Ерих Алфред Хартман

Erich Alfred Hartmann

(1922-1993)

Най-успешният пилот в цялата история на авиацията.

След края на Втората световна война споровете относно автентичността на победите на германските летци се умножават. Обявените цифри, често надвишаващи 150 въздушни победи, са твърде зле приемани от победителите. Последните обаче не правят разследване върху реалността на немските критерии и това дава основание за разпространяването на фантастични интерпретации, което от своя страна дава основание за отправянето на присмехулни подигравки по адрес на „асовете” на Луфтвафе. Обяснението става най-ясно тогава, когато се знае, че всеки самолет свален от пилот на една Staffel носи в неговата лична сметка кредит от първостепенна важност за получаването на званието Staffelkapitän! В действителност, освен всичко друго, са разкрити и многобройни документи, чието съществуване доказва сериозността на германската система за отчитане, много по-стриктна и съвършена в сравнение с френската и американската системи. Не са редки примерите, когато немските асове са били лишавани от дадена победа поради липсата на достатъчно количество достоверни свидетели.

Убедени в строгостта на германската система, ние все пак с право си задаваме въпроса: коя е причината за толкова големите разлики между победите на най-добрите изтребители от двете страни? Съветският ас Иван Кожедуб държи палмата на съюзническото първенство с 62 въздушни победи, докато най-малко 105 немски пилота надвишават сумата от 100 победи... В това кратко отклонение е разумно да направим някои разяснения. По-определящо тук е, разбира се, отсъствието на „tour d'opеration” в Луфтвафе. Всъщност, противно на Съюзниците, които командироват техните пилоти като инструктори в школите след изпълнението на фиксиран брой мисии, Luftwaffe ги използува интензивно в бойните действия. Голям брой от тях прекарват по пет години непрекъсната практика в бойните операции по всички фронтове, натрупвайки понякога по 1 500 бойни полета и провеждайки повече от 500 въздушни боя. (изключително голям боен опит). Не е чудно, че през 1945 г. неколцината оцелели от тях буквално вцепеняват Съюзниците с нечуваните си лични сметки!

Ерих Хартман

Момчето

Историята на Ерих Хартман е следствие от тези факти и в основата лежат документи и свидетелства. Многозначителен за отбелязване е фактът, че единствената страна, която не протестира срещу Хартмановите 352 победи е СССР: главният му противник през войната и държавата, в която немският летец прекара над 10 години като военнопленник заради успехите си.

Ерих Хартман се ражда на 19 април 1922 г. във Вайсах, провинция Вюртенберг. Животът на своеволното по характер русо момче скоро приема авантюристичен обрат. През 1925 г. неговият баща, д-р Алфред Хартман, подложен на изпитания и срещайки някои трудности в упражняването на своята професия в Германия, решава да отпътува за Китай. Той отвежда със себе си и семейство си. Пребиваването в Китай обаче не е дълготрайно. Няколко години след настаняването на семейство Хартман в Янг Дзе Кианг първите вълнения, известяващи надигащата се китайска революция, принуждават Хартман да напусне страната, опасявайки се да не стане жертва на някоя вълна от бързо процедурни екзекуции.

Младият Ерих, тогава петгодишен и говорещ китайски по-добре и от матерния си език, се завръща в Германия заедно със своите родители, които се установяват във Вайл им Шьонбух, близо до Щутгарт. Малкото момче бързо проявява интереса си към самолетите. На осем години, след заравняване на терена в градината, той се хвърля от покрива на къщата, закачен за една бамбукова конструкция, която може да се нарече всичко друго само не и планер. Получените синини моментално му избиват от главата идеята за безмоторен полет.

Наскоро след този безплоден опит се случва събитие, което може би изиграва решителна роля в неговия живот - майка му, Елизабет, се записва в аероклуба в Щутгарт-Бьоблинген, където за кратко време получава бревет за частен пилот. За нейния син това е истинско прераждане. През 1931 г. той изгаря от желание да се учи да пилотира един Klemm 27, придобит като съпритежание от неговите родители. Ограниченията предизвикани от икономическата криза в 1932 г. обаче налагат продажбата на самолета, което се превръща в жестоко разочарование за малкия Ерих.

На следващата година властта бързо е завзета от партията на национал-социалистите. Новият режим насърчава основаването на народни секции по летене, събирайки парични помощи за улеснение приема на млади хора. Без да чака повторна покана, Ерих Хартман с всички сили се хвърля да утолява страстта си. На четиринадесет години той вече притежава два бревета за сляпо летене и е обект на силно възхищение от страна на своите инструктори, които го нареждат между изключително надарените ученици. Малко по-късно юношата вече е инструктор по слепи полети на група младежи от Хитлерюгенд.

В момента на обявяването на войната, Ерих Хартман завършва втората си степен на обучение в Hochschule (Висша школа) в Корнтал. Дипломата си за завършване получава през април 1940 г. По това време той с основание си задава въпроса, дали войната ще му позволи да осъществи мечтата си да стане пилот на самолет. Вече е на 18 години и въпреки, че изпитва отвращение към военната дисциплина, решава да подаде кандидатурата си в първото изпречило му се рекрутско бюро на Луфтвафе. Най-сетне, през октомври 1940 година, Ерих Хартман постъпва в 10-ти тренировъчен полк в Нойкурен, Източна Прусия.

Изпити

Битката за Англия, тогава в апогея си, създава надежди за евентуален близък край на военните действия. Подготовката на нови пилоти вече не носи характер на спешна необходимост. В Нойкурен Хартман трябва да понася строгата пруска дисциплина, което често няма и най-далечно отношение с авиацията.

През март 1941 г. той е преместен във военноавиационното училище в Берлин-Гатов. За голямо негово щастие разкрепостеното обучение в Гатов се различава твърде много от това в Нойкурен. Пет дни след преназначението му той чувства оживление, озовавайки се заедно с един инструктор в кабината на биплана Bеcker 131 „Jungmann”. Хартман смята, че фелдфебел Колберг има доверие в своя ученик, тъй като му нарежда да извърши излитане. Този първи полет протича удовлетворително. Следват много други в компанията на същия инструктор. След само 74 кацания, на 24 март Колберг пуска подопечния си в самостоятелен полет. Скоро настъпва краят на подготовката и Хартман е зарадван от отличните си резултати, тъй като те му отварят вратата към дневната изтребителна авиация. В течение на следващата година Ерих Хартман усвоява 17 различни типа самолети преди да се настани най-сетне зад бордното табло на машината, която му донася слава - Messerschmitt Bf 109.

