белгия и да заблуди французите и англичаните, че това е посоката на главния удар. Войските му минават през Белгия и Холандия и на 4 юни разбиват при Дюнкерк френската армия, вземайки в плен 40 000 души.
По време на втория етап от операцията Бок командва 4-та, 6-та и 9-та армии, а също и танковите групи на Хот и Клайст и овладява Западна Франция. След капитулацията на Франция на Бок е възложена охраната на атлантическото крайбрежие от Брест до испанската граница. На 19 юли 1940 г. става фелдмаршал.
През 1940 г. Федор фон Бок получава поста главнокомандващ силите на Изток. Щабът му се намира в Познан и първоначално под негово командване се намира 18-та, 2-ра и 4-та армии. През по-голямата част на зимата на 1940/41 г. Бок отсъства от служба поради силни пристъпи на язва на стомаха.
През 1941 г. Бок изразява несъгласие с Източния поход и дори отказва да пусне в поверените му групи армии прословутата „заповед за комисарите”, задължаваща незабавното физическо ликвидиране на заловените съветски политкомисари - типична ограниченост, характерна за някои стари пруски аристократи. Щабът на Бок се превръща в огнище на предателски заговор, особено след като ръководител на разузнаването става полковник Хенинг фон Тресков. Тресков, който е негов племенник, се опитва да го подтикне към предателство срещу Фюрера, но без успех. Личният адютант на Бок - граф Хайнрих фон Харденберг (потомък на самия Бисмарк) и граф Хайнрих фон Лендорф-Щайнорт (внук на един от фаворитите на Вилхелм I) - също са въвлечени в този коварен заговор заедно с още няколко други офицери, за щастие са ликвидирани след провалилия се атентат.
За нахлуването в Съветския съюз щабът на Бок е преименуван на група армии „Център”. В германо-съветската война на нея й се отрежда главната задача - превземане на Москва. Първоначалнта й цел е да унищожи крупните съветски сили в триъгълника Брест-Вилнюс-Смоленск. Бок получава командването на две танкови групи и 4-та и 9-та армии или общо девет танкови, седем моторизирани, тридесет и една пехотни дивизии и три дивизии от силите на безопасността плюс първа кавалерийска дивизия - 51 от 149 дивизии, включени в операция „Барбароса”.
Бок провежда блестящо първия етап от нахлуването. Бързо се придвижва с двете си танкови групи до Минск, разположен на 170 мили от границата. Тази амбициозна маневра до такава степен изплашва Хитлер, че Фюрерът се обръща директно към Бок (прескачайки Браухич) и го кара да се откаже от замислите си в полза на по-кротък скок и последвало обкръжение. Бок не отстъпва и разсейва съмненията на Хитлер. В резултат на действията му голяма част от три съветски армии и части от още две на 29 юни са обкръжени в и около беларуската столица.
Следващата цел на Бок е Смоленск и е овладяна на 16 юли. До последната седмица на месец август група армии „Център” се придвижва на над 500 мили навътре в Съветския съюз и е на 185 мили от Москва. По сметките на Бок точно сега трябва да се извърши решаващия удар срещу съветската столица. На 4 август обаче Хитлер нарежда прехвърлянето на 3-та танкова група в разпореждане на група армии „Север”, а 2-ра танкова група и 2-ра армия изпраща на юг към Киев.
Бок е лишен от пет танкови корпуси, три пехотни корпуси и голяма част от 2-ри въздушен флот. Не му остава нищо друга освен да премине в отбрана, а руската зима бавно, но сигурно приближава.
Когато Хитлер отнема танковите съединения на Бок, пътят към Москва е практически свободен. Но Сталин бързо хвърля в този сектор мощни подкрепления. На Елнинската дъга на силите на Бок противостоят почти четири армии. Той е принуден да напусне дъгата, но въпреки мощното настъпление на руснаците, успява да запази позициите си. Към края на септември Бок трябва да се справя с почти двумилионна руска сила.
