|
Едуард Дийтл Eduard Dietl (1890-1944)
Обявен от националсоциалистическата пропаганда за "Героя от Нарвик". Пръв кавалер на Рицарския кръст с Дъбови листа в историята на Вермахта .
„Точно защото планинецът има корав характер, той притежава повече сила от всички останали и може да се противопостави по-храбро на врага, когато се наложи.”
Дийтъл към дивизионен командир Ритер фон Хенгл за успеха при Нарвик.
Едуард Дийтл
Едуард Дийтл е син на финансовия съветник Едуард Дийтл и жена му Лина Холцхаузен. Роден е на 21 юли 1890 г. в Бад Айблинг, Обербайерн. От малък иска да стане алпинист.
След като завършва гимназия в Розенхайм през 1909 г. постъпва в 5-ти баварски пехотен полк „Гросхерцог Ернст Лудвиг фон Хесен”. В това подразделение Дийтл е приет след втория си опит, защото при първия получава отказ да постъпи в баварската армия. Учи във военното училище в Мюнхен. На 26 октомври 1911 г. става лейтенант – командир на взвод.
Участва в Първата световна война. Достига до командир на рота. През август 1914 г. е тежко ранен. И двамата му братя загиват във войната.- единият на Източния, другият на Западния фронт. След военната демобилизация през 1919 г. постъпва в „Доброволческия корпус”. След година е приет отново на военна служба. 1919 г. с посредничеството на Ернст Рьом влиза и в Германската работническа партия (по-късно NSDAP), почти по същото време, когато Адолф Хитлер прави това, и в продължение на десет години фактически оглавява национал-социалистическата информационна мрежа в армейските среди, снабдявайки партийното ръководство със сведения за настроенията на редовия и командния състав. Заради забраната за политическа дейност на военните през 1921 г. е принуден официално да напусне NSDAP. Но продължава да работи за партията и Хитлер. Дейно участва във формирането на мюнхенското звено на SA.
На 9 ноември 1923 г. Дийтл е в готовност да подкрепи преврата на Хитлер с ротата си, но в крайна сметка до това не се стига. След това Дийтл става преподавател по тактика в мюнхенското училище за пехотинци. Той е добър скиор и по това време участва във всички национални и международни състезания. През 1926 г. се оженва за Герда-Луизе Ханике, която му ражда четири деца.
От 1931 г. след като е работил в различни школи за пехотинци става батальонен командир в Кемптен и работи по изграждането на планински съединения. През 1933 г. след идването на власт на националсоциалистите кариерата му се развива стремглаво. 1935 г. става командир на 99-ти планинско-стрелкови полк в Кемтен. От април 1938 г. като генерал-майор е командир на 3-та планинско-стрелкова дивизия, разквартирувана в Грац.
Участва в Полската кампания (1939). А след нея частта му е прехвърлена с кораби в пристанище Нарвик. От момента на стъпването си там, 9 април 1940 г., в продължение на три месеца води тежка битка за отблъскването на атаките на Съюзниците. С едва 4 500 души успява да отблъсне силите на противника (английски, френски и полски войски), които го превъзхождат в жива сила петкратно. Поради морската блокада, която организира британския флот, войските на Дийтл в Нарвик са снабдявани по въздух. За успеха си е награден с Рицарски кръст. А по-късно става пръв в историята на Вермахта кавалер на Рицарския кръст с Дъбови листа (награден през юли 1940 г.). Хитлер обявява станалия вече генерал Дийтл за „Героя от Нарвик”. Името на Дийтл става известно в цяла Германия, благодарение на националсоциалистическата пропаганда. Но самият герой остава далече от официалната помпозност на офицерите, стремейки се най-вече да запази живота на подчинените си.
От лятото на 1941 г. е командир на планинско-стрелкови корпус: ръководи военни операции в северните райони на полуостров Кола, опитва се да завладее с щурм Мурманск, но не получава подкрепление и е принуден да върне частите си към финландската граница.