В школата за летци-изтребители N2 (Jagdfliegerschule 2) в Зербст инструктор му е оберлейтенант Хохаген и тук талантът на Ерих не остава незабелязан. Неговото изтънчено пилотиране, както и прецизната му стрелба намират единодушно признание. На 30 юни 1942 г., по време на първото си упражнение в стрелба по влачена мишена, картечниците на неговия Bf 109 D изстрелват петдесет патрона. След кацането, се установява, че 24 куршума са достигнали мишената, което за новак е забележителен резултат.

Все пак инструктори му сдържат мнението си по отношение на този надарен курсант, у когото дисциплината не изключва известна импулсивност и самостоятелност на характера. На 24 август Хартман, който е на курсове по стрелба в Глайвиц, решава да се възползва от великолепното време, за да прелети над Зербст. Точно над аеродрума той извършва една красива демонстрация на акробатични фигури, научени благодарение на оберлейтенант Хохаген. Свредели, ранверсмани, имелмани и най-вече смените в режима на двигателя Daimler-Benz завършват с привличането на всеобщото внимание, разбира се и това на коменданта на училището в Зербст. Хартман подчертава „представлението” си с пикиране с последващо изравняване на машината на двайсет метра от земята и изчезва в посока на изходната си база. Над Глайвиц се задоволява само да премине циркаджийски с пълна газ в полет по гръб. После си каца като най-спокойния човек на света. Незабавно повикан при коменданта на училището, десет минути по-късно, Хартман е лишен от две трети от заплатата си за 90 дни. Освен това е „възнаграден” с една седмица арест за проявена „липса на зрялост”. Този инцидент охлажда за известно време стремежа към публични демонстрации на „акробата”, но в никакъв случай не му повлиява по-късно при назначението му на фронта. Войната на Изток навлиза в критична фаза и Луфтвафе изпитва спешна нужда от пилоти. Заповедта за изпращането на Ерих на фронта пристига в първите дни на октомври 1942 г. Назначен е в Jagdgeschwader 52 и заедно с трима други млади лейтенанти трябва да се яви в командния пункт на ескадрата в Майкоп.

На фронта

Минавайки през Краков, за да получат бойни машини Messerschmitt 109 от базата за доставки за руския фронт, Хартман и неговите другари се представят в комендантството. Тук обаче го задължават да прехвърли, придружен от ескорт, един Junkers 87 „Stuka” към Мариупол на брега на Азовско море. Ерих никога не е пилотирал подобна машина, но не смята, че това ще му създаде кой знае какви проблеми. Установявайки наистина голяма прилика между приборното табло на Ju 87 и това на Bf 109, той запалва мотора Jumo. После оставя да излетят пред него лейтенантите Щиблер, Волф и Мерчат, след което започва да рулира бавно към началото на пистата. Точно в този момент настъпват неприятностите. Пред капота на своя мотор Хартман забелязва малка дървена контролна барака и започва внимателно да натиска спирачката на лявото колело. „Щуката” обаче продължава невъзмутимо да спазва курса си. Тогава той се хвърля с всички сили върху спирачките, но за негов ужас бараката стремително увеличава своите размери в предното стъкло, през вратичката побягва офицер... следва удар! Мощното витло на пикиращият бомбардировач раздробява крехката постройка. Дъжд от дървени отломки и листа хартия се сипе върху самолета, който най-сетне замира неподвижен.

В кабината лейтенант Хартман вижда кариерата си вече приключила. Той се свива безпомощен в очакване на най-лошото, още повече, че към него тичат очевидци от всички страни. Чудото, на което не се надява, се случва в момента, в който пристига коменданта на площадката, зачервен от едва сдържания гняв. Една от другите три „Щуки” се появява в края на площадката, оставяйки след себе си гъст черен пушек и се приземява, завършвайки пробега си в една радиомачта. Пилотът едва се спасява от огъня! Тази втора катастрофа позволява на Хартман да избегне санкциите. Но за коменданта на базата в Краков чашата е преляла. Той се разпорежда двамата млади пилоти да бъдат прехвърлени в Майкоп с един Junkers 52. Във фюзелажа на тримоторника, докато се настанява между два сандъка с муниции и си прави равносметка, Ерих Хартман заключава, че се е отървал доста евтино.

Той намира отново другарите си на 8 октомври 1942 г. в Майкоп и най-сетне е отведен в подземното укритие на комодора на знаменитата JG 52, майор Дитрих Храбак, който го посреща по свой начин. Неговата реч за „добре дошъл” съдържа фраза, която се запечатва в паметта на Ерих Хартман: „ ... за да оживеете тук, Вие, трябва непрекъснато да имате общ поглед върху въздушния бой, в който участвате. Летете преди всичко с главата си, не бъдете прекалено импулсивен и най-вече не действайте само с мишци, когато настъпи удобният момент”. Комодорът едва е привършил, когато високоговорителите известяват завръщането на един самолет.

„Освободете терена, кацам! Виждам пистата, трябва незабавно да ме приемете”. След две секунди: „Мили Боже, надявам се да пристигна там, преди моторът ми да е пламнал!”. Всички изтичват от укритието. Хартман и неговите другари забелязват един Messerschmitt 109, който пикира стръмно към аеродрума. Пред погледите им набъбва следата от черен дим, която се стеле зад машината. Изтребителят изравнява полета си над самата земя и грубо се тръсва върху нея. След два подскока той пробягва няколко метра и левият колесник се отделя. Месершмитът прави ефектно нещо подобно на конски прескок през дървено препятствие и капотира. Последва разтърсваща експлозия, която преобръща останките върху зелената писта, след което пожарникари и механици се устремяват да гасят пожара. Близо до Хартман някой извиква: „Това е Крупински!”. Положението на летеца изглежда безнадеждно: започват да се взривяват 20 мм боеприпаси. Ненадейно от пламъците се отделя силует. Спасилият се от гибел пилот, веднага скача в една кола и се отправя към командния пункт. Немного посивял и още свит, той приближава усмихнат към своя комодор и диалогът, който следва лишава Хартман и от последните му илюзии:

- Претърпях няколко сблъсъка с ПВО над проклетия Кавказ!

- Крупински, Вие трябва да празнувате тази вечер като рожденик - отговаря Храбак. Пред смаяните погледи на новопристигналите, той обявява своето намерение:

- Когато един пилот съхрани живота си при такива условия, ние винаги празнуваме неговия рожден ден.

- А какво се случва, когато той загине? - пита Хартман.

- Ами поделяме си вещите му, за да можем да забравим и се отпуснем психически!

