|
Алфред Розенберг (12 януари 1893 – 16 октомври 1945)
Личност и дело
Алфред Розенберг
В основата на всяка държавна система стои една политическа философия, която предопределя формите на политическия, правния, стопанския, социалния и културен живот. Тя е обособено и завършено в себе си учение за държавата, като жизнена форма на един народ. Когато гражданинът споделя идеологията на своята държава, той е доволен, изпълнителен, горд, готов на жертви. И обратното: идейният й противник чувствува държавната принуда като бреме, а самата държава като чужда власт, която той би желал да види премахната, или променена по неговия вкус. - Ето огромното практическо значение на държавната идеология.
Националсоциализмът се появи като реакция срещу последиците от световната война. Той изникна из недрата на германския народ и Адолф Хитлер беше само инструмент или мистичен пратеник на Народния дух. В „Моята Борба” той чистосърдечно е изложил как са се зародили в главата и сърцето му първите основни догми на неговото учение и как те постепенно са се умножавали и развивали в динамиката на събитията.
Хитлер беше първоизворът на новите идеи. Чрез неговата уста говореше непосредствено Народният дух, който възвестяваше нови истини и търсеше своя истински път.
Алфред Розенберг беше един от първите белязани последователи, който разбра Водача най-дълбоко и възпроизведе неговите идеи във формите на една политическа философия. За националсоциализма Розенберг е това, което Русо беше за либерализма. Решението на Фюрера от 31 януари 1934, да назначи Розенберг за свой пълномощник в партията по всичко що се отнася до духовното и идеологично обучение и възпитание, не беше нито случайно, нито само израз на пълно доверие. С това назначение Розенберг беше всеобщо оценен и признат за меродавен идеолог на националсоциализма и теоретик на партията. Неговата задача беше и е: да запази чиста и неподправена идеологията на националсоциализма, в чието изграждане и оформяване той взе непосредствено и непрекъснато участие.
befa
Алфред Розенберг е роден на 12 януари 1893, в Ревал - градът на старата германска „Ханза”, край брега на Финския залив - като син на чисто германско търговско семейство, водещо рода си от някогашните тевтонски преселници и пазещо свято традициите на старославните рицари.
След завършването на реалната гимназия в родния си град, Алфред Розенберг е следвал архитектура в германското висше техническо училище в Рига, но същевременно се занимавал, по вътрешно влечение, с рисуване и история.
След обявяването на световната война, висшето училище било преместено в Москва и в този именно град, Розенберг е получил, през 1918 год, диплом за завършено образование с академическата титла инженер-архитект. За да запълни времето си с положителна работа, той станал учител по рисуване в Ревалската гимназия „Густаф-Адолф”.
Напредването на германските войски чак до балтийските области възкипяло у младия учител старата германска кръв така буйно, че той настоятелно искал да бъде приет в редовете на войската като доброволец. Обаче молбата му, няколкократно повтаряна, е била отблъсвана по формални причини: германските военни органи не са искали да нарушават международното право и да приемат под своето знаме един руски поданик.
Възпрепятствуван да се бие с пушка и нож против враговете на истинското си отечество, Розенберг с войнишка смелост се хвърли в политическата борба с перо и слово. На ноември 1918, т.е. в разгара на болшевишката революция, той държа в Ревал първата си публична сказка против марксизма и еврейството.
Вестта за погрома на Германия го потресе. В своето неизмеримо нещастие отечеството имаше нужда и от него! И той набързо замина за Мюнхен, където се запозна и сприятели с писателя Дитрих Екарт (1868-1923), борец за обновлението на германския дух, приятел на Хитлер и един от най-първите ратници на национал-социализма. Екарт го представи на младия Водач - тогава Хитлер беше едва 30-годишен и го въведе в партията, през лятото на 1919. От този час нататък, Алфред Розенберг се приобщи към Хитлер с цялата си душа и му остана неизменно верен през всички премеждия. В 1921 г. Розенберг и Екарт станаха редактори на партийния орган, който от малък седмичник бързо се разви в голям всекидневен вестник. След смъртта на Екарт, Розенберг стана главен редактор и продължи да ръководи вестника до 1937, като го издигна до степен на най-добрия германски вестник. От 1938 г. насам Розенберг фигурира само като „издател” по-скоро директор, защото и до сега той остава душата на този образцов идеологичен, борчески и осведомителен всекидневник.
