Артур Зайс-Инкварт

 (22 юли 1892 – 16 октомври 1946)

Личност и дело

Артур Зайс-Инкварт 

Артир Зайс-Инкварт (роден Артур Зайтич (Arthur Zajtich) се появява на бял свят на 22 юли 1892 г., в Щанерн, близо до Иглау, Моравия, тогава част от Австро-Унгария. Баща му е гимназиален директор. Премества се с родителите си във Виена през 1907 г., където семейството променя фамилията си на Зайс-Инкварт. От 1910 г. учи право във Виенския университет.

Когато избухва Първата световна война (1914 г.), постъпва в австрийската войска през август месец и е зачислен към тиролско подразделение, което воюва в Русия, Румъния и Италия. По думите му през този период на войната се оформя като антисемит. Награждаван е няколко пъти за храбростта си, а докато през 1917 г. се възстановява от рани, получени в боя, се дипломира успешно.

След войната адвокатства и през 1921 г. започва да работи самостоятелно. Застъпник на идеята за обединяване на Австрия с Германия, участва в католическо-национални обединения. През 1925 г. поема партийното ръководство на Германо-Австрийския Фолксбунд (народен съюз). Освен това е член и на Steirischen Heimatschutz. През 1931 г. влиза в контакт с австрийските националсоциалисти. Зайс-Инкварт е близък и с дейците от дясната австрийска партия Vaterländische Front.

През юни 1937 г. по настояване на Германия, Зайс-Инкварт е включен в държавния съвет на Австрия, където трябва да представлява връзката между националната опозиция и държавата. През 1938 г. влиза в NSDAP (№ 6 270 392) и SS (№ 292 771). На 12 февруари същата година в разговор с австрийския бундесканцлер Курт фон Шушниг в Берхтесгаден Адолф Хитлер заплашва с нахлуването на Вермахта, ако не бъде вдигната забраната за политическа дейност на националсоциалистическата партия в Австрия. Фюрерът иска и участие на националсоциалистите в управлението на страната. Така на 16 февруари Зайс-Инкварт заема поста министър на вътрешните работи и сигурността, като по този начин добива контрол над полицията в Австрия. На 17 февруари пътува до Берлин и е приет лично от Хитлер. На 11 март 1938 г. след оттеглянето на Шушниг в качеството на новият бундесканцлер Зайс-Инкварт изгражда националсоциалистическото управление на страната, което поддържа обединяването на Австрия с Германския райх. Той сам официално поканва в Австрия вече маршируващите в страната германски войски.

На 12 март 1938 г. Зайс-Инкварт посреща Хитлер в Линц и държи реч приветстваща германските сили и в защита на обединението на Германия и Австрия. На 13 март поема задълженията на бундеспрезидента Вилхелм Миклас (1872-1956), който в знак на протест е подал оставката си. Миклас отказва да подпише закона, издаден от Хитлер, за аншлуса на Австрия с Германския райх. Но Зайс-Инкварт слага подписа си под документа, съставен от Вилхелм Щукарт. Всички австрийски институции са поети от германските власти и всички австрийски административни чиновници се заклеват във вярност на Хитлер. На 30 април Зайс-Инкварт е обявен за наместник на Райха в Австрия в чин обергрупенфюрер от SS.

На 11 март 1939 г. Зайс-Инкварт посещава Словашкия кабинет в Братислава и убеждава представителите му да обявят независимост, в момент, когато Хитлер предприема офанзива срещу изкуственото държавно формирование Чехословакия.

На 1 май 1939 г. бивша Австрия става провинция на Германия под името Остмарк. Австрийското управление официално е разпуснато, а Зайс-Инкварт става министър без портфейл в германското правителство. Сред главните му помощници в Остмарк са Ернст Калтенбрунер (негов главен министър) и Йозеф Бюркел като комисар за обновяването на Австрия. Като управник на Австрия Зайс-Инкварт изгражда програма за конфискуване на собствеността на евреите и изгонването им от новоосвободените земи на Остмарк.