На 10 октомври 1942 г., Ерих Хартман и неговите другари пристигат в Солдатская, където е базирана III./JG 52. Нейният Gruppenkommandeur, м-р фон Бонин, ги посреща топло. Мерчат и Хартман са разпределени в 7 Staffel, а Щиблер и Волф - в 9 Staffel.

В 7 Staffel, Хартман се представя на своя Schwarmführer, фелдфебел Едмунд „Паул” Росман. Той е известен с репутацията си на непоправим шегобиец. Но кален в многобройни въздушни битки, Росман няма равен на себе си в успокояването и обучаването на неотдавна пристигнали летци. Докато Хартман трупа познания в тила, към момента на срещата им Росман вече е записал 80 победи в личната си сметка. Освен това той на драго сърце предава опита си как, независимо от обстоятелствата, да успяваш винаги да се върнеш от полет. Твърдо решен да блесне пред новия си шеф, л-т Хартман заема мястото си в един Messerschmitt Bf 109 G-2 на 14 октомври 1942 г. за своя първи боен полет във войната: „свободен лов” над сектора Грозни-Дижора. Пет минути след излитането Хартман, който следва скрупольозно и най-малкия маньовър на водача си, чува по радиото сигнал на Росман за забелязани от него седем руски изтребителя, съпровождащи три Ил-2 „Щурмовик”. В този момент двата „Месершмита” летят с крейсерска скорост на 4 000 м височина над Терек, по посока на Прохладни. След 15 минути полет отново прозвучава гласът на Росман: „- Внимание, индианци под нас на 11 часа!”. Хартман впива поглед в околното пространство, но нищо не забелязва. Внезапно „Месершмитът” на Росман пропада в отвесно пикиране. Той го следва неотлъчно на дистанция от около 40 метра. Пикирането продължава 1800 метра, след което Росман изравнява полета и Хартман най-сетне вижда... две кафяви точки малко по-долу пред себе си. Освобождавайки цялата мощ на своя Daimler-Benz, той включва колиматорния прицел и изпреварва самолета на Росман. Заслепен от руските самолети, които бързо се увеличават в предното стъкло, той все пак усеща как сърцето му бие оглушително, а стъпалата треперят върху педалите на крачното управление. От триста метра открива огън с оръдието и картечниците. Трасетата набраздяват небето встрани и надолу от целта... Несполука! Ерих преминава под вражеския самолет във възходящ вираж. Изведнъж му се сторва, че небето е пълно със самолети в тъмнозелено, които се опитват да се прокраднат в неговия заден сектор. Хартман започва да се чувства твърде неудобно. Безпомощен търси с очи „сто и деветката” на Росман. След ляв завой на 180 със силен крен, той забелязва над себе си пласт облаци и кабрира със своя „Месершмит” стремително към него. Петнадесет секунди по-късно преминава облачният слой и идва отново на себе си - сам самичък в огряното от слънце синьо небе. Възвръщайки дух, Хартман се опитва да установи местоположението си. В слушалките му зазвучава спокойният глас на „Паул” Росман: „Не трябва да се страхувате, а да следите зад гърба си за опасност по време на атака. Откакто влязохте в облаците Ви изгубих от поглед. Сега слезте при мен!”

Успокоен Ерих Хартман изпълнява заповедта. Под облаците обаче, го очаква неприятна изненада: някакъв самолет-изтребител, който той не успява да идентифицира, се носи бързо срещу него... това вече му идва много. Изпадайки в непреодолима паника, Хартман натиска решително лоста към приборната дъска в надежда да се изплъзне с пикиране. Той повиква Росман по радиото и съобщава, че вражески самолет се опитва да излезе зад него на дистанция за стрелба. Отговорът на водача на двойката (Rottenflieger) е лаконичен: „Минете надясно, за да мога да Ви разпозная!”. Залагайки десен вираж, Хартман забелязва едноплощника, който следва неговите еволюции, да се приближава по тангентата с голяма скорост. Пикирането продължава до самата земя, където Ерих изравнява самолета на височината на върхарите на дърветата и взема курс на запад, очаквайки всеки момент вражеските куршуми да изрешетят неговия Messerschmitt. Гласът на Росман вече не се чува. След десет минути бръснещ полет със скорост 600 км/ч Хартман най-после разбира, че вече никой не го преследва и се издига на 500 метра, за да добие ориентация. Върху приборната дъска тревожно засиява червената контролна лампичка на горивото. Не му остават повече от шест минути полет и то с най-малка газ. Силно потиснат той търси подходящо поле за принудително кацане. Двигателят Daimler-Benz прокашля няколко пъти и внезапно спира, принуждавайки младия пилот да управлява един твърде посредствен планер. Пред него изплуват две необятни ливади, разделени от прашен път, по който се движат военни коли. Минута по-късно Messerschmitt 109 се изхлузва по някаква нива и замира неподвижен. Хартман излиза от самолета, за да констатира сериозни повреди по фюзелажа, причинени от неравната почва... Същата вечер, на аеродрума в Солдатская, майор фон Бонин засипва с укори младия летец. „Паул” Росман, пък му обяснява, че е извършил седем сериозни грешки:

- Отделил се е от водача на двойката без заповед;

- Изпречил се е в полето за стрелба на водача;

- Влязъл е в облаците, за да се отклони от боя;

- Взел е самолета на своя водач за руски изтребител (машината, с която се среща при излизане от облачния слой, не била някоя друга, а тази на Росман!);

- Не се подчинява на заповедта за присъединяване към шефа си;

- Загубва ориентация;

- Разрушава самолета си, без последния да има и най-малкото поражение от вражески огън.

Наказанието е незабавно: три дни забрана от полети, през което време лейтенант Хартман трябва да помага на механиците в поддръжката на самолетите. Младият летец се осмелява да моли за нова възможност за представяне пред фелдфебел Росман. Във всеки случай той възобновява бойните си полети с „Паул”, а грешката с голямата дистанция за стрелба, го приучва да пази хладнокръвие при схватките с руснаците.

Впрочем, в началото на ноември 1942 г. Росман лети с удвоена предпазливост, тъй като една неотдавнашна рана в ръката го възпира от резки маневри. Той не предприема атаки, ако няма на своя страна ефекта от изненадата и ако не е сигурен в победата. Ерих Хартман е силно впечатлен от тази тактика.

