Балтазар „Боби” Вол

Balthasar „Bobby” Woll

(1922-1996)

 

Един от най-добрите артилеристи и танкови асове на „Тигър” от Waffen-SS.

 

 

Балтазар Вол

 

Балтазар Вол е роден на 1 септември 1922 г. във Веметсвайлер, Зарланд. Син е на работник и започва да учи за електротехник. Записва се доброволец във Waffen-SS на 15 aвгуст 1941 г. Воюва като картечар на MG в 3-та SS Panzerdivision „Totenkopf”. В Демянският котел Вол е ранен и постъпва в болница в Германия. Награден е с лента „Demjanskschild”. На 23 юли 1942 г. като SS-Oberschütze е награден с Железен кръст ІІ степен. След възстановяването си става артилерист в танковите войски и през 1942 г. постъпва в ротата, въоръжена с Тигри на 1-ва SS танкова дивизия „Adolf Hitler”. След сраженията при Курската дъга в операция „Цитадела” той е признат и даван за пример като един от най-добрите стрелци на „Тигри”. Умее да стреля също толкова точно в движение, колкото и от неподвижен танк. На 14 октомври 1943 г. Вол е награден с Железен кръст І степен, а на 9 ноември 1943 г. е повишен в SS-Rottenführer. Освен че е благонадежден артилерист в танка на Михаел Витман в тежките битки на изток, Боби Вол също така е най-добрият му приятел. Като стрелец в танка на Михаел Витман, той е награден в един ден - 16 януари 1944 г., заедно със своя командир с Рицарски кръст. По това време е успял да унищожи над 80 танка и 107 противотанкови оръдия. Повишен е в SS-Unterscharführer на 30 януари 1944 г., в същия ден, когато Михаел Витман получава Дъбовите листа към Рицарския кръст. На сватбата на Витман с Хилдегард Бурместер на 1 март 1944 г. свидетел е, именно, Боби Вол.

 

Вол напуска екипажа на Витман, защото заминава в замъка Холте, където се провежда обучение за нови стрелци, шофьори, зареждачи и командири на танкове. Той изкарва курс за танков командир и получава „Тигър” № 212, с който взима участие в сраженията в Нормандия след десанта на съюзниците на 6 юни 1944 г. В една от тези битки при въздушна атака е ранен в главата и остава в болница до март 1945 г.

 

Междувременно на 8 август 1944 г. в сражение близо до Кан, при неизяснени и досега обстоятелства, загива SS-Hauptsturmführer Михаел Витман. Балтазар Вол преживява много тежко загубата на своя най-добър приятел и командир, защото двамата са не само истински приятели в цивилния живот, но и смъртоносен механизъм, който действа обединено - те са добре смазана машина на действие и мисъл. Шокът от смъртта на Витман се отразява на цялата дивизия и смъква силно бойния дух, което води до смъртта на няколко от големите танкови асове в LSSAH, между които Хелмут Вендорф.

 

На 1 октомври 1944 г. Вол е повишен в SS-Oberscharführer.

 

След дългото възстановяване той се връща към активна служба и взима участие в последните битки на Западния фронт, където се предава на американците. След войната продължава да работи като електротехник и умира на 18 март 1996 г.

 

Екипажи под командването на Михаел Витман, в които участва Балтазар Вол:

 

Командир: SS-Obersturmführer Mихаел Витман

Артилерист: SS-Rottenführer Балтазар „Боби” Вол

Шофьор: SS-Rottenführer Густав „Густл” Киршмер

Зареждач: SS-Rottenführer Kaрл Бергес

Радист: SS-Rottenführer Херберт Полман

 

Екипажът на Витман към 30 януари 1944 г.:

 

Командир: SS-Obersturmführer Mихаел Витман

Aртилерист: SS-Rottenführer Балтазар „Боби” Вол

Шофьор: SS-Sturmmann Ойген Шмид

Зареждач: SS-Panzerschutze Зеп Рьоснер

Радист: SS-Panzerschutze Вернер Ирганг

 

Екипажът на „Тигър” #205:

 

Командир: SS-Obersturmführer Михаел Витман

Артилерист: SS-Rottenführer Балтазар Вол

Шофьор: SS-Unterscharführer Хайнрих Раймерс

Зареждач: ??? Бергер / Mюлер

Радист: SS-Sturmmann Рудолф „Руди” Хиршел

 

 

Главна страница