Движението на Адолф Хитлер растеше и се засилваше със седмици. Заедно с това, израстваше духовно все повече и повече смелата и замислена фигура и на Розенберг. Той следваше Фюрера неотклонно, беше до него през всички изпитания. Той взе участие в първия завоевателен поход на Хитлер към град Кобург. Този поход, както много други в последствие, стана при драматични обстоятелства. - На 14 октомври 1922, водачът Хитлер, заедно с 800 свои съмишленици от групата SA, пристигна в Кобург, поканен от местната националсоциалистическа организация да присъства на едно партийно събрание. На гарата Хитлер узна, че местните партийци са се погрижили, щото събранието да мине мирно и тихо: сключили с местните комунисти съглашение, по силата на което комунистите ще се въздържат от провокации, но хитлеристите ще влязат в града разпръснато, а не в строени колони. Хитлер едва сдържа гнева си. Отхвърляйки малодушното съглашение, той лично застана начело на колоната и, с музика и развети партийни знамена, тръгна към центъра на града. Комунистите посрещнаха стройните редици с камъни и викове, но смелчаците от SA бързо ги обезвредиха. Събранието се състоя при небивал възторг. През нощта комунистите нападнаха пак, но бяха отблъснати по твърде внушителен начин. На следния ден Хитлер узна, че комунистите се събират на площада и се организират за ново нападение. За да срази волята им, Хитлер се отправи със своите колони към площада. Колоните бяха се удвоили: мнозина младежи се присъединиха доброволно към Хитлеровите щурмови отряди. Комунистите се разбягаха, след няколко опити за съпротива, а колоната, с музика и знамена, се отправи към гарата. Тук правителството на „демократичната” република пожела да прояви властта си: железопътният персонал отказа да допусне колоната във влака. Тогава Хитлер с гръмлив глас заяви на началник-влака (случката напомня сцената между Ботев и капитанът на „Радецки”), че той ще поеме сам локомотива, а червените саботьори ще вземе със себе си като заложници! Представителите на властта отстъпиха и влакът потегли към Мюнхен, оставяйки в душата на кобургските граждани една освежителна надежда за по-добри дни...
В този поход, който беше едно от първите граждански сражения на нова със стара Германия, Алфред Розенберг маршируваше рамо до рамо с Фюрера, споделяйки неговата смелост и вяра в бъдещето.
Той беше до Водача и в драматичното щурмуване на Бюргербройкелер, и в кървавата баня при Мавзолея, на Одеонския площад в Мюнхен. Тези бурни епизоди заслужават да бъдат припомнени, за да не се забравят премеждията, през които мина Германия, докато стигне до величието на Третия Райх, за да се не забравя още и това, че Хитлер дължи властта, и постиженията си чрез нея, на своята необикновена природа и на предаността на германския народ. - На 8 ноември 1923, когато Германия беше подложена от версайските тирани на нови унижения, Хитлер прецени, че неговият час е дошъл и реши да прикани народа към смела самопомощ. Но правителствената реакция забрани обявените вече 14 публични събрания. Реакцията се събра в Бюргербройкелер, за да чуе речта на правителствения комисар. Когато всички мюнхенски сановници слушаха казионното слово на комисаря, вратите на залата шумно се разтвориха и Хитлер се появи с един въоръжен отряд щурмоваци. С револверен изстрел в тавана, Хитлер накара оратора да замлъкне, а сам взе думата и обяви Националната революция. Реакцията направи вид, че одобрява. Идеалистът повярва и пусна реакционерите на свобода, уверен, че са честни като него. През нощта, реакцията се окопити и състави заговор. На следния ден, 9 ноември, едно огромно шествие от ликуващи стройни редици, с развети национални и партийни знамена, мина по мюнхенските улици, начело с Хитлер, възторжено акламирано от народа. Шествието трябваше да завърши при военния Мавзолей. Но когато стройните редици разтърсваха плочите на площад Одеон, внезапно из засада се разнесоха чести изстрели. Измяната изненада всички. Другарят на Хитлер падна мъртъв. Хитлер беше контузен в рамото. 14 национал-социалисти паднаха убити на място. Между ранените беше и Херман Гьоринг. На 11 ноември Хитлер беше затворен в крепостта Ландсберг. Другарите му бяха подложени на преследване от реакцията. На 23 ноември националсоциалистическата партия, която броеше вече над 50 хиляди редовни членове, беше разтурена. Образуван бе процес за предателство...
Алфред Розенберг беше между онези, които не се отчаяха. Той положи много усилия, да събере остатъците от партията и да ги запази, докато Водачът се върне при тях. ----------
Щом Фюрерът беше пуснат на свобода, вестник „Фьолкишер Беобахтер” отново започна да излиза, под същото редакторство и в същия дух.
