Балдур Бенедикт фон Ширах

(9 май 1907 - 8 август 1974)

Водач на Хитлеровата младеж, райхслайтер на NSDAP, гаулайтер и райхсщатсхалтер на Виена.

Балдур фон Ширах е роден на 9 май 1907 г. в Берлин като четвъртото, последно дете на театралния директор Карл Бено фон Ширах (1873 - 1948) и неговата американска съпруга Ема Миделтън Лина Тилоу (1872 - 1944). По майчина линия Ширах води потеклото си от двама от подписалите Декларацията за независимостта на САЩ. Израснал в атмосфера на театър, музика и литература, писал е стихове. Първият език, който Балдур е проговорил е английският - немски език започва да говори едва на петгодишна възраст. Той има две сестри, Виктория и Розалинд фон Ширах и брат Карл Бенедикт фон Ширах, който се самоубива през 1919 на 19-годишна възраст.

На 31 март 1932 фон Ширах се жени за 19-годишната Хенриете Хофман (наричана Хени). Тя е дъщеря на личния фотограф и близък приятел на Фюрера - Хайнрих Хофман. Тази връзка направила Ширах част от близкия кръг около Фюрера. Младата двойка била сред желаните гости в Бергхоф. Хенриете фон Ширах родила четири деца: Ангелика Бенедикта фон Ширах (1933), Клаус фон Ширах, Руперт фон Ширах и Рихард фон Ширах (1942).

През 1918 Ширах се присъединява към Германския младежки съюз, през 1924 г. се прехвърля в Мюнхен, където следва история на изкуствата и германистика. На 29 август 1925 става член на NSDAP с партийна карта № 17 251. На 20 юли 1928 г. става водач на Nationalsozialistischen Deutschen Studentenbund (NSDStB, Национал-социалистическият студентски съюз) - Райхсщудентенфюрер в ръководството на NSDAP. На 19 декември 1928 г. става един от учредителите на „Боен съюз за германска култура”. През 1931 той е Райхсюгендфюрер (ръководител на младежта) към NSDAP, а през 1933 е назначен за водач на Хитлеровата младеж в целия германски Райх, дадени са му и рангове райхслайтер и СА обергрупенфюрер. От 1 декември 1936 г. е и държавен секретар в състава на Имперския кабинет, в качеството си на ръководител на младежта. От този ден съгласно декрета за младежта, Хитлерюгенд става единствената младежка организация в целия германски Райх.

През 1940 г. Ширах организира евакуацията на 5 милиона деца от градовете застрашени от вражески бомбардировки. По-късно през същата година той доброволно се присъединява към Вермахта и служи на френския фронт в елитния полк „Велика Германия”, преди да бъде отзован е награден с железен кръст втора степен. Пак през 1940 г. Ширах е свален от поста Райхсюгендфюрер, на негово място е назначен Артур Аксман. Под вещото ръководство на Балдур фон Ширах, Хитлеровата младеж се превръща в най-масовата младежка организация - към 1940, кръгло 97% от младежите и девойките в Райха членуват в тази организация.

През 1940 г. Балдур фон Ширах е назначен за гаулайтер и райхсщатсхалтер на Виена, както и за Имперски комисар по отбраната на 17-ти военен окръг, включващ територията на гау Виена, Горен Дунав и Долен Дунав. На този пост Ширах отново се справя блестящо с възложените му задачи. Въпреки войната Виена изживява голям културен и социален разцвет - достоен за нейната велика история. От 28 септември 1941 година е президент на Великогерманското общество на библиофилите, а от 29 юни 1942 е член на Сената на Германската академия. Освен това като гаулайтер на Виена той успява да я прочисти от евреите, 185 000 евреи са депортирани в трудови лагери в Полша. В своя реч от 15 септември 1942, той духовито отбелязва, че депортацията на евреите е от принос към европейската култура.

Ширах остава на поста си до края на войната. По време на незаконните процеси в Нюрнберг е осъден на 20 години затвор. През 1949 г. Хенриете се развежда с него, докато той излежава „присъдата” си в Шпандау. Освободен е на 20 юли 1966 година - установява се в южна Германия. Публикува мемоари: Ich glaubte an Hitler („Аз вярвах в Хитлер”). Умира на 8 август 1974 г. в Крьов-ан-дер Мозел.