На 12 октомври 1939 г. след нападението на Полша и започването на Втората световна война Зайс-Инкварт става заместник на генерал-губернатора Ханс Франк в завладените полски територии. В Полша той е привърженик на решителната окупационна политика спрямо туземното население. През ноември 1939 г., докато е на обиколка из полските земи, Зайс-Инкварт заявява, че те така трябва да се управляват, че да могат икономическите възможности, които предлагат земите, да могат да са от полза за Германия.

След капитулацията на страните от Бенелюкс Зайс-Инкварт е назначен за райхскомисар (19 май 1940 г.) за окупирана Нидерландия, упълномощен да ръководи цивилната администрация, създавайки тесни икономически връзки с Германия и защитавайки интересите на Райха. В началото формира правителство от холандци, но след това го разпуска и подчинява всички граждански органи в страната на себе си. Организира преориентацията на промишлеността и стопанството на страната за нуждите на германската армия. Зайс-Инкварт подпомага нидерландската националсоциалистическа партия (Nationaal-Socialistische Beweging - NSB) и й дава разрешение да формира паравоенни формирования Landwаcht, които действат като спомагателни полицейски сили. Останалите политически партии в края на 1941 г. са забранени и всички бивши държавни дейци са затворени в Sint-Michielsgestel. Администрацията на страната се контролира напълно от Артур Зайс-Инкварт. Той надзирава политическите схващания дори на най-дребните културни групи чрез т. нар. Културна камара и изгражда още множество други политизирани сдружения. Германия изисква окупационни налози от района в размер на 50 милиона марки на месец. През 1941 г. Зайс-Инкварт е обявен за редовен обергрупенфюрер от SS. На 22 септември 1941 г. той нарежда влизането в сила и в Нидерландия на всички германски закони, касаещи евреите.

Като райхскомисар Зайс-Инкварт въвежда мерки за борба със „съпротивата” и когато в Амстердам, Арнем и Хилверсум през април 1943 г. избухва голяма стачка срещу изпращането на холандски работници в Германия, Зайс-Инкварт обявява извънредно положение. Въведен е специален военен съд, работещ по съкратена процедура, който налага колективна глоба от 18 милиона гулдена на нидерландците. До освобождаването на страната Зайс-Инкварт дава съгласието си за екзекуцията на около 800 души. От юли 1944 г. по-голямата част от властта съсредоточена по-рано в ръцете на Зайс-Инкварт се прехвърля на военния началник на Нидерландия и Gestapo. На 30 юли 1944 г. решителните мерки в Нидерландия по заповед на Зайс-Инкварт се засилват след нареждане на Хитлер, всички представители на „съпротивата” да се екзекутират.

Зайс-Инкварт води икономическата администрация в Нидерландия, без да се съобразява с правилата въведени с конвенцията от Хага, която той описва като остаряла. Прилага се политика, целяща единствено оползотворяването на икономическия потенциал на Нидерландия. Процес, който е легализиран от наредбите, издавани от Зайс-Инкварт, и е подпомаган от манипулациите на финансовите институции в Нидерландия под негов контрол.

Веднага, след като става райхскомисар на Нидерландия Зайс-Инкварт започва да изпраща в Германия хора да работят за победата. До 1942 г. трудовата служба в Германия е доброволна. На 28 февруари 1941 г. Зайс-Инкварт обявява официално задължителна трудова повинност, и използва силите на полицията по безопасността и SD, за да се противопостави на всички опити нарежданията му да бъдат избегнати. По време на окупацията над 500 000 души са изпратени от Нидерландия в Райха като работници и сравнително малка част от тях в действителност заминават като доброволци.

В политическото завещание на Хитлер Зайс-Инкварт е споменат като наследник на Й. фон Рибентроп на поста министър на външните работи. Но остава райхскомисар до 8 май 1945, когато след среща с Карл Дьониц е заловен от канадски войници в Хамбург.

Подобно на другите висши ръководители на Райха и Артур Зайс-Инкварт е осъден на смърт от незаконния „Международен военен трибунал” в Нюрнберг и убит на 16 октомври 1946 г. Вечна му памет!

Хайл Хитлер!