На 5 ноември 1942 г. най-сетне идва и неговият ред. Той е назначен като воден на адютанта на групата, оберлейтенант Трепте. Този ден за изпълнение на поредната задача от III./JG 52 е отделена четворка Messerschmitt 109 G-2, които излитат от Солдатская малко преди обяд. В 11.46 часа, германските изтребители вече се намират на траверса на Дижора. Острото зрение на лейтенант Хартман прониква явно значително по-надълбоко в синевата на небето, тъй като той първи сигнализира по радиото за 18 щурмови самолети Ил-2 и 10 Лавочкин ЛаГГ-3, летящи на петстотин метра по-ниско. Трепте, все още не открил врага, дава заповед на Хартман да ръководи атаката. Няколко секунди по-късно, заелият идеална позиция немски патрул открива огън по щурмовиките, след което преминава с пълна газ през руския ескорт. На седемдесет метра от един шурмовик Хартман нагласява кръстачката на колиматорния прицел върху фюзелажа на целта си и изстрелва къса серия от своите три 20 мм оръдия. Експлозии осветяват фюзелажа на руснака, който започва непрекъснати, тесни виражи, без да показва с нищо, че попаденията са му причинили каквато и да е вреда. Тогава Хартман си спомня препоръките на своя приятел капитан Алфред Гриславски: „За да свалиш Ил-2, трябва да се целиш в коремния му радиатор”. Отдавайки лоста за управление напред, Хартман губи двеста метра височина, докато се увери, че зад него не се прокрадва някой ЛаГГ-3, и възобновява смъртоносната си атака срещу шурмовика, който междувременно се е върнал към праволинейния си полет. Този път немският летец изчаква, докато се приближи на 40 м преди да открие огън. Един от снарядите се взривява в охлаждащия радиатор на руската машина, която веднага започва да оставя след себе си бързо набъбваща следа от гъст, черен дим. Появяват се пламъци, а щурмовикът бавно завива на изток. С полегато пикиране месершмитът сподиря своята жертва. Внезапно нещо избухва в крилото на щурмовика... и дъжд от едри, въртящи се на всички посоки парчета запълва небето. Месершмитът не успява да отскочи навреме и затреперва под многобройните им удари. Експлозия разтърсва фюзелажа и кабината на германския изтребител се изпълва с лютив дим. Хартман бързо издърпва страничното прозорче в капака на кабината, за да направи светкавична преценка на ситуацията: намира се прекалено близо до земята, за да използва парашут, но територията, над която лети очевидно е немска. Принудителното кацане завършва в облак прах. Хартман напуска невредим самолета си точно навреме, за да наблюдава падането на щурмовика два километра по-надалеч. Този път съдбата е благосклонна: Ерих Хартман спечелва първата от своите 352 победи! Минута по-късно над „месершмита” прелита оберлейтенант Трепте, за да се увери, че пилотът е здрав и читав, и отново поема курс към Солдатская. Привечер Ерих Хартман се завръща в частта си обхванат от неразположение. После го закарват за изследване за жълта треска в болницата в Пятигорск, където прекарва четири седмици. В промеждутъците от време, когато е свободен, Хартман анализира поуките от своите 19 бойни полета. На 14 ноември му предават тъжна новина: неговият приятел лейтенант Райнхард Мерчат (7 Staffel) се е разбил по време на съпроводителен полет с един Messerschmitt 109 G-2 на 11 ноември. Хартман остава единствения новак в 7 Staffel.

Опитът идва с практиката

На 20 януари 1943 г. Хартман се завръща в ескадрилата си с нескривана радост. Той изпълнява две мисии като воден на фелдфебел Ханс Дамерс, ограничавайки се само да прикрива новия си водещ. Не е привърженик на теориите на комодора Храбак, но и не изглежда да „лети само с мускулите си”. На 27 януари, когато по време на едно меле загубва от погледа си своя водещ, Ерих Хартман се опитва да се задържи няколко секунди в остър вираж на опашката на един МиГ-3. Смазан от жестокото претоварване, той все пак успява да забележи как руснакът нараства в прицела му. С последно усилие изнася кръстачката на колиматора пред носа на „мига”. Още след първия откос, вражеската машина се изгубва в серия от експлозии и като, че ли се заковава неподвижна в небето. Ерих Хартман сигнализира по радиото за падането на неговия противник близо до Армавир, но не вижда никакъв парашут.

На 9 февруари 1943 г., при излитане по тревога на разсъмване, той успява да изненада една ескадрила ЛаГГ-3 и да свали една от тези машини над Славянская. По това време младият лейтенант Хартман лети като воден на знаменития носител на Рицарски кръст оберлейтенант Валтер Крупински, чиято удивителна импулсивност ярко контрастира с хитростта и спокойствието на фелдфебел Росман. Различни хора - различни методи: Крупински е привърженик на стрелбата от упор, която той практикува след пристигането си на Руския фронт с добър успех. Във въздуха той коментира по радиото маневрите на своя воден, завършвайки неизменно с гръмогласен вик: „Буби, приближавай се още повече, ти стреляш от твърде голяма дистанция!”. Този прякор остава за Хартман до края на войната.

След петия си полет с Хартман Крупински заявява, че неговият млад воден стреля по-добре от него самия. Воденият бързо възприема тактиката на своя шеф. На 10 февруари сваля над Славянская един Douglas „Boston” само с шест снаряда от моторното оръдие, като се доближава до жертвата си на 80 метра. По време на 120-та си мисия, на 30 април 1943 г., Ерих Хартман печели 10-та и 11-та победи: два ЛаГГ-3 свалени над Таман, на 2 000 метра височина, по време на 20 минутен въздушен бой. В този случай той отново използва бордното си оръжие от по-малко от сто метра разстояние.

Тези последни успехи му донасят длъжността водещ на двойка и следователно възможността да води въздушния бой, както намери за добре.

На 7 май той изпълнява два полета на „свободен лов” над Таман, като във всеки от тях печели по една победа над Лавочкин. На 18 същия месец Ерих Хартман отпразнува 17-та си победа и си спечелва поздравленията на новия Gruppenkomandeur, капитан Гюнтер Рал. По-късно последният ще си спомня: „Когато видях Хартман в 7 Staffel за първи път, той имаше твърде нежно изражение на лицето и говореше бавно. Неволно възкликнах в себе си: „Какво дете...!”. На 25 май 1943 г. кариерата на младия ас едва не приключва по трагичен начин. Докато се изкачва отвесно към слънцето, за да избегне атаката на руски изтребител, той се сблъсква с един ЛаГГ-3. Борейки се да съхрани управлението над своя Bf 109 G, от чието крило липсва близо една четвърт, Ерих Хартман успява да се изплъзне от преследвачите си и да кацне на територия контролирана от Вермахта.

