|
Arthur Phleps (1881-1944)
Един от ръководителите на SS. Командир на SS дивизия „Принц Ойген” и генерал от Waffen-SS.
Артур Флепс
Артур Мартин Флепс е роден на 29 ноември 1881 г. в Биртхелм, Зибенбюрген. Неговият баща (румънски етнически германец) е околийски и общински лекар в Биртхелм, град между Медиаш и Шесбург. Предполага се, че семейство му се е преселило в Зибенбюрген от Силезия. Зибенбюрген е австрийска провинция, където са се водели войни и много забележителни военни личности са от там, като генерал Михаел Барон фон Мелас и генерал-полковник Артур Фрайхер Арц фон Щраусенбург.
В своята военна кариера Флепс е полагал клетва към три различни държави - 1900 Австро-Унгария, 1919 г. Румъния и 1941 г. Германия. Неговата униформа са красели австрийски ордени като Ордена на желязната корона и Ордена на Франц Йосиф, 5 румънски Големи звезди, както и български отличия.
Флепс посещава гимназията в Херманщат, Зибенбюрген и постъпва през 1896 г. в Пехотното кадетско училище в Пресбург. Не е известно защо не постъпва в аналогичното училище в Херманщат. Завършва училището през 1900 г. с „превъзходен успех”. В края на обучението е със звание Kadettoffiziers-stellvertreter. Общото минимално време за служба е 12 години, 3 години „на фронтовата линия”, седем в Резерва и 2 в Landwehr. Фелпс служи 4 години повече и посещава кадетското учебно заведение на държавни разноски.
Службата си започва в 3-ти полк на Тиролските кайзерови егери, който е разположен в Триент и Гардазее. Четирите полкове на кайзеровите егери са особени в Австро-унгарската армия, те са пехотни полкове, но се различават по униформа. За разлика от нормалните униформи тези са от сиво сукно с тревно зелени маншети.
През 1902 г. Флепс е извикан във Виена за „пехотно оценяване”, за да бъде повишен в ротен командир. Следващите 3 години той прекарва със своята рота в Кьосчег в Унгария. От 1905 до 1907 г. посещава Военното училище във Виена, тогава специализирано училище за Генералния щаб. Там е обучаван във военно дело, тактика, стратегия, военна география, оръжейно дело, генералщабна служба, държавно и гражданско право, картография, езда и много други. Завършва училището „с много добър успех”. След което е произведен в оберлейтенант за 6 години.
Следващото му назначение е в 11-ти егерски батальон, който е разположен в Градища, след което е преместен в Будапеща като генералщабен офицер към 32-ра пехотна дивизия. По време на службата си се запознава с много страни и езици. От офицерите се изисква да командва на немски както и да владее всеки от езиците на провинциите, така че Флепс се научава на унгарски, румънски, италиански и френски език.
През последната мирна година служи като адютант на фелдмаршал Потйорек, генерал-губернатора на Босна и Херцеговина.
През Първата световна война служи като офицер от Генералния щаб на различни участъци от фронта в Галиция и Сърбия, в Северните Карпати, в Зибенбюрген и в Изонцо. През това време е произведен в подполковник. След поражението неговото родно място става част от Румъния и Флепс е приет в румънската армия.
През 1919 г. се бие срещу съветското правителство на Бела Кун в Унгария, което се опитва с военна сила да си върне част от Зибенбюрген, която е била в някогашния унгарски съюз. Заради самостоятелно решение Флепс обръща военното щастие в полза на румънците. Те обаче го изправят пред военен съд, който го оправдава и отличава. Освен това е произведен в полковник и е извикан в румънския Генерален щаб и командва Военното училище в Букурещ.
Първо като генерал-лейтенант, след това като бригаден командир и накрая като командващ планинските части Флепс формира този род войски като елит на румънската армия. След едно невъздържано изказване за краля през 1940 г. Фелпс е принуден да подаде оставка.
На 26 юни 1940 г. Румъния трябва да отстъпи Северна Буковина и Бесарабия на Русия. Връщането на тези области предопределя влизането във войната на страната на Германия срещу Русия.
Артур Флепс моли за назначение в немския Вермахт, но на молбата му за военна служба откликват в SS. Готов да заеме по- ниско звание от полковник, на 30 юни 1941 г. Флепс постъпва в SS дивизия „Викинг”, под майчиното си име Щолц под SS № 401 214. След като командирът на неговия полк загива, Флепс поема командването на полк „Вестланд”, а скоро след това „бойна група Щолц” и му се открива възможност да покаже командирските си качества при настъплението през Днепър.
През януари 1942 г. под своето име е назначен в новосформираната SS доброволческа планинска дивизия „Принц Ойген”, състояща се предимно от немци от Бачка, Банат и Зибенбюрген. Дивизията се бие с шумкарите в Югоизточна Европа. Там тя си спечелва слава благодарение на своя командир. Сред войниците си той става известен като „папа Флепс”. Този прякор - „Папа” носят само трима генерали от германската армия и по-специално от SS - другите двама са Паул Хаусер и Теодор Айке.
След като Италия напуска Оста Флепс разоръжава италиански корпус, а през октомври 1943 г. командва V SS планински корпус, включващ дивизиите „Принц Ойген” и „Хандшар”, както и армейски дивизии.
Когато на 23 август румънците минават на страната на Съветския съюз, в Южния фронт се отваря голяма дупка. Фелпс е назначен като упълномощен генерал за Зибенбюрген и Банат и заедно със своето поделение се бие за да осигури пътя си за отстъпление.
През септември 1944 г. заедно с адютанта си и шофьора си на път към Будапеща получава съобщение от двама унгарски офицери, че му е наредено да обърне на юг, в посока Арад. Там обаче попада в ръцете на руски танкови части. По време на разпита немците нанасят въздушен удар. Флепс е набързо разстрелян и по-късно е погребан от цивилни.
В Главната квартира никой няма информация за Флепс и затова Химлер издава заповед за арест. След като унгарски ударен отряд пристига на мястото на разстрела, намира Рицарският кръст на генерала и провежда разследване, става ясна съдбата на Флепс. Той загива на 21 септември в Симанд край Арад в Унгария и е награден посмъртно с Дъбовите листа към Рицарския кръст (670-ти носител), а 13-ти SS планинскострелкови полк е кръстен на него.
Повишения:
SS-Mann: 30 юни 1941 (постъпва във Waffen-SS с този чин) SS-Oberführer: 30 юни 1941 SS-Brigadeführer und Generalmajor der Waffen-SS: 30 ноември 1941 SS-Gruppenführer und Generalleutnant der Waffen-SS: 20 април 1942 SS-Obergruppenführer und General der Waffen-SS: 21 юни 1943
Награди и декорации:
Рицарски кръст: 4 юли 1943 като SS-Gruppenführer und Generalleutnant der Waffen-SS и командир на SS-Freiwillige Gebirgs Division /Heeresgruppe E, Balkan Front; -Дъбови листа (№ 670/посмъртно): 24 ноември 1944 като SS-Obergruppenführer und General der Waffen-SS и Komd.Gen. „Korpsgruppe Siebenbürgen”; Deutsches Kreuz in Gold: 20. юни 1944 1939 Железен кръст I степен: 26 юни 1941) 1939 Лента към 1914 Железен кръст II степен: 10 юли 1941 1914 Железен кръст II степен : 27 януари 1917 Infanterie-Sturmabzeichen in Bronze Източен медал Ordin „Corona Romaniei” (Орден на короната на Румъния) Много австро-унгарски и румънски кралски ордени |