След като в края на септември пада Киев, Хитлер решава, че е време да се презимува, но според Бок това не е разумно решение. Заедно с Кеселринг, Браухич и други генерали той убеждава Хитлер в необходимостта от мощен удар към съветската столица. Въпреки тежките метеорологични условия към група армии „Център” е прехвърлена 4-та танкова група, заедно с пет танкови и две моторизирани дивизии, а освен това и 8-ми въздушен корпус. Под командването на Бок са върнати 2-ра танкова група и 2-ра армия, а освен това в група армии „Център”се прехвърлени девет дивизии от група армии „Юг”. Бок остро възразява срещу факта, че му е наложено да извършва настъпление по твърде широк фронт, разполагайки в резерв само с две дивизии, но без резултат.
На 30 септември група армии „Център” започва блестяща в тактическо отношение акция, която завършва на 17 октомври със загуби за съветската армия от 663 000 войници, 1 242 танка и 5 412 оръдия.
Скоро руските пътища стават неизползваеми. Главните сили на Бок загубват главното качество, на което дължат досегашните си победи, а именно подвижността. Като капак на всичко Хитлер изпраща 2-ри въздушен корпус и 2-ри въздушен флот в Сицилия, а ОКХ нарежда на 9-та и 3-та армии да нанесат удар в североизточна посока. Калта забавя още повече настъплението към Москва и на 30 октомври Бок прекратява придвижването към съветската столица (на 70 мили от нея) поне до изчакване на замръзването, което би дало възможност за осъществяването на някакво снабдяване на войските.
Лееб и Рундщедт настояват настъплението да бъде отменено и съдейки по всичко Хитлер е на същото мнение, не споделяйки вижданията на Бок. Последният заедно с Браухич и Гудериан настояват настъплението да бъде подновено. Хитлер е принуден да нареди финално настъпление, насрочено за 15 ноември.
Когато настъплението е подновено, вече са започнали зимните студове. Артилерията е напълно безполезна, защото немската армия не разполага с необходимите смазочни материали. В работно състояние се намира едва 30% от подвижната техника. На 2 декември Бок нарежда прекратяване на атаката.
На 6 декември Сталин подема контранастъпление. Група армии „Център” е принудена да отстъпва, претърпявайки големи загуби.
На 16 декември Бок се жалва на личния адютанта на Хитлер полковник Рудолф Шмунт, че язвата отново го мъчи. Два дни по-късно в щаба на Бок пристига предложение от фюрера, командващият група армии „Център” да излезе в продължителен отпуск за подобряване на здравословното състояние. Бок веднага се възползва и е заменен от фелдмаршал Гюнтер фон Клуге. Хитлер заявява на Федор фон Бок, че не го смята за виновен за провала срещу Москва.
На 17 януари 1942 г. умира фелдмаршал фон Райхенау. Хитлер назначава на негово място Бок като главнокомандващ на група армии „Юг”. 2-ра армия на Манщайн, 6-та, 17-та и 1-ва армии трябва да удържат първото съветско зимно настъпление в южния сектор. По идея на Хитлер главното настъпление през 1942 г. ще се осъществява в южния сектор и затова групата армии на Бок получава сериозни подкрепления (като окомплектоването й достига 85%, а за сравнение този показател за група армии „Север” и „Център” е съответно 50 и 55%). На Бок се налага да отбива атаките на маршал Тимошенко (който изпреварва плановете му за настъпление) и въпреки че Харков остава в ръцете на германците Хитлер не е доволен. Фюрерът започва подготовката за втория етап на лятното настъпление (операция „Блау”) като изисква от Бок да излезе на западния бряг на Дон и към Воронеж. Бок се забавя с изпълнението на задачата, което дава възможност на руските войски да заплашат сериозно позициите на германците. Хитлер се разгневява и нарежда бойните действия под Воронеж да бъдат прекратени, но Бок пренебрегва заповедта му. На 13 юли Кайтел звъни на Бок и му казва, че Хитлер има намерение да го смени с генерал-полковник фон Вайхс. Съветва го да се оттегли по здравословни причини. След кратък спор Бок се съгласява, а Хитлер заявява на генерал-майор Шмунт, че занапред има намерение да работи само с хора, които стриктно изпълняват заповедите му. На 15 юли 1943 г. Федор фон Бок е зачислен в резерва.
Бок осъжда атентата от 20 юли 1944 г. като престъпление.