Розенберг положи началото на научнопопулярната партийна книжнина, която впоследствие разрасна в огромно литературно дело - неговата брошура (63 страници), озаглавена „Партийната програма, същина, принципи и цели на Национал-социалистическата Германска Работническа Партия”, излезе през 1922 год. Тази книжка и досега не е загубила значение - колко много тя е четена показва фактът, че до 1941 год. е претърпяла 22 издания и се е разпространила в 800 хиляди екземпляра.
----------
В 1924 г. Розенберг основа списанието „Der Weltkampf“, Световна Борба, което излиза и до сега, занимавайки се предимно с еврейския проблем. Желанието на партийците да имат свое списание беше удовлетворено през 1930 г. пак от Розенберг, чрез организиране на официалното издание: „NS-Monatsheft“, Национал-социалистически месечник.
Не само културен борец и работник, но и отличен организатор за идейна борба, - Розенберг организира, още през 1929, бележития „Kampfbund für Deutsche Kultur”, който сега е приобщен, към „Националсоциалистическата Общност Сила чрез Радост”.
Неговите многобройни статии, организаторската му дейност, върховното ръководство на множество идеологични институти, активната му деятелност в практическата политика - свидетелстват за неизчерпаемата енергия и за идейното богатство на една високо надарена натура.
----------
Алфред Розенберг преживя и нелогичностите на болшевишката революция, в продължение на цяла година, в самата Русия. После едва настанен в Мюнхен, той трябваше да види, през бурната 1919 година, началото на същите ужаси и в своята родина - водачите на баварската комунистическа партия, евреите Толер, Мюзам, Левине-Нисеи, Ландауер и др. обявиха Бавария за съветска република.
Той познаваше болшевизма не само по теория, но и на дело. Той знаеше, че еврейският болшевизъм ще доразори Германия. И верен на своята борческа природа, Розенберг се хвърли в ожесточена борба срещу комунистите и техните зловещи вдъхновители: евреи и масони. Борбата на Алфред Розенберг против тези три язви на модерното човечество, има патриотично и идейно начало - това трябва да не се забравя, когато се оценява страстното провеждане на неговото спасително дело.
Като философски ум, Розенберг постави борбата си против трите световни язви върху идеологична основа. Той разкъса лъскавите завеси, които прикриваха от погледа на „профаните” истинската същина на еврейството и масонството. След това изобличение, и успоредно с него, Розенберг се нахвърли върху идейните основи на болшевизма, еврейството и масонството; разкритикува ги с неумолима логика и ги заклейми завинаги с печата на позора тъй, че е могат вече да се представляват пред народите за благочестивци, пророци и спасители. Именно затова, Розенберг е най-омразния човек за евреи, масони и комунисти.
Алфред Розенберг е един от първите в съвременния свят, който обосновано и убедително посочи еврейството и масонството като могъщи наддържавни сили, като световна и особено европейска заплаха. Той прикани всички културни народи да предприемат кръстоносен поход против тези две прикривани дълбоки язви на модерното общество, на които кървавият болшевизъм е само ударен инструмент. Свещената война, която Западна и Централна Европа обявиха Съветска Русия, под водачеството на Райха, както и документалните разкрития за болшевизирането на цяла Европа, са последното доказателство за далновидността и правилното схващане Розенберг.
Болшевизмът е сразен и нека вярваме, през настоящата година ще бъде окончателно, довършен, защото гнездото на заразата беше и е руската болшевишка държава. Обаче, остават еврейството и масонството, които са пуснали дълбоки корени сред нашето европейско общество; които притежават необикновена способност се приспособяват; които са силни с натрупате по скрито-нечестен начин богатства; които имат незнайни покровители. Ето защо, Розенберг насочва сега вниманието си главно към еврейството и масонството. На 26 март 1941 г. Розенберг свика във Франкфурт един международен конгрес, за да се започне съгласувана борба срещу общия враг. Цялата работа се съсредоточи в „Института за Еврейския Въпрос” във Франкфурт. За орган на този научен институт, Розенберг отстъпи списанието си „Weltkampf“, което получи подзаглавието: „Еврейският въпрос в историята и в настоящето време”. На този конгрес самият Розенберг произнесе съдържателна и насочваща реч.
Розенберг е природно надарен към философско мислене. Неговото капитално съчинение - „Митът на ХХ-ия век” - доказва това. Но той е още идеен борец и активен политик. Това негово положение го заставя да се държи близо до народните маси и да съобразява заплетените нишки на междудържавната политика. Затова, вероятно, неговата философия е заставена да служи на практически цели, да съдействува пряко за превъзпитанието на народа и преустройването на държавата. Алфред Розенберг е образец на съвременен политически философ, т. е. творец на онази идеологична основа, върху която ще се изгради новата държава и новото общество; проповедник на нови идеи, които, в своята система, трябва да образуват новия светоглед на истинските националсоциалисти и чрез техния квас, на цялото ново човешко общество.