От януари 1942 г. командва 20-та армия (армия „Лапландия”), контролираща райони на север в Норвегия и Финландия. От юни същата година е повишен в генерал-полковник. На 30 януари 1943 г., десет години след идването на власт на националсоциалистите, е удостоен с наградата Златна значка на NSDAP. На 9 ноември 1943 г. на тържественото честване на 20-годишнината от опита за прерврат Дийтл държи впечатляваща реч в Мюнхен.
На 23 юни 1944 г. е повикан на съвещание в Оберзалцберг. На път за там самолетът му се разбива в Щайермарк. Мечовете към Дъбовите листа на Рицарския кръст са му връчени посмъртно на 1 юли 1944 г.
Повишения:
Fahnenjunker-Gefreiter: 29 януари 1910 Fahnenjunker-Unteroffizier: 11 март 1910 Fähnrich: 4 май 1910 Leutnant: 26 октомври 1911 Oberleutnant: 9 юли 1915 Hauptmann: 29 август 1919 Major: 1 февруари 1930 Oberstleutnant: 1 февруари 1933 Oberst: 1 януари 1935 Generalmajor: 1 април 1938 Generalleutnant: 1 април 1940 General der Infanterie, по-късно променен на General der Gebirgstruppe: 19 юли 1940 Generaloberst: 1 юни 1942
Награди и декорации:
Рицарски кръст (25-ти награден): 9 май 1940 Дъбови листа (1-ви награден): 19 юли 1940 Мечове (72-ри награден): 1 юли 1944 г. 1939 Железен кръст: 15 април 1940 1939 Железен кръст: 24 септември 1939 1914 Железен кръст I: 03 септември 1916 1914 Железен кръст II: 16 септември 1914 Kgl. Bayer. Prinz-Regent-Luitpold Jubiläums-Medaille: 12 март 1911 Hessisch. Tapferkeitsmedaille: 16 октомври 1915 Verwundetenabzeichen, 1918 in Silber Kgl. Bayer. Militär-Verdienst-Orden IV Klasse mit Schwertern: 18 юни 1918 Kgl. Bayer. Militär-Verdienst-Orden IV Klasse mit der Krone und Schwertern Heeresbergführer-Abzeichen Kommandeur-Kreuz zum Bayer. Militär-Verdienst-Ordens: 17 август 1933 Kommandeur-Kreuz des Chil. Verdienst-Ordens: 17 август 1933 Ehrenkreuz fur Frontkämpfer: 18 януари 1935 Wehrmacht-Dienstauszeichnung IV Klasse: 02 октомври 1936 Wehrmacht-Dienstauszeichnung I Klasse: 02 октомври 1936 Deutsches Olympia-Ehrenzeichen I Klasse Medaille zur Erinnerung an den 13. Marz 1938 Medaille zur Erinnerung an den 1. Oktober 1938 Nennung im Wehrmachtsbericht: 10 юни 1940 Flugzeugführer-und Beobachterabzeichen in Gold mit Brillanten Goldenes Parteiabzeichen (N.S.D.A.P.) Zerstörer-Kriegsabzeichen: 05 ноември 1940 Fliegerabzeichen mit Brillanten: 05 януари 1941 Narvikschild: 21 март 1941 Grosskreuz des Ordens der Weissen Rose von Finnland mit Schwertern und Bruststern: 09 ноември 1941 Medaille „Winterschlacht im Osten 1941/1942” 1 Schwert des japanischen nationalen Verbandes Shochoku Seishin Shinkokai an Generaloberst Dietl: 18 юни 1943 Finnisches Freiheitskreuz I Klasse mit Eichenlaub und Schwertern und Bruststern: 20 януари 1944 Grosskreuz des Finnisches Freiheitskreuzes: 28 юни 1944 Verwundetenabzeichen, 1939 in Gold |