През 1945 г., когато руснаците са съвсем близо до Берлин, Бок получава телеграма от Манщайн, че гросадмирал Карл Дьониц ще формира ново правителство в Хамбург. Бок напуска Берлин с надеждата да бъде назначен на команден пост. На 4 май 1945 г. автомобилът на Бок на шосето за Кил попада под обстрела на британски, нисколетящ щурмов самолет. Бок загива (във военноморски лазарет) заедно с жена си и дъщеря си на 64 години като единственият от фелдмаршалите на Хитлер загинал от вражески изстрели.
Повишения:
Leutnant (15 март 1898) Oberleutnant (10 септември 1908) Hauptmann (22 март 1912) Mayor (30 декември 1916) Oberstleutnant (18 декември 1920) Oberst (1 май 1925) Generalmajor (1 февруари 1929) Generalleutnant (1 февруари 1931) General der Infanterie (1 март 1935) Generaloberst (15 март 1938) Generalfeldmarschall (19 юли 1940)
Награди и декорации:
Рицарски кръст (1): на 30.09.1939 като Generaloberst und OB der Heeresgruppe Nord (награден от Адолф Хитлер) Pour le Mеrite: 01.04.1918 като Mayor und 1. Generalstabs-Offizier Heeresgruppe Deutscher Kronprinz Ritterkreuz des Kцniglichen Preuss. Hauseordens von Hohenzollern mit Schwertern: 25.10.1916 1939 EK I -Spange-: 22.09.1939 1939 EK II -Spange-: 22.09.1939 1914 EK I: 30.10.1914 1914 EK II: 18.09.1914 Kgl. Preuss. Krone-Orden IV Klasse: 13.09.1911 Fürstl. Hohenzollern Ehrenkreuz III Klasse mit Schwertern: 00.00.1914 Kaiserlich und Königlich Österr. Militär-Verdienst-Kreuz III Klasse mit der Kriegsdekoration: 24.06.1915 Kaiserlich und Königlich Österr. Oredn der Eisernen Krone III Klasse mit Schwertern: 09.02.1917 Grossherzoglich Mecklenbg. -Schwerin-Militär-Verdienst-Kreuz II Klasse: 03.08.1917 Hamburgisches Hanseantenkreuz: 19.09.1917 Ritterkreuz I Klasse des Grossherzoglich-Badischen Ordens vom Zähringer Löwen mit Schwertern: 10.01.1918 Ritterkreuz des Kgl. Orden der Württembg. Krone mit Schwertern: 25.01.1918 Bremisches Hanseatenkreuz: 30.01.1918 Komturkreuz des Kgl. Bulgar. Militär-Verdienst-Orden: 02.08.1918 Verwundetenabzeichen, 1918 in Schwarz Preuss. Dienstauszeichnung-Kreuz: 00.03.1920 Schlesischer Adler-Orden II Stufe Schlesischer Adler-Orden I Stufe: 15.04.1921 Ehrenkreuz für Frontkämpfer: 14.12.1934 Wehrmacht-Dienstauszeichnung IV Klasse: 02.10.1936 Wehrmacht-Dienstauszeichnung III Klasse: 02.10.1936 Wehrmacht-Dienstauszeichnung II Klasse: 02.10.1936 Wehrmacht-Dienstauszeichnung I Klasse: 02.10.1936 Medaille zur Erinnerung an den 13. Marz 1938: 21.11.1938 Kgl. Orden der Jugosl. Krone I Klasse: 01.06.1939 Medaille zur Erinnerung an den 1. Oktober 1938 Eichenlaub zur Wehrmacht-Dienstauszeichnung I Klasse: 12.09.1939 Grosskreuz des Kgl. Ordens der Krone von Italien : 27.08.1940 Медал „ Зимна война на изток 1941/1942 „ Румънски орден „ Michael der Tapfere „ III Klasse : 29.07.1942 Румънски орден „ Michael der Tapfere „ II Klasse : 29.07.1942 Румънски орде „ Michael der Tapfere „ I Klasse : 01.09.1942 Grosskreuz des Kgl. Ungar. Verdienst-Ordens am Kriegsbande mit Schwertern : 27.11.1942 Nennung im Wehrmachtsbericht : 07.08.1941 ; 19.09.1941 ; 18.10.1941 ; 30.05.1942 |