Във философията и в съчиненията на Алфред Розенберг са отразени, през призмата на неговия темперамент, всички съществени събития и проблеми на нашето време. Неговият политико-философски трактат „Митът на XX-ия век” се смета основателно за меродавен по отношение на националсоциалистическия светоглед. Авторът борави умело с няколко основни понятия, например народът като расово-чиста общност съставлява социологичния елемент; честта и свободата, които синтезират духовния и обществен живот на народния другар; накъсо: Кръв и Чест. Културната история е борба на расовите сили. Носител на здравата култура е арийската раса и особено северната. Няма нищо по-вредно от замърсяването на чистата арийска кръв чрез смесени бракове с евреи и разни цветнокожи. След Хитлер, Розенберг и Гьобелс са най-големите борци за чистотата расата.
Розенберг не е професионален философ, още по-малко привърженик на схващането: науката за науката. Според него, както бе казал и Фюрера, всичко трябва да служи на народа, включително науките и изкуствата. Розенберг се оформи в партията и израстна из нея. И той бе длъжен да й даде цялото си същество и всичкия си талант. Неговата научна дейност е пряко свързана с политическата и дори партийната деятелност на националсоциализма. Партията го използуваше винаги, когато й бе необходим борба или за съзидателна работа.
Изборите от 14 септември 1930 спечелиха за Розенберг едно място в Райхстага. Тук той се прояви като ловък парламентарен борец, но не за по-добър парламентаризъм, а за по-добър нов ред. Неговите познания по външно политическите проблеми го направиха постоянен застъпник на национал-социалистическата парламентарна група по всички въпроси на външната политика. В тази област Розенберг се прояви така добре, че Фюрерът, след заемането на властта, го назначи, на 1 април 1933, за шеф на външнополитическата служба на партията. Същевременно бе му дадена рядката и високопочетна титла: райхслайтер.
Като шеф на външнополитическата служба при партията, Розенберг се показа не само добре запознат с навременните въпроси, но прояви и една рядка природна дарба: чарът да печели симпатии. Чужденците, които са имали случай да работят или да разговарят с него, го характеризират като приятен и тактичен събеседник, който пленява със своя идеализъм, достъпност и сърдечна простота. Въпреки неумолимата твърдост на убежденията си, той не се показва заслепен фанатик, но изпъква като човек, който е оформил възгледите си въз основа на обективни наблюдения, задълбочели научни проучвания, продължителни размишления и много горчив житейски опит.
За своите научни трудове, Розенберг получи през 1937 г. най-голямото за случая отличие: Фюрерът го награди с германската национална премия за изкуство и наука. Той е член на академията за германско право, понеже е допринесъл много при съставянето на законите за расовата защита на германския народ и за възвеждането на германеца към висините на новия националсоциалистически светоглед.
Алфред Розенберг е един от първите националсоциалисти, които заговориха за водаческата мисия на Райха в нова Европа и за тъй нареченото жизнено пространство (Lebensraum). Сега, когато онези далечни предвиждания започват да се осъществяват, интересно е да се припомни как Розенберг си е представял жизненото пространство на Германия, още в 1926 В книгата си „Бъдещият път на германската външна политика”, авторът е казал следно „Германското пробуждане трябва да възприеме идеята за народната мощ дотолкова, доколкото жизнено пространство е необходимо, за да може да се осигури на германския народ едно здраво; и силно съществувание. Съобразно с географските условия, тази идея трябва да се реализира по такъв начин, че жизненото пространство да бъде непосредно свързано със старата наша територия, за да не би да се повторят печалните събития, от временните завоевания през германското средновековие и от епохата на великото преселение на народите”. В третата студия, която даваме в настоящата книжка („Стара и Нова Европа”), Розенберг отново се изказва по въпроса жизненото пространство.
Последното за сега високо отличие за Алфред Розенберг е назначаването му от Фюрера (17.11.1941) за губернатор на заетите от германските войски източни руски области, със задача да въведе гражданско управление и да възстанови нормалния обществен живот. Розенберг получи служебната титла „Райхсминистър за завзетите източни области”. Рядко щастие за един смъртен: чрез тържеството на своите идеи, да направи отечеството си велико и да се върне в родното си място като пръв гражданин.
Алфред Розенберг е осъден на смърт от незаконния „Международен военен трибунал” в Нюрнберг и убит на 16 октомври 1946 г., заедно с други герои от ръководството на Райха.
Вечна му памет! Хайл Хитлер!
|