Въздушният сблъсък здраво разтърсва нервната система на лейтенант Хартман. Докторът на частта, който го преглежда въпреки съпротивата му, констатира психическо изтощение. Предписва му най-доброто лекарство: четириседмичен отпуск в Германия. Хартман отпътува още на следващия ден.

Когато се завръща в своята 7 Staffel в Угрим на 3 юли 1943 г., той се намира в отлично състояние и се чувства превъзходно. На другия ден пилотите на капитан Рал празнуват 27-та победа на унтерофицер Мелтцер с особен блясък: това е 2500-та въздушна победа за III./JG 52. На 5 юли Хартман накарва да заговорят за него поновому, побеждавайки четири Ла-5 в четири полета. Другарите му не остават назад. В този паметен ден фелдфебел Тол има претенции за 7 свалени вражески машини; унтерофицер Хохенберг, лейтенант Кортс, фелдфебел Лоберг и унтерофицер Мелтцер по четири, а оберфелдфебел „Паул” Росман и фелдфебел Хаузвирч по 3. Тази великолепна равносметка обаче е донякъде помрачена от катастрофа. Завързвайки бой на вертикали, оберлейтенант Крупински е засегнат и изпада в критично положение. Поради загуба на масло, моторът му спира по време на изпълнение на заход за кацане. В този момент Крупински съглежда двойка „месери”, които излитат перпендикулярно на неговото направление за кацане. Той прави напразно усилие да се отклони, засяга с лопатите на въздушния си винт, „сто и деветката” на фелдфебел Волф изскача от пистата и капотира. От останките на „бялата 9” измъкват тежко раненият командир на 7./JG 52, покрит с кръв и бензин. За щастие машината не избухва в пламъци.

На 20 юли III./JG 52 се пребазирва в Ивановка. На 1 август Ерих Хартман сваля 5 самолета, довеждайки сметката си до 46 победи. Гюнтер Рал му поверява временно командуването на 7 Staffel, до завръщането на „Граф Пунски”.

На 20 август 1943 г. Ерих Хартман преживява твърде удивително приключение. Призори той излита начело на осем Messerschmitt 109 G-6 със задача да ескортира „щуки”. 6 часа e, когато лейтенант Йоханес Бунзек, водач на второто звено, съобщава за открита от него близо до земята формация от 40 „щурмовика” охранявани от силен наряд изтребители над Кутейниково. Съветските самолети току-що са атакували струпване от германски наземни части и сега стълбове от черен дим се издигат в небето. Повтаря се обичайния сценарий: преминавайки на висока скорост през руския ескорт, „месерите” се залавят изцяло с щурмовите машини. Първият Ил-2 не успява да избегне серията, която Хартман концентрира върху коремния му радиатор, и рухва надолу, обзет от пламъци. Този път асът съкращава дистанцията между себе си и целта на 70 метра. Следват няколко бързо редуващи се полувиража за обезпечаване на собствената безопасност и Хартман излиза на позиция за стрелба зад втори Ил-2. Руснакът пламва от прозрачния кръг на витлото до стабилизатора. В този момент силен удар разтърсва „месершмита”. Хартман инстинктивно го хвърля в тесен възходящ вираж. Последва второ разтърсване и докато от капота на мотора се отскубва някаква ламарина, в кабината започва да нахлува синкав дим. Хартман забелязва как температурата на маслото рязко се покачва. Не виждайки никакъв руснак в небето около себе си, той взима курс право на запад. След няколко секунди полет двигателят Daimler-Benz започва тревожно да „чука” и Хартман решава да изключи контакта и да прекъсне притока на бензин. После се приземява в едно поле с висока трева, което го освобождава от страха от атаки от страна на руските изтребители. Преди да напусне кабината на своя самолет, той предприема демонтаж на бордовия часовник - инструмент винаги липсващ в складовете за резервни части на JG 52 и чието връщане след всяко кацане в полето е препоръчително. Работата му обаче, е прекъсната от пристигането на един странен камион. Ужасен, той гледа как от него скачат руски войници и тичат към самолета му. Тогава залага всичко на една карта, просва се в кабината и започва да стене. Тази симулация на „тежки вътрешни наранявания” постига целта си противно на всички очаквания. През целия преди обед, който следва, руснаците го транспортират с камион до здравен пункт, по-късно в един полеви лазарет, където стенанията му, прераснали във вой, довеждат до отчаяние един лекар, който тъкмо започва да разрязва летателния му комбинезон. Обърканият лекар сметва, че този случай е прекалено сложен за него, написва идентичността и номера на ранения върху табелката му и заповядва да го откарат обратно. Натоварват Хартман най-грижливо и внимателно в същия камион. Един войник сяда зад кормилото, а втори руснак се качва отзад, за да се грижи за ранения. Така те пропътуват бавно около 3 километра, докато внезапно едно характерно бучене изважда Хартман от неговото вцепенение: ескадрила Ju 87 приближава на бръснещ полет. Камионът забавя своя ход. Пазачите изпадат в напрегната готовност за мигновено напускане на автомобила. Този, който пази Хартман, насочва оръжието си към небето. Отпускайки се изведнъж, Хартман се изправя и отхвърля руснака в срещуположната стена на каросерията. Пазачът рухва и остава на мястото си безжизнен. Затворникът скача на пътя и побягва през една слънчогледова нива. Скърцане на спирачки отзад му дава да разбере, че бягството му е разкрито... чува се свирене на куршуми. Хартман не спира да тича в продължение на петнайсет минути, докато загубва дъха си. Най-сетне, убеден, че вече има доста голям аванс пред преследвачите си, Ерих Хартман спира, за да дойде на себе си. По положението на слънцето, определя час към 8. След това тръгва на запад и върви в продължение на половин час, докато „Бимел” съглежда едно село, близо, до което се окопават руски войници. Явно фронтовата линия вече не е толкова далече. Успокоен Хартман се връща при един ручей и решава да се прикрие, колкото може по-добре и да подремне. Когато пада нощта, той отново поема пътя си. С удвоена предпазливост стига до един хълм, от който действа руска артилерия. Като последно средство следва от дистанция един руски разузнавателен патрул, който пред очите му е унищожен от картечен ред. Много внимателно Хартман напредва на запад в продължение на още два часа, докато едно „Halt”, придружено от изстрел го кара да замръзне на мястото си. Куршумът просвирва между краката му! Минута по-късно лейтенант Хартман е изправен пред един офицер от пехотата, на когото разказва подробности от своите приключения. На сутринта на другия ден кола на Вермахта го откарва на неговия аеродрум, където завръщането му се превръща в невиждан празник. Тук обаче го очаква и една смайваща новина. Неговият първи механик унтерофицер „Бимел” Мертенс, взимайки със себе си провизии и оръжие, е тръгнал да го търси зад руските линии. „Бимел” се връща отчаян три дни по-късно... и първия пилот, когото вижда на командния пункт на III./JG 52, е „Буби” Хартман!

Надпревара за победи

На следващия ден, Хартман научава, че неговата 90-та въздушна победа му е донесла повишение в кариерата. Той е назначен за Staffelkapitän на 9./JG 52. Новината не го радва много, тъй като отговорността за една ескадрила във въздушен бой в неговите очи е допълнителна грижа. По този повод по-късно сам разказва: „Едно звено ми беше повече от достатъчно: през лятото на 1943 г. още не бях достатъчно опитен, за да управлявам една дузина самолети.”

На 19 септември 1943 г., III./JG 52 отпразнува 3000-та си победа, която е Хартмановата 97-ма - един Ла-5 свален над Днепро-Юг. На другия ден три Ла-5 и една „Airacobra”, свалени в два полета, му осигуряват достигането на заветния праг от 100 победи. Оттук нататък списъкът с неговите победи расте с необикновена бързина. 150-та му победа, един Ла-5 свален на 13 декември 1943 г. над Апостолово, му донася отдавна заслужения Рицарски кръст. Може да ви се стори чудно, че тази награда не го спохожда по-рано, но трябва да се знае, че на Източния фронт лични сметки над 100 победи съвсем не са рядкост.

Януари и февруари 1944 г. са бляскави месеци за младия Staffelkapitän на 9./JG 52. За шейсет дни „Буби” печели над 40 въздушни победи и то в катастрофалните условия на руската зима. На 2 март 1944 г. сваля 10 вражески самолети около Кировоград, с което общата му сума възлиза на 202 победи. Вечерта научава, че Фюрерът е решил да го удостои с Дъбовите листа към Рицарския кръст. После следва период на затишие, което продължава до 22 април 1944 г. На другия ден над Севастопол Хартман се сблъсква с един от своите най-корави противници в цялата си кариера. Той излита от Херсонес на „свободен лов” над Крим заедно с унтерофицер Хайнрих Вестер. Над Севастополските руини ненадейно обзело го предчувствие го кара да огледа небето зад себе си. Тъкмо на време! От по-голяма височина и с пълна газ върху тях връхлита един Як-9. Хартман предупреждава водения си и преминава в стръмно изкачване. Руснакът преминава под тях на огромна скорост и прави това, което „Буби” вече е предвидил: полулупинг последван от полутоно - т.е. знаменития „имелман”, което дава на самолета възможност да вземе и запази превъзходството си във височина. Десет секунди по-късно „якът” се озовава пред лицето на немската двойка с осветен от пламъчетата на собствените му изстрели фюзелаж. Хартман задейства своите бордни оръжия и трите самолета се разминават със сумарна скорост от 1000 км/ч. Следва завой на 180° в хоризонтална плоскост и същият маньовър се повтаря отново безрезултатно. Страхувайки се от сблъсък, Хартман използва третата фронтална атака на руснака, за да се отклони 600 метра по-ниско. Двамата германци наблюдават как противникът им изменя плоскостта на полета си, видимо търсейки ги. Настъпва решаващият момент в този бой. Изстисквайки цялата мощ на своите Daimler-Benz, „месершмитите” повдигат носовете си в смъртоносен ъгъл към руския изтребител. От тридесет метра Ерих Хартман изстрелва четири снаряда от моторното оръдие по „яка”. Две експлозии в двигателя, а трета в областта на крилото, нарушават равновесието на машината, която се обръща по гръб. Капакът на кабината се отделя и германците виждат как противниковият пилот скача с парашут. Обвит в пламъци, неговият „як” пада няколко секунди по-късно в Севастопол. След един час Хартман и Вестер докарват руснака с един Fieseler „Storch” на площадката си в Херсонес. В продължение на два дни той е гост на III./JG 52 и преводачите доста се поизпотяват.

Мечовете

В края на април 1944 г., немците започват евакуацията си от Крим. Даже пет или шест полета в ден на пилот от III./JG 52 не са в състояние да попречат на „щурмовиките” да превърнат отстъплението на Вермахта в паническо бягство. В първите дни на май става трудно да бъде удържан дори самия аеродрум в Херсонес. На 8 същия месец Хартман регистрира своята 223-та победа преди да се евакуира от летището заедно с последните Messerschmitt 109 G на 9 Staffel. Във фюзелажа на своята „жълта 1”, той успява да вземе двама механици, изоставяйки в Херсонес една част от радио оборудването си и бронята на седалката. На 18 май нова заповед отпраща 9 Staffel в Роман (Румъния) - летище, от което тя трябва да започне бойни действия против американските бомбардировачи. По време на прехвърлянето, изпълнено на бръснещ полет, със своята „жълта 2” в земята се разбива фелдфебел Герхард Кьолер. 9 Staffel, чиито загуби през цялата кампания срещу Съветския съюз са смехотворно слаби, губи двама пилоти във въздушни битки в края на месец май. На 29 същия месец оберфелдфебел Фридрих Блесин е тежко ранен от бордния стрелец на един Ил-2 и скача с парашут. На другия ден P-39 „Airacobra” триумфират над „жълтата 11”, пилотирана от унтерофицер Хайнц Юнгер, който е принуден да се приземи с прибран колесник близо до немските позиции. През този период „Буби” Хартман добавя към сметката си 12 нови победи в това число 6 американски „Mustang”, свалени над Букурещ и Плоещ в пет бойни полета. На 1 юни по време на петата му мисия срещу USAF е принуден да търси спасение в парашута, поради свършване на горивото, за да избегне осем „Mustang”, които нямат навика да оставят с благополучен завършек принудителни приземявания.

На 4 юни 1944 г. две въздушни битки над Бобруйския сектор завършват с унищожаването на четири Як-9 и три Ил-2, като по този начин сметката на младия ас достига цифрата 250. Четирима летци от Луфтвафе са достигнали тази сума преди него: неговият Gruppenkommandeur Гюнтер Рал, Герхард Баркхорн (JG 52), Ото Кител (JG 54) и Валтер Новотни (JG 54). В III./JG 52 подобни събития са повод за организирането на паметни празници. Когато празненството започва, първият механик на Хартман, „Бимел” Мертенс, обявява с неприкрита гордост, че за постигането на последните си три победи „неговият” пилот е възпроизвел 120 изстрела, в това число само 29 снаряда от моторното оръдие. По-късно вечерта пристига толкова очакваната новина. Адолф Хитлер декорира с Мечовете към Рицарския кръст командира на 9./JG 52. Събитието е твърде изключително, поради което официалното връчване на тази награда трябва да протече на място в Главната квартира на Фюрера в Растенбург. Това става на 3 август, т.е. две седмици след варварския атентат, който за малко не струва живота на Фюрера.

Световен рекордьор на 22 години

Хартман се завръща в полка си на 19 юли 1944 г. и тутакси печели нови победи. Неговата „жълта 1” вече е екипирана с остъкление на кабината тип „Erla” предлагащо по-добра видимост встрани и назад. С тази машина той увеличава победната си сметка с изумителна бързина. На 22 август отпразнува 282-та си победа. На следващия ден осем свалени руски самолети в три полета са прибавени към листата без проблеми, освен едно кръвотечение от носа. От този момент цялата JG 52 заживява в очакване на неговата въздушна победа № 300 - резултат, който не е постиган от нито един летец-изтребител. От месец август 1944 г. нататък „Буби” вече няма съперник със сметка, близка до неговата. Единственият, от когото може да се опасява - майор Герхард Баркхорн, е сериозно ранен в дясната ръка и коляното на 31 май и е на легло в болница.

На 24 август 1944 г. след закуска Ерих Хартман излита като водач на двойка, на „свободен лов” над Баранов. Тридесет минути по-късно, двата „месершмита” се връщат на аеродрума си на бръснещ полет. „Жълтата 1” разклаща шест пъти криле: победи № 291 до № 296! На земята, възбуда обхваща персонала на 9 Staffel. Хартман се приземява и заповядва да заредят бензин и амуниции. Небето над Баранов буквално гъмжи от руски самолети. Двойката излита отново в 15:00 часа, след което около радио будката се формира тълпа от механици и пилоти. Кореспондентът на пропагандната рота, фелдфебел Хайнц Екерт, снабден с чифт слушалки, се приготвя да пише бележките си. В 16:00 часа радио операторът се обръща сияещ към другарите си и извиква в микрофона си: „Поздравления за вашата 300 победа!”. Това предизвиква експлозия от радост. Няколко минути по-късно Хартман съобщава за още една победа постигната западно от Сандовиеж. След две минути оберлейтенант Хартман изпълнява пет захода над летището във Варжин. Mимоходом моторът намалява обороти, когато машината е почти във вертикално положение. На земята подготовката за празника върви с пълен ход. Messerschmitt 109 G-6 „жълта 1”, извършва перфектно кацане и рулира по посока на стоянките на 9 Staffel. Единствен механикът Мертенс има привилегията да стисне ръката на „Буби”, който с венец от клонки и слънчогледи на раменете е понесен триумфално към командния пункт, където го очаква неговият комодор Дитрих Храбак... и няколко бутилки истинско шампанско. Едва две години след появата си на фронта Ерих Хартман се оказва начело на изтребителните летци в Луфтвафе!

Адолф Хитлер му връчва Брилянтите към Рицарския кръст в своята „Wolfschanze” в Източна Прусия. На 26 август Хартман е награден с дванадесетдневен особен отпуск, по време на който се оженва.

Последни сражения

В средата на октомври 1944 г., Хартман е преместен във II./JG 52 за да изпълнява временно длъжността Gruppenkommandeur. В действителност той лети най-вече като Staffkapitän на 7 Staffel. На 23 ноември 1944 г., капитан Хартман извършва почти неволна демонстрация на своята наука за боя. Тъкмо е успял да се разправи с четири руски самолета и се приготвя да каца в Цсор (Унгария), когато аеродрумната контролна служба го предупреждава за приближаването на десет съветски изтребителя. „Индианците” пикират от високо с голяма скорост и след броени мигове вече могат да се разпознаят със сигурност: това са Ла-7! „Буби” Хартман познава добре качествата на тези опасни машини. В течение на дълги минути той е прикован във вихъра на вертикални изкачвания, стръмни пикирания и куп всевъзможни, жестоки по натоварване, маневри, за да измори нападателите си. В един момент внезапно стабилизира своя Messerschmitt 109 в хоризонтална равнина и освобождава цялата мощ на мотора. Тутакси един Ла-7 минава в опашката му. Хартман хвърля своя „Gustav” в кабриране, завивайки по възходящата почти вертикална траектория на полета. Руснакът го следва с пълна газ. На аеродрума край Цсор неволните свидетели на двубоя виждат как дистанцията между двата самолета се увеличава. Първи увисва неподвижен на своя винт „Лавочкин” и бавно пада по гръб... Хартман, чието управление все още реагира на командите му, не чака по-удобен момент. „Месершмитът” прави бърз ранверсман и преминава в пикиране. Атаката му е изненадваща за нещастния съветски пилот, който не успява да реагира нито с лоста нито с крачното управление. 327-та жертва на Ерих Хартман пада, обвита от пламъци, на два километра от Цсор. Вездесъщата 109-ка прелита над нея с пикиране, а останалите руски изтребители напускат полесражението.

Но дори всичките успехи на последните асове от JG 52 не са в състояние да упражнят и най-малко въздействие върху хода на войната на Изток. Натискът, оказван от червената авиация, е прекалено силен, за да са в състояние Луфтвафе да оспорват превъзходството във въздуха.

Междувременно в продължение на един месец и половина Ерих Хартман е натоварен с отговорността за друга група дислоцирана в Унгария - I./JG 53. След това, в края на януари 1945 г., е назначен за Kommandeur на I./JG 52. На 23 същия месец групата е изложена на жестоко изпитание в схватка с отряд Як-3, загубвайки гефрайтер Алоис Лаферл и Волфганг Шуберт, без да спечели победа. Върховното командуване на Луфтвафе, без съмнение отчитащо престижа на капитан Хартман, решава да даде нов подтик на тази част. От 11 януари 1945 г., в I./JG 52 започват да пристигат първите Messerschmitt 109 G-10. Печален парадокс: тогава, когато характеристиките на тези самолети вече им позволяват да излизат на глава с Лавочкин-7 и другите Як-3, те са използувани най-вече за бойни мисии срещу наземни обекти!

На 27 януари от огъня на зенитната артилерия на противника при атака на вражеска колона загива лейтенант Леонхард Фербер, командир на 3 Staffel. Три дни по-късно, при подобни обстоятелства изчезва безследно унтерофицер Гарслайтнер заедно със своя Bf 109 G-14/AS „черна 14”. Новият Gruppenkommandeur рядко мери сили с вражеските самолети през месец февруари 1945 г. На 27 той се преборва за 346-та си победа, но на другия ден получава нареждане за ново назначение. OKL го командирова в Лехфелд за скоротечна преподготовка на Messerschmitt 262. Не особено въодушевен от идеята да остави своята JG 52 в такъв решителен период, Хартман не пропуска да демонстрира отначало многозначително мълчание, докато самият генерал Адолф Галанд не го помолва да вземе участие в неговия отряд от „експерти” JV 44. Една телеграма с искане за връщането му в I./JG 52, изпратена от неговият Kommodore Херман Граф, достига до Галанд в края на март 1945 г. Но последният не се оставя да бъде убеден толкова лесно. След два дни обаче случаят пожелава, новият генерал дер ягдфлийгер, полковник Гордон Голоб, да направи инспекционна визита в Лехфелд. Същата вечер, „освободен” със заповедта на Голоб, Ерих Хартман поема към Дойч Брод - новата база на I./JG 52 в Чехословакия.

През едномесечното му отсъствие ситуацията в I./JG 52 доста се е влошила. Неколцина утвърдени пилоти са загинали между 16 и 28 март на сектора край Бреслау. Липсата на гориво е редуцирала активността на повечето от ескадрилите. На 10 и 11 април 1945 г. „Буби” маркира своето завръщане със свалянето на един двумоторник и един Як-3.

На 8 май 1945 г. в 8 часа Ерих Хартман излита като водач на двойка, за да осведоми командването на JG 52 за положението на съветските части. Двата Messerschmitt 109 G-10 навлизат в пространството над Брюн на 4000 метра височина. Градът вече гори, изпускайки в небето гигантски стълб от сив пушек. Малко преди 9 час, Хартман открива ескадрила Як-3, която кръжи над Брюн на средна височина. Един от руските изтребители започва лупинг, без съмнение за да ознаменува победата на Червената армия, и в този момент Ерих Хартман открива огън от 30-милиметровото си моторно оръдие и картечниците от капота. № 352, свален на майор Хартман, се подпалва и пада в една нива близо до града. Двамата германци прекъсват още не започналата схватка, точно когато на полесражението изниква незнайно откъде ескадрила P-51 „Mustang”. Хартман и воденият му се скриват на пределно ниска височина и наблюдават смайващ спектакъл: въздушен бой между руснаци и американци!

Когато Ерих Хартман се приземява в 9 час в Дойч Брод, научава за капитулацията на Германия. Комодорът, подполковник Граф, изслушва последния рапорт на „Буби” за разположението на русите в Брюн после с лека усмивка му подава една също тъй пасквилна телеграма: „Граф и Хартман незабавно да отлетят в Дортмунд и да се предадат на английското командване. Персоналът на JG 52 да се предаде на съветски упълномощени лица в Дойч Брод. Подпис: Зайдеман, комендант в управлението на авиокорпуса”.

Очевидно генерал Зайдеман не си прави никакви илюзии относно участта, която руснаците могат да приготвят на двамата летци унищожили общо повече от 550 техни самолети. Граф и Хартман вземат решение в никакъв случай да не предават персонала на JG 52 и да спасят от Съветите по-голямата част от жените и децата на механиците и пилотите. Формира се конвой, който да се опита да достигне Писек в американския сектор. Ерих Хартман има тъжната привилегия да подпали собственоръчно своя самолет, унищожавайки по този начин и двойния шеврон - знака на Gruppenkommandeur.

Предаването на щаба и I./JG 52 се осъществява в Писек, съгласно предвижданията на Граф. Но на 16 май американците предават своите пленници в съветската зона... Ерих Хартман, обвинен във военни престъпления и в „саботиране на съветската военна мощ” (352 свалени самолета - приблизително толкова самолети има една средно голяма държава), прекарва 10 години и половина в различни лагери за военнопленници. Освободен е на 15 октомври 1955 г. вследствие на една визита на канцлера Конрад Аденауер в Москва.

Ерих Хартман участва в изграждането на Бундесвера и е повишен в полковник на 26 юли 1967 г. Завършва военната си кариера през 1970 г. и умира на 20 септември 1993 г.

За две и половина годишното си пребиваване на Източния фронт Ерих Хартман извършва 1 404 бойни полета и участвува в 825 въздушни боя. Неговите 352 победи го правят рекордьор между пилотите-изтребители за всички времена.

Кратки данни:

Дата на раждане: 19 април 1922 г.

Дата на смърт: 20 септември 1993 г.

Погребан във: Вайл, Шьонбух до Щутгарт

Баща: Алфред Ерих Хартман, роден на 1 октомври 1894 г. в Еринген, Вюртемберг

Майка: Елизабет Вилхелмине Махтхолф, родена на 16 февруари 1897 г. в Еринген, Вюртемберг

Дата на сватбата: 2 септември 1920 г.

Място: Щутгарт, Вюртемберг

Дата на сватбата на Ерих с Урсула Печ: 10 септември 1944 г.

Място на сватбата: Бад Висзее

Хронологичен списък със заеманите от Ерих Хартман постове:

1 октомври 1940: 10 Flying Regiment, Neukuhren

1 март 1941: Air War School, LKS2, Berlin-Gatow

1 ноември 1941: Pre-fighter School 2, Lachen-Speyerdorf

1 март 1942: Fighter School 2, Zerbst-Anhalt

20 август 1942: Fighter Supply Group, East Gleiwitz/Oberschleissen

10 октомври 1942: 7/III/JG52, Източния фронт

2 септември 1943: комадир 9 Sqdn. II/JG52, Източния фронт

1 октомври 1944: командир 6 Sqdn. II/JG52, Източния фронт

1 ноември 1944: командир I Gruppe/JG52, Източния фронт

1 март 1945: преместен в Me-262 в Lechfeld

25 март 1945: командир I Gruppe/JG52

Повишения:

Offizier: 1 март 1942

Oberleutnant: 1 юли 1944

Hauptmann: 1 септември 1944

Major: 8 май 1945

Oberstleutnant: 12 декември 1960

Oberst: 26 юли 1967

Награди и декорации:

Железен кръст ІІ степен

Железен кръст І степен

Рицарски кръст: 29 октомври 1943

Дъбови листа (420-ти награден): 2 март 1944

Мечове (75-ти награден): 4 юли 1944

Брилянти (18-ти награден): 25 юли 1944